— Та ги си по-храбра от всички момчета. Нали ти ни доведе тук — увери я Елена. Спогледа се с Мередит и Бони. Явно безредиците бяха някъде надалеч, а Деймън беше всепризнат майстор в измъкването от подобни ситуации. Освен това той… може би се нуждаеше от едно яко сбиване, за да изразходи излишната си енергия, насъбрана в него благодарение на кръвта на Елена. Тя си каза, че една суматоха точно сега може да му се отрази добре.

Погледна към доктор Мегар.

— Как мислите, дали моят… нашият господар ще е добре?

Доктор Мегар замислено повдигна и спусна вежди.

— Вероятно ще се наложи да плати кръвен данък на роднините на Стария Дрозн, но не е редно да е много голям. После вече може да прави каквото си пожелае със собствеността на това проклето дърто копеле. Според мен за всички вас сега е най-безопасно да останете тук, по-далеч от Мястото за сборищата. — Продължи с разсъжденията си, подкрепящи мнението му, докато наливаше в ликьорени чашки от виното „Черна магия“. — Полезно е за нервите — отбеляза лекарят и отпи.

Улма му се усмихна с най-красивата си, стопляща сърцето усмивка, докато лекарят обиколи гостите си с подноса.

— Благодаря ти — и на теб благодаря — и на теб благодаря. Не бих искала да ви отегчавам с историята си.

— Не, разкажете ни, разкажете ни, моля ви! — Елена изгаряше от нетърпение да чуе повече за живота й, особено сега, като се увери, че над приятелките й или над Деймън не е надвиснала пряка опасност. Всички останали кимнаха утвърдително.

Улма леко се изчерви, но започна разказа си по-спокойно:

— Родена съм при царуването на Келемен II. Сигурна съм, че това не говори нищо на нашите гости, но не и на онези, които познаваха както него, неговата доброта. Изучавах професията на майка ми, която бе прочут дизайнер на модни тъкани. Баща ми беше бижутер, известен почти колкото нея. Притежаваха хубаво имение в покрайнините на града. Можеха да си позволят хубава къща, почти като на повечето от богатите им клиенти, макар че внимаваха да не изтъкват богатството си. Тогава аз бях лейди Улма, а не Улма старицата. Родителите ми се грижеха по всички възможни начини да ме опазят от хорските очи, за да не пострадам. Но…

Улма… не, лейди Улма, замисли се Елена и отпи солидна глътка вино. Очите й сега бяха променени — гледаше в миналото, но се стараеше да не разстройва слушателите си. Заговори отново миг преди Елена да я помоли да спре, докато не се почувства по-добре.

— Ала въпреки всичките им грижи… някой… отнякъде ме забелязал и поискал ръката ми. Не, не беше Дрозн, който тогава бе само кожар във Външните земи. Дрозн видях за пръв път преди три години. А онзи беше владетел, генерал, демон с ужасна репутация, така че баща ми категорично му отказа да стана негова жена. Нахлуха у нас вечерта. Бях на четиринадесет, когато се случи това. Така бях превърната в робиня.

Елена бе пронизана от силна емоционална болка, пренесена в мозъка й директно от мозъка на лейди Улма. О, Господи, отново го направих, стресна се, докато забързано се опитваше да овладее психичните си сетива.

— Моля ви, не е нужно да ни разказвате всичко това. Може би някой друг път…

— Бих искала да го споделя с теб… с теб, за да знаеш какво добро си извършила. И предпочитам само веднъж да говоря за това. Но ако не желаеш да слушаш…

Заради вежливостта трябваше да бъдат нарушени именно правилата на вежливостта.

— Не, не, щом желаете, моля ви, продължавайте… Аз само исках да знаете колко много съжалявам. — Елена погледна към доктора, който търпеливо я чакаше до масата с кафявата бутилка в ръка. — Ако нямате нищо против, може ли да ми излекувате крака? — Усети, че последната дума прозвуча с нотка на съмнение, понеже още се чудеше как някой би могъл да излекува Улма така магически. Затова не се изненада, когато лекарят поклати глава. — Или по-скоро да ме зашиете, докато говорим.

Бяха необходими няколко минути лейди Улма да превъзмогне шока и притеснението, че е оставила своята спасителка да я чака, но не след дълго Елена вече лежеше върху операционната маса, а лекарят й подаваше да отпие от бутилка, ухаеща на сироп за кашлица.

О, явно по-добре да опита това, което използваха в Тъмното измерение като упойка — особено след като очакваше от хирургическите шевове да я заболи, реши Елена. Отпи само една глътка и стаята се завъртя пред очите й. Отказа предложената от доктор Мегар втора глътка.

Той развърза окончателно съсипания шал на Бони, след което се зае да разрязва над коляното джинсите на Елена.

— Е, благодаря, че си толкова добра, за да ме изслушаш — поде лейди Улма. — Но аз вече се уверих колко си добра. Ще се постарая да спестя и на двете ни болезнените подробности от робството ми. Достатъчно е само да спомена, че през всички тези години бях препродавана от един господар на друг, все като робиня. И всеки път ставаше все по-зле. А накрая някой подметна, като на шега: „Защо пък да не я пуснем на Стария Дрозн? Ако някой може да изстиска последното останало в нея за полза на господаря й, това ще е само той.“

— Мили Боже! — възкликна Елена. Надяваше се всички наоколо да си обяснят бурната й реакция с разказа на лейди Улма, а не заради спирта, с който лекарят почисти наранената й плът. Деймън е много по-добър в това, помисли си тя. Досега не съм осъзнавала какъв късмет съм имала с него. Тя се постара да не се разтрепери, когато доктор Мегар започна шева с иглата, но стискаше тъй силно китката на Мередит, че се уплаши, че ще я счупи. Опита се да разхлаби хватката си, но в отговор Мередит я стисна силно. Дългата й гладка ръка беше почти като на момче, но много по-мека. Елена беше доволна, че можеше да стиска толкова силно, колкото искаше.

— Само че напоследък силите ми започнаха да отслабват — добави лейди Улма тихо. — Струва ми се, че той съзнателно се стараеше да ме унищожи. — Когато заговори за собственика си, лицето й доби сурово изражение. — И тогава разбрах истината. — Лицето й изведнъж засия и Елена видя как е изглеждала Улма като тийнейджър — толкова красива, че всеки демон би я поискал за своя жена. — Знаех, че в мен расте нов живот. Но знаех също, че ако може, Дрозн непременно ще го погуби.

Улма сякаш не забеляза учудването и ужаса, изписан по лицата на трите момичета. Елена обаче не можеше да се отърси от усещането, че преживява някакъв кошмар, все едно бе застинала до ръба на чернееща се пукнатина в леда. И че трябва да продължи да се лута в тази непрогледна тъмнина, да заобикаля предпазливо коварни, едва видими пукнатини в леда, сковал цялото Тъмно измерение, докато най-после се добере до Стефан, за да го освободи. Това спонтанно надигнало се в нея отвращение не беше първото чувство, обзело я, докато заобикаляше поредната пукнатина в леда, но бе първото, което толкова й подейства.

— Вие, млади жени, сте съвсем нови тук и напълно неопитни — наруши лейди Улма продължителната тягостна тишина. — Дано само не съм казала нещо неподходящо…

— Ние тук сме робини — уточни Мередит и повдигна въжето си. — Струва ми се, че колкото повече научим толкова по-добре ще бъде за нас.

— Вашият господар — никога не бях виждала досега някой да се сражава така шеметно със Стария Дрозн. Мнозина са говорили какво ли не против него, ала смелостта им се изчерпваше само с това. Вашият господар обаче…

— Ние го наричаме Деймън — прекъсна я Бони.

Лейди Улма веднага запомни името му.

— Да. Господарят Деймън — мислите ли, че би ме задържал при себе си? Разбира се, той първо ще трябва да плати кръвен данък на роднините на… на Дрозн, след което пръв ще може да избира какво да вземе от неговата собственост. Аз останах сред малкото роби, които Дрозн не успя да убие. — В изписаната по лицето на жената надежда имаше нещо толкова болезнено, че Елена едва се сдържа да не отвърне очи от нея.

И тогава се досети, че от доста време не бе виждала Деймън. Колко време му е нужно, за да се оправи с тълпата? Погледна тревожно към Мередит.

Мередит тутакси разбра какво се крие зад този поглед, но само поклати безпомощно глава. Дори да успееха да се доберат до Мястото за сборищата под водачеството на Лакшми, какво можеха да направят?