– Толкова се радвам, че си отново у дома – казва майка ми.

Придърпва ме към себе си и ме прегръща. Усещам мириса на боя за коса, която напоследък използва, но сега е сто пъти по-силен от обикновено.

– Аз също, мамо – отговарям и също силно я прегръщам, като се мъча да не припадна от свръхдозата химикали.

Също като Натали майка ми слага ръце на корема ми и го потърква, като се усмихва така, сякаш току-що е спечелила от лотарията. Започвам да си мисля, че при това ми гостуване коремът ми се радва на повече внимание от мен! Обаче това е напълно в реда на нещата. Само ме кара да се усмихвам.

Натали и майка ми са свършили страхотна работа с украсата за бебешкото парти. Гостната и кухнята са украсени в розово, яркочервено и бяло. Дузини прозрачни балони опират в тавана с лъскави и пастелни конфети в тях. От дъната им се люлеят и се носят из стаята дълги, цветни ленти. Един симпатичен плакат с щъркел, който носи розово одеяло в човката си и с надпис: “Добре дошло, момиченце!”, се простира през стената над камината. Върху големи кръгли подноси, наредени в спретнати редици, има сладки в момичешки цветове и розови и червени бонбони.

Още никой не се е появил, но по средата на стаята вече има внушителна купчина подаръци. Няма съмнение, че що се отнася до поднесените подаръци, майка ми и Натали ще надминат всички.

Андрю влиза в гостната с Блейк плътно до него и той и майка ми се прегръщат и се поздравяват. Забелязвам, че Андрю, изглежда, не го прави насила, когато я прегръща, за разлика от начина, по който прегръща Натали. Едва ли би могъл да го направи по-демонстративно. Това също ме кара да се усмихна, даже и да се засмея. Не може да понася Натали, но ми е много симпатичен, като го гледам как се опитва, ох как се опитва, с всички сили да се преструва. Признавам, че и тя не е от най-лесните, ако не си я познавал от години и нямаш изграден имунитет. Или пък спиш с нея. Може би трябва да се почувствам гузна, че мисля така за най-добрата си приятелка, ама не съм. Натали е наясно с грубата истина не по-малко от мен. И тя се гордее с това.

– До един час хората ще започнат да пристигат – казва майка ми. – Толкова е вълнуващо!

Докато растях, имах добри отношения с майка си, тя винаги е стояла до мен, но ми се струва някак странно, като я виждам така развълнувана за нещо друго освен за новия ѝ съпруг и десетките места, на които я е завел от юли насам. Обаче това ми харесва! Донякъде ми липсва майката, която ме водеше със себе си в козметичния салон и на пазар в съботните дни.

– Кого поканихте? – питам аз и вземам една курабия от подноса.

Започвам да я гризкам.

Виждам Андрю и Блейк да разговарят близо до входа за кухнята. Той ми се усмихва от другия край на стаята и аз се захласвам за момент.

– Всички – отговаря Натали. – Гуен и Вивиан, Лори Шепърд, която ще доведе и сестра си – никога не съм я виждала, но си казах какво от това. О, и Джеиифър Матюс каза че ще дойде.

– Мислех, че се е преместила във Флорида?

Натали свива рамене и продължава:

– Алис и Лиа от любимия ти “Старбъкс” също ще са тук.

Майка ми казва:

– Ще дойдат лелите ти. Братовчедка ти Стеф. Бони няма да може, има грип.

Двете ходят напред-назад и изреждат още хора. Тридесет минути по-късно първите гости пристигат. Отивам до вратата с майка ми да ги посрещна и с изненада виждам моята приятелка Ана от Вирджиния с червеникавата коса. Влиза с три торби с подаръци в ръцете и с огромна, мазна усмивка на лицето. Прегръщаме се и разговаряме десетина секунди, преди да влезем в гостната. Почти веднага след това пристигат още хора, а през това време Андрю и Блейк изглеждат като подплашени момченца, застанали сред стая, пълна с лели, сестри и хормони.

– Това ли е годеникът ти? – прошепва ми Ана, загледана в Андрю и Блейк.

Взема ръката ми и поглежда за миг годежния ми пръстен.

– Ами да, един от тях е.

– Нека позная – казва тя и притиска рамото си в моето, – русото момче е страхотно, но нещо ми подсказва, че онзи с трапчинките е твоят.

Кимам.

– Да, това е Андрю.

Тя почти не сваля очи от него.

– Ау. Не искам да бъда неучтива, момиче, ама той е красив.

Ана е добра промяна от колоритната личност на Натали.

Лицето ми почервенява и отново разменям погледи с Андрю. Тя е права, той наистина е красив.

Обаче точно сега усмивката на лицето му не е сто процента истинска. Трябва да го спасявам, защото няма да ми прости по-късно.

– Веднага се връщам – казвам на Ана и се отправям през стаята към него.

Хващам го за лакътя, изправям се леко на пръсти и го целувам по устните.

– И така, вие двамата готови ли сте да се включите в разговорите за сутрешното гадене и горещите вълни?

Будалкам ги, ама те не го знаят. Лицата на Андрю и Блейк изглеждат така, като че ли са видели призрак. Андрю преглъща нервно и сега изглежда точно като Блейк с ръце, мушнати дълбоко в джобовете. Иска ми се да се засмея на глас, но не го правя и само целувам леко Андрю по устата.

– Майтапя се. Можете да напуснете и да правите каквото ви скимне. – Скованите им тела с облекчение се отпускат.

- Блейк, просто го доведи тук, преди да се стъмни.

Блейк поглежда ухилен Андрю.

– Полицейски час ли имаш?

Натали идва зад нас и казва:

– Ти също. Да си тук, преди да се мръкне – и тогава идва ред на Андрю да се ухили.

Натали изплезва език на Блейк. Двамата заедно са много симпатични.

ЕДНО

През последните десет минути Натали не спира да усуква кичур коса около пръста си и това започва да ми лази по нервите. Разтърсвам глава, придърпвам към себе си айс-кафето с мляко и засмуквам сламката. Натали седи срещу мен с лакти, подпрени на кръглата масичка, хванала с ръка брадичката си.

– Великолепен е! – казва тя и се вторачва в току-що появилия се мъж. – Наистина, Кам, би ли го погледнала?

Вдигам отегчена очи и смуквам нова глътка.

– Нат – казвам и оставям питието си обратно на масата, – имаш си приятел. Трябва ли непрекъснато да ти го напомням?

Натали ехидно се усмихва.

– Да не си ми майка?

Обаче не може да задържи дълго погледа си върху мен, не и докато ходещата покана за секс стои при касата и си поръчва кафе с кифли.

– А и Деймън не го е грижа, ако се заглеждам. Няма нищо против, стига всяка нощ да му духам.

Изпускам шумно въздух и се изчервявам.

– Гледай ти! Ехааказва широко усмихната тя. – Накарах те да се засмееш – протяга ръка и бърка в чантичката си. – Трябва да си го отбележа – вади мобифона си и отваря електронния бележник. – Събота. 15 юни – движи пръст по екрана, – 1:54 следобед – Камрин Бенет се засмя на една от сексуалните ми шегички.

После прибира обратно мобифона в чантичката си, поглежда ме със замисления си поглед, с който гледа винаги, когато се кани да се прави на психотерапевт.

– Погледни го поне веднъж – казва напълно сериозно тя.

Само за да я накарам да се успокои, извръщам леко брадичка под ъгъл, който да ми позволи да хвърля бърз поглед на мъжа. Той се мести от касата към края на бар плота, където взема питието си. Висок, със съвършено оформени скули. Хипнотизиращи зелени очи и щръкнала кестенява коса.

– Да – признавам аз и поглеждам Натали. – Страхотен е, но какво от това?

Натали предпочита да продължи да го наблюдава, докато той излиза през двойната стъклена врата и минава покрай витрината, а след това ме поглежда и ми отговаря: