Камрин и аз се споглеждаме за миг.

– Аз съм за – казва тя.

– Аз също.

Карла пляска с ръце.

– Ами, добре тогава! Можете да пеете толкова дълго, колкото си искате. Единствената банда, която щеше да пее тази вечер, се отказа.

Оставаме край бара заедно с Карла около час, преди най-накрая да се отправим към сцената. И макар барът да е само наполовина пълен тази вечер, пеем пред екзалтирана публика. Започваме с коронния ни дует “Бартън Холоу”. Струва ни се най-подходящо той да е пръв, защото тъкмо в “Олд Пойнт” го изпяхме за първи път. Изпяхме още няколко песни, преди накрая да стигнем до “Laugh, I Nearly Died”. Предварително обявявам, че песента е в памет на Еди Джонсън. Изпълнявам я без Камрин и със заместител на Еди, един симпатичен креол на име Алфред.,

Малко след полунощ двамата с Камрин се сбогуваме с Карла и бар “Олд Пойнт”. Обаче, верни на обичая в Ню Орлиънс, не си лягаме рано и оставаме навън да обиколим по-известните барове. Първо се отбиваме в клуба за музика на живо, а после се отправяме към бара, където Камрин ми даде урок по билярд онази вечер. Измина почти година, откакто бяхме тук за последен път и бяхме изритани навън след боя в бара. Надявам се, че не са ме запомнили. Към два часа сутрин-

та, след няколко игри билярд и няколко питиета, точно както миналия път помагам на Камрин да влезе в асансьора на хотела, защото едва се държи на крака.

– Добре ли си, момиче? – питам я засмян и я държа здраво през кръста.

Главата ѝ се люшка насам-натам.

– Не. Не съм добре. А ти се смееш.

– Ау, съжалявам – казвам аз, но това е само отчасти вярно. – Не се смея на теб, а само се питам дали този път ще спиш до тоалетната.

Тя охка, макар да мисля, че това е нейният начин да спори с мен, вместо да каже колко зле се чувства. Подхващам я по-здраво през кръста, когато вратата на асансьора се отваря, и вървя заедно с нея по коридора до стаята ни. Слагам я на леглото, свалям от нея всичко с изключение на пликчетата и ѝ помагам да намъкне фланелката си. Тя отпуска глава върху възглавницата и аз се опитвам да я покрия с чаршафа. Обаче се сещам, че след като е толкова пияна, ако има нещо повече от фланелката и пликчетата върху себе си, ще започне обилно да се поти и така ще изхвърли всичкия алкохол, който е изпила тази нощ.

За всеки случай примъквам малката пластмасова кофа за боклук и я поставям на пода до леглото. После отивам в банята, намокрям една кърпа със студена вода и я изстисквам над умивалника. Но докато се върна обратно при леглото, за да избърша лицето и челото на Камрин, тя вече е заспала.

Когато се събуждам на другата сутрин, с изненада виждам, че тя се е събудила преди мен.

– Добро утро, момиче – казвам почти шепнешком.

Отварям очи и я виждам да лежи на една страна, с лице, притиснало възглавницата. Сините ѝ очи гледат топло и са оживени, а не уморени като при махмурлук, както очаквах.

– Какво правиш толкова рано? – питам и протягам ръка, за да я погаля по бузата.

– Не съм сигурна – казва тя. – И аз самата съм малко изненадана.

– Как се чувстваш?

– Добре.

Прегръщам я през кръста и придръпвам тялото ѝ до себе си, босите ни крака се преплитат. Тя прекарва пръст по очертанията на гръдните ми мускули. От докосването ѝ по кожата ми преминават студени тръпки.

Вглеждам се в очите и устните ѝ и оставям пръстите си да следват посоката на погледа ми. Толкова е красива. Ужасно красива. Тя протяга ръка и гали пръстите ми, а после ги целува един по един и притиска тялото си още по-плътно в моето. В нея има нещо различно.

– Сигурна ли си, че си добре? – питам аз.

Леко ми се усмихва с очи и кима. После докосва с устни моите, като притиска гърдите си в гръдния ми кош. Зърната ѝ са твърди. Аз съм твърд дълго преди тя да го хване с ръка. Лизва върха на езика ми, преди да впие устни в моите, а аз обгръщам тялото ѝ с ръце. Тя се притиска отдолу в мен и усе-: щам мекотата на кожата ѝ, влагата ѝ през тънките, памучни пликчета. Без да прекъсвам страстната целувка, спускам ръката си надолу, плъзвам пръсти под тях и ги смъквам. Притискам бедрата си в нея и натискам издутия си член в топлината ѝ.

Лягам върху нея и се вглеждам в очите ѝ. Обаче не казвам нищо. Не ѝ казвам колко влажна е отдолу, нито я карам да ме гледа в очите. Не изразявам господството си над нея с думи, жестове или искания. Само я гледам в очите и знам, че това е момент, в който думите не са нужни.

Отново целувам леко устните ѝ, ъгълчетата на устата ѝ, очертанията на скулите. Разтварям устните ѝ с езика си, много нежно я целувам и свалям ръка, за да хвана члена си и го търкам в нея. Усещам как бедрата ѝ се изпъват напред към мен и ми подсказват колко силно иска да вляза в нея. Този път не

искам да я дразня, нито да ѝ отказвам това, което иска, затова го вкарвам само малко и наблюдавам как тя вече не може да контролира погледа си, миглите ѝ потрепват, а устните ѝ се разтварят. Натискам го по-навътре и чувствам как краката ѝ треперят около мен. Тя изохква леко и прехапва устна. Отново я целувам и най-накрая прониквам колкото е възможно по-дълбоко в нея. Държа го там и се наслаждавам на треперенето на бедрата ѝ и на ръцете ѝ, докато ме държат, а пръстите ѝ се забиват в гърба ми.

Блъскам се по-силно в нея, като извивам бедрата си. Телата ни започват да се покриват със ситни капчици пот. Иска ми се да я оближа от нея, но не спирам. Не мога да спра…

Повдигам леко тялото си, за да не могат гърдите ни да се докосват, сграбчвам под коляното единия ѝ крак, който е увила около мен, и го избутвам назад, за да мога да проникна още по-дълбоко. Чукам я още по-здраво, като притискам бедрото ѝ върху леглото. Тя вика името ми, двете ѝ ръце са се вкопчили в кръста ми, но тя ги отдръпва назад и сграбчва дюшека зад главата ѝ. Гледам жадно как гърдите ѝ се надигат и се спускат върху гръдния ѝ кош и продължавам да я чукам все по-силно, като се навеждам, за да лапам зърната ѝ и да ги държа между зъбите си.

Погледът ми се замъглява. Тя охка още по-силно, а после започва да стене. Това направо ме побърква. Пускам бедрото ѝ и чувствам как тялото ми отново се прилепва плътно към нея. Гръдният ми кош мачка гърдите ѝ, а ръцете са обгърнали плътно гърба ми. Чувствам как пръстите ѝ се забиват болезнено в плътта ми. Тя блъска бедрата си в моите, а устата ми се впива в нейната. Когато започвам да се празня, целувката ми става още по-ненаситна. Тялото ми трепери и аз стена в устата ѝ, а тласъците ми постепенно отслабват. Камрин държи долната ми устна между зъбите си, а аз нежно я целувам, като продължавам да се клатя напред-назад, докато свършвам.

Отпускам се върху гърдите ѝ. Сърцето ми се опитва да намери отново обичайния си ритъм. Чувствам как кръвта напира в пръстите на ръцете и на краката ми, както и пулсирането на вената близо до слепоочието ми. Притискам бузата си в голите ѝ гърди, устата ми е отворена, а дъхът ми излиза неравномерно през устата ми. Устните ѝ се движат по влажната ми коса.

Лежим така един до друг цялата сутрин, без да кажем и дума.

Не помня кога съм заспал. Когато отварям очи, часовникът до леглото сочи единадесет и десет. Усещам, че се чувствам гол не защото нямам дрехи върху себе си, а защото Камрин не е в леглото с мен. Тя седи на перваза на прозореца, облечена в шорти и фланелка с къси ръкави, но без сутиен. Гледа през прозореца.

– Мисля, че трябва да тръгваме – казва тя, без да сватя очи от яркия пейзаж на Ню Орлиънс.

Сядам в леглото, покрит наполовина с чаршафа.

– Искаш да напуснем Ню Орлиънс? – питам недоумяващ аз. – Но нали каза, че първия път сме си тръгнали твърде рано.

– Е, да – вика тя, но не се обръща. – Първия път си тръгнахме твърде рано, но сега не можем да стоим тук по-дълго, за да компенсираме това.

– Но защо искаш да си тръгнем? Тук сме само от един ден.

Тя се обръща към мен. Има нещо като усещане или решителност в очите ѝ, но не мога да разбера кое от двете или и двете.