Музиката от джипа на Тейт отново започва да дъни и той идва оттам с бутилка джин “Сийграмс 7”, двулитрова бутилка “Спрайт” и комплект пластмасови чаши. Неговата приятелка започва да смесва питиетата и да подава чашите наоколо.

– Пийни си, приятел – подканя ни Тейт. – Не се безпокой, ако трябва да караш някъде колата тази нощ. Ченгетата дори нямат представа за това място.

– Ами да, ще пийна една чаша – казвам аз.

Поглеждам Камрин и си спомням изражението ѝ, когато

Тейт ѝ подаде джойнта преди малко.

– Няма да пия, ако ти не искаш – казвам.

Освен че не искам тя да си мисли, че се е изложила, прекалявайки с пиенето, не ми се ще да се нафирка здравата и да се чувства зле на сутринта.

– Не, добре съм, бейби. Ще пийна една чаша, става ли?

Усмихва ми се мило, като че ли чака да ѝ разреша, от което ми става изключително приятно.

– Добре – предавам се аз, защото не искам да нараня чувствата ѝ, и тя взема чашата от приятелката на Тейт.

Всички сядаме, пием и през повечето време разговаряме за най-различни неща. Камрин се смее, усмихва се и разговаря с Брай за тампони. Нямам идея как са стигнали до тази тема, нито пък искам да знам, но си прекарваме чудесно. От високоговорителите, които не са далеч, дъни силно музика от банди, които никога не съм чувал. Особено ме заинтригуват последните две песни, които съм сигурен, че се изпълняват от един и същи певец.

– Кой е този? – питам Тейт.

Той вдига очи от приятелката си, която лежи, положила глава в скута му.

– Кой? Бандата ли?

– Да – казвам аз. – Страхотни са.

– Това, приятел, е Дакс Ригс. Сега е соло. Мисля, че започна в “Acid Bath”… – поглежда нагоре замислен, защото май не е напълно сигурен. – Беше в различни банди. “Acid Bath” и “Agents of Oblivion” са най-известните от тях.

– Знаеш ли, мисля, че съм слушал “Acid Bath” – казвам аз и отпивам от моя джин със спрайт.

– Не бих се изненадал – вика Тейт.

– Трябва да се запозная с песните му. Нелегално ли работи?

Камрин прекъсва разговора си за тампони с Брай, връща се обратно при мен и слага глава на рамото ми.

– Ами да, никога не е вървял в крак с общата тенденция – казва Тейт. – Макар че това е добре, защото общата тенденция е тъпотия. Вкисвам се, когато виждам големи банди да се продават, като правят рекламни клипове за наета за зъби и други подобни глупости.

Леко се засмивам.

– Да, така е. Никога няма да подпиша договор за запис с реклама, ако ми предложат.

– Браво на теб, приятел – казва Тейт. – Ако го направиш веднъж ставаш тяхна проститутка. Музиката ти вече не е твоя и се надупваш на кретените, които ти подписват чековете.

Започвам да харесвам това момче. Само малко.

– Андрю, пишка ми се – казва Камрин.

Поглеждам я. Вземам чашата от ръката ѝ и я оставям на пясъка.

– Аз също трябва да пусна една вода – казвам едновременно на нея и Тейт.

Тейт сочи наляво с нова цигара между пръстите и казва;

– Вървете в тази посока. Там няма да настъпите стъкла и лайна.

Оставям чашата си до тази на Камрин и ѝ помагам да се изправи. Вървим през пясъка към тъмно петно от дървета и скали, докато се отдалечаваме достатъчно, за да не може никой да ни види.

– Ще трябва да спим тук навън тази нощ. Няма начин да карам обратно към къщи.

Тя кляка, а аз пикая на няколко крачки от нея.

– Знам – казва Камрин. – Предполагам, че най-после ще спим под звездите, нали?

Смея ѝ се отвътре. Момичето ми е толкова пияно, че малко заваля думите.

– Ами да, и аз предполагам – казвам. – Макар че би трябвало да знаеш, че няма да се брои, защото почти няма да си спомняш нищо на сутринта.

– Ще си спомням.

– Неее, няма.

За малко да падне, когато свършва, и едва се изправя на крака. Поемам ръката ѝ, а с другата я подхващам през кръста. После я целувам по главата.

– Толкова много те обичам.

Не знам защо чувствам, че трябва да ѝ го кажа точно в този момент, но това, че тя е с мен и че не е в състояние да се грижи за себе си тази нощ, ме кара да ѝ го кажа. Думите бяха там в гърлото ми и признавам, че започнаха да ме задушават. Отдавам това на алкохола, но дори и напълно трезвен, щях също толкова да я обичам.

Тя обгръща кръста ми с две ръце, слага глава на гърдите ми и когато тръгваме обратно, ме притиска до себе си.

– И аз те обичам.

С напредването на нощта нещата в нашата малка група започват да се променят. Хората говорят по-малко и се целуват повече. Брай и Елиас лежат един до друг от едната страна на огъня. Тейт и приятелката му вече са готови да се чукат; единственото нещо, което остава да направят, е да си свалят дрехите. Добре че русата мацка със съмнителната репутация не се занимава е мен и помага на своята приятелка да опипва Калеб на около осем крачки от мен и Камрин.

Ами да, определено имам усещането, че знам докъде води това. Не е кой знае какво. Не че преди не съм попадал в ситуация като тази, но този път главното ми внимание не е да се опитам да задоволя две момичета едновременно, когато и двете са готови да го направят.

– Ох, мамка му… – казвам на глас, но може пък и да не съм го казал, може би само съм си го помислил.

Вдигам ръка пред лицето си и като че ли луната е седнала между палеца и показалеца ми. Опитвам се да се отърся от нея, но тя е ужасно тежка и натиска надолу ръката ми. Усещам как лакътят ми се стоварва в пясъка като осемдесеткилограмова щанга.

Главата ми се върти. Цветът на огъня е син и жълт, и тъмночервен. Шумът от океана отеква три пъти по-силно в ушите ми и се смесва с прашенето на дървата в огъня, а някой стене.

– Камрин? Къде си?

– Андрю? Аз… тук съм. Мисля.

Дори не мога да кажа дали това наистина е нейният глас.

Премигвам силно с очи и отново ги отварям, като се опитвам да фокусирам, но разбирам, че не искам да го направя. Усмихвам се. Чувствам лицето си така опънато, че за момент се опасявам, че няма да спре да се опъва и ще се разцепи наполовина. Но после се оправя.

О, Господи… започвам да превъртам. Какво, по дяволите, са ми дали?

Опитвам се да стана, но когато мисля, че съм се изправил, поглеждам надолу и виждам, че изобщо не съм се помръднал. Опитвам отново със същия резултат.

Защо не мога да стана?

– Мама му стара, Тейт – чувам един глас да казва, но дори не мога да кажа дали е на мъж или на жена. – Това нещо си го бива. Мамка му. Виждам небесни дъги и дрога. Ама това е “The Reading Rainbow”(“Четящата небесна дъга”).

После този, който каза това, започва да пее песента “The Reading Rainbow”^[8].

Чувствам, че се побърквам, но като че ли не искам да изляза от това състояние.

Накрая лягам по гръб и проверявам положението си, като потупвам пясъка от двете страни с дланите на натежалите си ръце. После поглеждам нагоре към изпълненото със звезди небе. И наблюдавам как звездите се движат напред-назад през мрака в някаква поетично съчетание.

Лицето на Камрин се показва над гърдите ми като някакъв призрак от мъглата.

– Бейби? – питам аз. – Добре ли си?

Безпокоя се за нея, но не мога да спра да се усмихвам.

– Да. Добреее съм. Добре съм.

– Легни до мен – казвам ѝ аз.

Затварям очи, когато чувствам главата ѝ върху гърдите си и вдъхвам миризмата на шампоана, който тя винаги използва, но сега тя е много по-силна от преди. Всичко е по-силно. Всеки звук. Усещането за вятъра върху лицето ми. Дакс Ригс пее “Night is the Notion” някъде зад нас, но разумът ми подсказва, че е много далеч, въпреки че се чува ужасно силно, сякаш джипът е точно до главата ми. Почти усещам миризмата на гумите му.

И не мога да се сдържа. Започвам да пея “Night is the Notion” колкото ми глас държи. Не знам как вече съм научил всички думи, но ги знам. Знам ги, мамка му. И имам чувството, че песента продължава с часове, но не ми пука. След време спирам да пея, само Затварям очи и чувствам музиката да минава през мен. И точно сега не ме е грижа за нищо освен за момента. И съм надървен до пръсване. Мисля, че ми е нужна секунда да се усетя, че чепът ми също усеща вятъра, както лицето ми. И му е добре.