Каролайн примигна бавно, като гущер.

— Това беше много отдавна. За мен сякаш е било в някакъв друг живот.

— Каролайн, никакъв живот не те очаква, ако престъпиш тази клетва! Деймън ще те убие. Или вече си… — Мередит не довърши предположението си.

Каролайн продължаваше да се киска по своя хлапашки маниер, сякаш беше малко момиченце и някой току-що й е казал неприлична шега.

Бони усети как я побиха тръпки и студена пот обля тялото й. Чак косъмчетата по ръцете й настръхнаха.

— Какво ти се причува, Каролайн? — Мередит навлажни устните си. Бони разбра, че тя се опитва да задържи погледа на Каролайн върху себе си, но кестенявото момиче се извърна. — Това… Шиничи ли е? — Мередит внезапно пристъпи напред и сграбчи Каролайн за ръцете й. — Свикнала си да го виждаш и чуваш, когато погледнеш в огледало? Сега постоянно ли го чуваш, Каролайн?

Бони искаше да помогне на Мередит. Наистина искаше. Ала не можеше да помръдне, нито звук да отрони.

Остана като вцепенена, като видя сивите нишки в косата на Каролайн. Сиви косми, помисли си Бони. Блестяха леко, много по-светли от разкошната кестенява коса, с която Каролайн толкова се гордееше. Освен тях имаше и други косми наоколо, които… изобщо не блестяха. Бони бе виждала подобно смесено, между светло и тъмно, оцветяване в козината на кучетата. Смътно си спомняше, че нещо такова се срещало и при някои вълци. Но съвсем друго бе да виждаш всичко това в косата на приятелката си от гимназията. Особено когато тези косми са настръхнали като на зло куче…

Тя е полудяла. Не, не е полудяла от гняв, а е душевноболна, осъзна Бони.

Каролайн вдигна поглед нагоре, но не към Мередит, а се взря право в очите на Бони. Бони потръпна. Каролайн се беше вторачила в нея замислено, сякаш се питаше за какво става Бони — за вечеря или просто е боклук за изхвърляне. Мередит пристъпи до Бони със стиснати юмруци.

— Не ме зззяпай така — рече Каролайн рязко и се обърна. Да, този път наистина изръмжа.

— Ти наистина си искала да ни видиш, нали? — поде Мередит кротко. — Ти… ти се перчиш пред нас. Но си мисля, че това е просто твоят начин да помолиш за помощ…

— Помощ, ама дррруг път!

— Каролайн — внезапно се намеси Бони, удивена от облялата я вълна на жалост, — моля те, опитай се да мислиш. Спомняш ли си, когато ни каза, че ти трябва съпруг? — Млъкна и преглътна. Кой щеше да иска да се ожени за това чудовище, което само преди няколко седмици изглеждаше като нормална тийнейджърка?

— Тогава те разбрах — довърши Бони колебливо. — Но казано честно, няма да постигнеш нищо, ако продължаваш да повтаряш, че Мат те е нападнал! Никой… — Не можа да се насили да произнесе очевидното.

Никой няма да повярва на такава като теб.

— О, аз всичко уррредих, при това много добррре — заръмжа Каролайн, а после се закиска. — Ще останеш яко изненадана.

В съзнанието на Бони изплува образът на някогашната Каролайн. Все едно видя как в изумруденозелените й очи отново проблесна познатият дързък поглед, мярна лукавото и потайно изражение на лицето й, гордото отмятане на лъскавата й кестенява коса.

— Защо избра Мат? — попита Мередит сърдито. — Откъде знаеше, че през онази нощ е бил нападнат от малах? Шиничи заради теб ли изпрати малаха?

— Или е била Мисао? — допълни Бони, като си припомни, че с Каролайн най-много бе разговаряла женската лисица от двете китсунета, лисичите духове.

— През онази вечер бях излязла на среща с Мат. — Изведнъж гласът на Каролайн стана необичайно монотонен, като че рецитираше поезия, само че бездарно. — Нямах нищо против да го целуна — той е толкова готин. Предполагам, че тогава е получил синката на врата. Може и да съм ухапала леко горната му устна.

Бони отвори уста, но усети как Мередит отпусна ръка на рамото й, за да я възпре, и побърза да я затвори.

— Само че той направо полудя — продължи Каролайн напевно. — Нахвърли се върху мен! Одрах го с ноктите си, по цялата му ръка. Мат обаче се оказа по-силен, много по-силен от мен. А сега…

А сега ще си имаш кученца, искаше да й каже Бони, но Мередит я стисна за рамото и тя отново се въздържа. Освен това Бони внезапно бе обзета от друга тревога: бебетата можеше да приличат на хора и на обикновени близначета, както ги уверяваше Каролайн. Тогава какво щяха да правят?

Бони много добре знаеше как разсъждават възрастните. Дори и Каролайн да не можеше да си боядиса косата отново в кестеняво, те ще кажат: „Вижте каква мъка е преживяла, чак косата й е посивяла преждевременно!“

И дори да станат свидетели на странното поведение на Каролайн — както Бони и Мередит в момента, — щяха да решат, че е следствие от шока. О, горката Каролайн, колко се е променила от онзи ужасен ден! Така се е изплашила от Мат, че се е скрила под бюрото. И не желае да се мие — може би това е типичен симптом след всичко, което е преживяла.

Пък и кой можеше да каже колко време ще е нужно, преди тези отрочета на върколак да се родят? Нищо чудно малахът, загнездил се вътре в Каролайн, да може да контролира и това, за да заприлича на нормална бременност.

Тогава Бони изведнъж се изтръгна от мислите си и се заслуша в думите на Каролайн, която за кратко бе престанала да ръмжи. Сега звучеше почти като някогашната Каролайн.

— Не мога да си обясня защо вярвате повече на неговата дума, отколкото на моята — заяви със злобен и обиден тон.

— Защото — заговори Мередит решително — ние познаваме и двамата. Щяхме да знаем, ако Мат излиза с теб, което значи, че не сте се срещали. И той не е от онези момчета, които ще цъфнат ненадейно на прага ти, особено след като се знае какво изпитва към теб.

— Но нали казахте, че онова чудовище, което го нападнало…

— Нарича се малах, Каролайн. Научи най-после тази дума. Нали си имаш един в теб!

Каролайн се ухили надменно и небрежно махна с ръка, за да отпъди тази мисъл.

— Казахте ми, че тези същества можели да те обсебят и да те накарат да вършиш неща, на които никога дотогава не си бил способен, така ли беше?

И трите замълчаха. Дори и да сме го казвали, не е било в твое присъствие, помисли си Бони.

— Добре де, какво ще стане, ако призная, че не сме имали среща? Че просто го намерих да обикаля квартала с по-малко от десет километра в час с напълно отчаян вид. Ръкавът му беше разкъсан и цялата му ръка приличаше на сдъвкана от някакъв звяр. Затова го прибрах у дома и се опитах да превържа ръката му, но той изведнъж откачи. И аз наистина се опитах да го одраскам, но превръзките ми попречиха. Затова ги съдрах от него. Даже не съм ги изхвърлила, макар целите да са прогизнали от кръв. Ако ви разкажа всичко това, какво ще ми кажете?

Бих ти заявила, че ни използваш, за да се измъкнеш безнаказано, преди да сме съобщили на шериф Мосбърг, помисли си Бони, вече по-спокойна. Бих казала още, че имаш право и че сигурно можеш, когато ти е полезно, с малко усилия да изглеждаш съвсем нормална. Ако спреш с това детинско кискане и изтриеш това лукаво изражение, ще бъдеш много неубедителна.

Но сега говореше Мередит:

— Каролайн, не знаеш ли, че могат да направят ДНК-тест на следите от кръв?

— Разбира се, че зная! — изгледа я Каролайн така възмутено, че за миг забрави да гледа хитро.

Мередит се втренчи в нея.

— Това означава, че могат да разберат дали тези превръзки са били изцапани или не от кръвта на Мат — рече тя. — Което може да подкрепи, но може и да опровергае твоята версия за случилото се и да насочи разследването към друго обяснение.

— Никакво друго обяснение няма. Превръзките просто са просмукани с кръв. — Каролайн рязко се надигна, отиде до скрина, издърпа едно чекмедже измъкна оттам нещо, което някога сигурно е било спортен бандаж. Сега червенееха дори и на тази оскъдна светлина.

Докато гледаше във вкоравената тъкан на фона на червената светлина, Бони проумя две неща. Първо, тя не беше част от превръзката, която госпожа Флауърс бе направила на ръката на Мат сутринта, след като той беше нападнат. Второ, наистина цялата бе просмукана с кръв.