Хващам с ръце лицето ѝ и страстно я целувам, а тя ме сграбчва за пениса. Докато се усетя, се озовавам по гръб върху леглото и тя се настанява върху мен. Пръстите ѝ дърпат ластика на боксерките ми, а в очите ѝ проблясват дяволити пламъчета.

О, Боже Господи, дали ще го налапа…

Дори не разбрах кога съм затворил очи, когато усетих пръстите ѝ да шарят под боксерките. Започва да ги смъква, а аз виждам само опакото на клепачите си.

Съзнанието ми надига грозната си глава и я спирам, като се надигам на лакти върху леглото.

– Бейби, не точно сега.

Тя се цупи като малко кученце и на мен ми се иска да се предам, защото това направо ме разтапя.

– Искам да го направиш. Повярвай ми… наистина го искам – казвам аз и се смея на собствените си думи. – Но почакай. Устата ти ще е винаги добре дошла и аз…

Тя накланя встрани глава и широко ми се усмихва.

– Всичко е наред – казва Камрин, целува ме още веднъж и скача от лег лото. – Прав си. Последното нещо, което искам, е майка ми да ме завари, че ги правя минет.

Наистина ли току-що отказах да ми духа? Това момиче няма никаква представа колко здраво ме е хванала за топките. По-добре да не ѝ казвам, защото може да злоупотреби с властта си. По дяволите, какви ги говоря? Искам да злоупотреби. Много я обичам.

По-късно същата сутрин Камрин излиза заедно с майка си, след като успяха в последната минута да уговорят час при гинеколога ѝ. Искаше ми се по някое време да поговоря с майка ѝ за нещата, които Натали се опита да ми каже, но така и не ми се удаде такава възможност. Трябваше да тръгнат след час за прегледа и щеше да изглежда странно, ако се бях уединил в някоя стая с майка ѝ. Камрин веднага щеше да разбере, че говорим за нея.

Камрин ми остави своята кола. Веднъж я попитах защо в онзи ден в края на юли не е тръгнала със собствената си кола вместо с автобуса, а тя ми отговори:

– Ти защо не тръгна със своята?

Костваше ми големи усилия да се наместя на шофьорската седалка в малката червена тойота, но го изтърпях и се отправих към кафенето на “Старбъкс”, където се бях уговорил за среща с Натали.

Имах усещането, че всичко в цялата тази работа е опасно и нечисто. Имам предвид нечисто в буквалния смисъл на думата. Че след като приключи, ще ми се иска да се изкъпя със сапун “Лава”. Натали влиза без Блейк и си проправя път през заведението към мен. Дългата ѝ черна коса е прибрана в конска опашка. Бях се погрижил да заема маса възможно най-далеч от високите прозорци от страх да не би някой да ме види с нея. Няма значение, че никой тук не ме познава, въпреки това. Опитах се да я накарам просто да ми каже за какво става дума по телефона, но тя настоя да се срещнем.

Сяда в празния стол и стоварва чантичката си върху масата.

– Аз не хапя – казва със самодоволна усмивка тя.

Може би не, но се обзалагам, че твоята…

– Не е нужно да се преструваш, че ме харесваш – прекъсва мислите ми тя. – Кам не е тук. А и аз не съм толкова тъпа, колкото ме мислиш.

Признавам, че ме изненада. Наистина си мислех, че не подозира за моята неприязън към нея. Може да е най-добрата приятелка на годеницата ми, но тя наистина е засегнала много Камрин, когато преди месеци ѝ е запушила устата и не ѝ е повярвала, че бившият ѝ приятел, Деймън, е признал, че си пада по нея. Това е много обидно.

Изтягам се назад в стола и скръствам ръце на гърдите.

– Е, добре, след като ще бъдем откровени един към друг, кажи ми, по дяволите, какъв ти е проблемът?

Това я завари неподготвена. Тя разтваря широко очи от изненада и после ги присвива. Като че ли дъвче отвътре устната си от досада.

– Какво искаш да кажеш?

Сега пък тя накланя глава на една страна и конската ѝ опашка пада отстрани.

– Мисля, че знаеш какво имам предвид – викам аз. – Ако ли пък не, тогава наистина си толкова тъпа, колкото си мислех.

Не мога да се сдържа да не се държа като задник с нея. Можех просто да продължавам да я понасям и никога да не ѝ кажа и една лоша дума, обаче точно тя сложи картите на масата още със сядането. Грешката си е нейна.

Една малка лампичка току-що светна в главата ѝ и блясъкът в кестенявите ѝ очи помръкна. Знае съвсем точно какво имам предвид.

– Знам, че си го заслужавам – казва тя и поглежда встрани. – Може би винаги ще съжалявам за това, което сторих на Камрин, но тя ми прости, така че не знам защо трябва да се държиш като задник заради това. Ти тогава дори и не си ме познавал и все още не ме познаваш.

Не, не я познавам, трябва да ѝ го призная, но знам достатъчно и това ми стига, за да не я харесвам. Деймън, или както му беше името, е друга история. Със сигурност бих предпочел той да стои пред мен вместо нея. Не бих искал нищо друго, освен да му забия един в зъбите.

– Но сега не става дума за мен – казва тя и отново се подсмихва. – Така че просто ми позволи да обясня защо те помолих да се срещнем тук.

Кимам и не казвам нищо повече.

– Кам и аз настина сме най-добри приятелки от много дълго време. Бях до нея, когато умря баба ѝ, после когато умря Иън, когато брат ѝ Коул уби онзи човек и отиде в затвора. Да не говорим пък, когато баща ѝ изневери на майка ѝ и те се разведоха – тя се навежда напред през малката масичка. – Всичко това ѝ се стовари само през последните три години.

Клати глава, обляга се назад в стола и отново скръства ръце.

– И това са само по-значимите случки, които преобърнаха живота ѝ наопаки, Андрю. Откровено казано, мисля, че на това момиче наистина му се струпаха доста гадории – тя вдига нагоре ръце и патетично казва: – Но, разбира се, никога не бих ѝ го казала. Тя за малко да ми откъсне главата последния път, когато се опитах да покажа малко съчувствие към нея. Казвам ти, не обича да я съжаляват. Мрази това. Просто си е втълпила, че независимо какви ужасни неща ѝ се случват, по света има прекалено много хора, които са преживели и по-лоши.

Натали вдига нагоре очи.

Знам точно какво има предвид. Камрин се опитваше да не говори за проблемите си, докато пътуваше с мен, така че знам това от собствен опит, но това, което Натали не знае, е, че успях по някакъв начин да измъкна Камрин от тази черупка. Като си помисля, че само за две седмици успях да постигна това, което нейната така наречена най-добра приятелка не е успяла да стори през годините, през които са се познавали, отвътре ме напира да се усмихна, но се въздържам…

– Така че тя просто го приема – продължава Натали. – Винаги го прави. Казвам ти, у нея се е насъбрала много болка, гняв, разочарование, както щеш го наречи, с което тя никога не е могла да се справи. А сега и това, което стана с бебето… – тя преглъща и кафявите ѝ очи издават силно безпокойство – … Наистина се страхувам за нея, Андрю.

Не очаквах, че срещата ми с Натали ще засили тревогата ми за здравето и душевното състояние на Камрин. И преди се безпокоях за пея, но колкото повече говореше Натали, толкова по-лошо ставаше.

– Разкажи ми за тази работа с психиатъра – казвам аз. – Вече я попитах, но тя отказа да говори за това с мен.

Натали кръстосва крак върху крак и тежко въздъхва.

– Ами баща ѝ я убеди да посещава един скоро след смъртта на Иън. Кам ходеше всяка седмица и като че ли имаше известна полза от това, но мисля, че тя заблуди всички ни. Човек не заминава, без да каже на никого, и не се качва като нея на някакъв автобус, ако е започнал да се чувства по-добре.

– Значи баща ѝ я е убедил да отиде на психиатър, така ли?

Натали кима.

– Ами, да. Тя винаги е била по-близка с баща си, отколкото с майка си. Нанси е страхотна, но понякога е лекомислена. Когато баща ѝ си събра багажа след развода и се премести в Ню Йорк с новата си приятелка, мисля, че това я обърка още повече. Но, разбира се, тя никога няма да го признае.

Поемам дълбоко въздух и прекарвам ръце през косата си. Чувствам се гузен, че слушам всичко това точно от Натали, но съм готов да науча нещо от когото и да било, защото очевидно Камрин няма намерение да ми каже нищо за себе си.