— И не я наричай рокля на морска сирена, защото ще пожелае наистина да се превърне в сирена — ентусиазирано заговори Бони. — Но ще е по-добре да я заредим с магия, за да държи настрани всички моряци вампири.

За изненада на Елена лейди Улма кимна сериозно.

— Една моя приятелка, шивачка, днес изпрати една жрица, за да благослови всичките тоалети и да ви пази да не станете жертви на вампирите. Одобрявате ли това? — Тя погледна към Елена, която кимна.

— Стига само тези магии да не отдалечат Деймън от нас — додаде шеговито, но застина, защото Бони и Мередит моментално впериха погледи в нея с надеждата да уловят нещо в изражението на Елена, което да я издаде.

Но докато лейди Улма продължаваше да говори, Елена запази неутрално изражение.

— Естествено, ограниченията не се отнасят за твоя… господар Деймън.

— Естествено — отвърна Елена сдържано.

— А сега да се заемем с най-дребничката красавица, която ще отиде на галавечерята — заговори лейди Улма на Бони, която прехапа устни й силно се изчерви. — За теб имам нещо специално. Не помня преди колко време се научих да работя с тази материя. Година след година оглеждах витрините на магазините, като копнеех да купя този плат и да създам от него нещо впечатляващо. Разбираш ли? — В стаята влезе следващата група шивачки, понесли по-малка и по-лека рокля, докато лейди Улма показа скицата на момичетата. Елена се вгледа в нея с удивление. Материята беше великолепна — направо невероятна, — но шевът изглеждаше особено изкусен. Самата тъкан напомняше на пера на паун, в жизнерадостно синьо-зелено, като някаква поразително ловка ръка беше съшила частите така умело, че от талията нагоре по роклята да изобразяват очи на паун.

Кафявите очи на Бони отново се разшириха.

— Ама това за мен ли е? — задъхано изрече тя, почти изплашена дори да докосне материята.

— Да. Ще пригладим косата ти назад, за да изглеждаш изискано като приятелката ти. Хайде, пробвай роклята. Мисля, че ще ти хареса как ще ти стои. — Лусен бе излязъл от стаята и Мередит вече се бе облякла в роклята си на морска сирена.

Бони започна да се съблича, грейнала от щастие.

Лейди Улма се оказа права. Бони се влюби в начина, по който щеше да изглежда тази вечер. В момента нанасяше последните, довършителните щрихи от грима си като деликатно пръскане с розова вода и цитрусов спрей — благоухания, сътворени специално за нея.

Беше застанала пред едно огромно огледало от посребрено стъкло броени минути преди да потеглят за галавечерята на Фазина, наричана Сребърния славей.

Бони леко се завъртя и огледа с възхищение роклята си без презрамки, дълга до глезените. Корсажът й бе изработен — или поне така изглеждаше — изцяло от паунови пера, подредени в сноп, който се свиваше на талията й, за да се изтъкне колко бе тънка. Имаше и по още един сноп от по-големи пера, отпред и отзад, насочени надолу от кръста. Гърбът й всъщност изобразяваше по-дребна поредица от паунови пера на фона на коприна с изумруден цвят. А отпред, под по-големия, насочен надолу сноп, следваха стилизирано разпръснати пера, майсторски изработени от сребро и злато, всичките насочени от горе на долу, достигащи чак до края на роклята, поръбена с позлатен брокат.

И като че ли не беше достатъчно, та лейди Улма й подаде ветрило с паунови очи, изглеждащи като съвсем истински, с дръжка от нефрит и с инкрустация от изумруди и пискюл, който леко подрънкваше при поклащане, защото бе от нефрит, жълт кварц и изумрудени амулети най-отдолу.

Около шията на Бони висеше подходящо подбрана за роклята й огърлица от нефрит, обсипана с изумруди, сапфири и лапис лазули. А около двете й китки имаше няколко гривни от нефрит с изумруди по тях, които потропваха леко при движенията на ръцете като символично напомняне за това, че беше робиня.

Но погледът на Бони не се задържа за дълго върху тях, може би защото всъщност не изпитваше истинска омраза към тези гривни. По-скоро си мислеше за пристигането на фризьорката, специално призована днес, за да притегли назад къдриците на Бони с цвят на ягода, докато не полегнат равномерно по главата й след потъмняването им с наситено червено. Накрая фризьорката ги задържа с шноли от нефрит, украсени с изумруди. Сърцевидното й лице никога не бе изглеждало така зряло и в същото време толкова фино. Към изумрудените сенки и черната очна линия, лейди Улма добави яркочервено червило, след което изведнъж реши да наруши собствените си правила, като нанесе внимателно с четката малко руж по страните на Бони. Прозрачната й кожа доби румен оттенък, като на млада дама, развълнувана от поредния комплимент. Изящно изработените нефритени обици със златни камбанки в тях допълваха комплекта от накитите и Бони започна да се чувства като приказна принцеса от древния Ориент.

— Това действително е някакво чудо. Обикновено изглеждам като дребна, пакостлива фея, която все се опитва да прилича на мажоретка или цветарка — довери им тя, като отново разцелува възторжено лейди Улма. Остана още по-очарована, като откри, че червилото остана непокътнато по устните й, вместо да полепне по бузите на нейната благодетелка. — Но тази вечер наистина изглеждам като млада дама.

Щеше да продължи да бърбори още дълго, безпомощна да се удържи, макар че лейди Улма вече се мъчеше да прикрие дискретно издайнически бликналите от очите й сълзи. Спря се едва когато пред нея се появи Елена. Бони ахна и окончателно млъкна.

Роклята на Елена бе завършена рано следобед, но Бони досега бе успяла само да зърне скицата й. Но някак си не бе успяла да осъзнае как тази рокля ще промени Елена.

Бони тайно се бе чудила дали лейди Улма ще остави да изпъкне естествената красота на Елена и се надяваше приятелката й да остане очарована от роклята си, така както се бе възхитила на роклите на Бони и Мередит.

Едва сега Бони разбра замисъла на лейди Улма.

— Нарича се „Роклята на богинята“ — обясни лейди Улма на смаяните, онемели момичета в стаята, докато Елена плавно пристъпваше, а Бони, изпаднала в захлас, си каза, че ако на Олимп някога наистина са живели богини, те със сигурност биха си пожелали да бъдат обличани така.

Вълшебството в тази рокля се коренеше в нейната простота. Ушита от млечнобяла коприна, с деликатни плисета от кръста надолу (лейди Улма нарече това неравномерно пристягане на плисетата „рюш“). Така се крепяха двете просто оформени половини на корсажа й с V-образно деколте, разкриващо кожата на Елена с цвят на праскова. Двете половини на корсажа бяха закрепени върху раменете й чрез два изящни клипса от злато, седеф и диаманти. От талията надолу полата се спускаше на грациозни копринени гънки чак до изящните сандали на Елена — отново покрити със злато, седеф и диаманти. На гърба й двете половини, пристегнати на раменете й, продължаваха като презрамки, скосени по-долу, за да се съберат на талията.

Толкова семпла рокля, но така величествено стоеше на най-подходящото за нея момиче.

Около шията на Елена висеше създадена с безупречно майсторство огърлица от злато и седеф, в стилизирана форма на пеперуда, инкрустирана с толкова много диаманти, че при всяко движение те искряха на светлината с многоцветни пламъци във всички оттенъци на дъгата. Над нея тя носеше своя лапис лазули и медальона с диаманта, подарен й от Стефан, тъй като твърдо отказа да го свали. Но нямаше значение. Пеперудата напълно прикриваше медальона.

Върху всяка от китките си Елена носеше по една широка гривна от злато и седеф, обсипани с диаманти, от онези разкошни бижута, които бяха открили в тайното скривалище, очевидно създадени в комплект с огърлицата.

И това бе всичко. Косата на Елена беше многократно разресана, за да оформи копринен златист водопад от вълни, спускащи се отзад под раменете й. Устните и бяха съвсем леко докоснати от розово червило. Но лицето й, с гъстите черни мигли и леко извити вежди — точно сега й придаваха развълнуван вид в съчетание с полуотворените й розови устни и блясъка на бузите й — беше без всякакъв грим. Обиците й наподобяваха каскади от диаманти, надникващи иззад златистите й кичури.