– Камрин? Какво? Да.

Дори не знам какво казвам и дали изобщо казвам нещо. Разумът ми казва, че трябва да се уверя, че не е чак толкова фиркана, че да ми духа пред всичките тези хора, обаче същевременно не искам да я спра.

Задъхвам се и главата ми пада на една страна. Виждам Калеб върху едно от онези момичета, голите ѝ бедра, сключени около напиращото му тяло. Гледам настрани. Поглеждам пак към небето. Звездите се движат и с тях забелязвам някакви светли оттенъци да се движат напред-назад. Потрепервам, когато усещам, че чепът ми опира в гърлото ѝ.

Поглеждам надолу. Виждам руса коса. Протягам ръка да я докосна, част от мен иска тя да се махне, а другата част иска да я накара да го поеме още по-дълбоко. Свършвам, като правя последното, обаче когато отмятам назад глава, виждам лицето на Камрин да лежи до моето. Рязко се надигам.

– Махни се от мен, курво! – успявам да кажа аз.

Изригвам я от себе си и всичко рязко се променя. Вече не ми е приятно.

Полагам усилия да се държа изправен. Опитвам се да се удрям по главата с две ръце с надеждата да поизтрезнея, обаче се получава обратен ефект. Успявам да прибера чепа си в гащите, оглеждам пясъка през огъня и виждам курвата вече да лежи в несвяст до Калеб. Нямам представа колко време е минало, но всички като че ли са изпаднали в безсъзнание, с изключение на мен.

Обзема ме паника. Мамка му, не мога да дишам. Какво, по дяволите, стана току-що?

Обръщам се на една страна, сграбчвам Камрин, придърпвам я до мен и не я пускам.

И това е последното нещо, което си спомням.

Гади ми се. Господи, никога не ме е боляла така главата. Ранното утринно слънце и вятърът, който идва от океана, ме събуждат. Отначало просто лежа тук, защото се страхувам, че ако мръдна, ще повърна. Главата ми тупти, върховете на пръстите ми са изтръпнали, останалата част на тялото ми е трепереща, надигаща се каша. Изохквам и отварям очи, като притискам с една ръка стомаха си. Знам, че няма начин да се махна от този плаж, ако първо не повръщам в продължение на поне пет минути, обаче се опитвам да не го направя колкото е възможно по-дълго.

Бузата ми е опряна в пясъка под мен. Усещам песъчинките, полепнали по кожата ми. Много внимателно вдигам пръст и ги отстранявам, за да не влязат в окото ми.

Чувам едно туп, последвано от изпукване и вик.

Въпреки протестите на стомаха ми се обръщам на една страна с лице към океана

– Махни се от него! – чувам да крещи едно момиче.

Това ме събужда още повече и за част от секундата си давам сметка колко не на себе си съм била. Обаче сега съм съвсем будна. Надигам глава от пясъка и виждам Андрю да налага с юмруци Тейт.

– Андрю! – опитвам се да извикам, но гърлото ме боли и гласът ми е дрезгав, затова успявам едва да изграча името му. – Андрю! – казвам отново, овладяла малко повече гласа си.

– Какво, по дяволите, ти става бе, човек?! – вика Тейт.

Опитва се да се отскубне от Андрю, но той продължава да налита. Удря го отново и отново и този път Тейт пада по задник на пясъка.

Тогава братът на Тейт се намесва и напада Андрю отстрани. Двамата се смъкват от Тейт и се претъркулват на няколко крачки встрани. Андрю сграбчва Калеб за гушата, повдига го от тялото си и го хвърля с все сила върху пясъка. След секунди отново е отгоре му. Удря три пъти Калеб, преди Тейт да застане зад него и да го отдръпне от брат си.

– Успокой се бе, човек! – вика Тейт.

Обаче Андрю пак връхлита и му нанася един удар отдолу в челюстта. Чувам отново болезнено изпукване. Тейт полита назад и се хваща за челюстта.

– Ти ни упои! Ще те убия! – крещи Андрю.

Най-накрая успявам да се изправя на крака, макар че се

препъвам веднъж, преди да стигна до него. Тъкмо когато се каня да го хвана за ръката и да се опитам да го отдръпна, някой ме блъсва силно отзад в задника. Дори не разбирам какво стана, но за миг оставам без дъх. Вдигам очи и виждам Калеб върху Андрю. Ще трябва да съм попаднала на пътя на атаката в гръб на Калеб срещу Андрю.

Надигам се от пясъка и виждам към нас да се приближава Елиас.

Гледам в паника вляво и вдясно от мен, а после пак назад към Елиас. И тримата ли ще се нахвърлят върху Андрю? О, не, в никакъв случай няма да допусна това! Опитвам се да сграбча Тейт, докато той и Калеб нанасят удари на Андрю, но съм избутана встрани от Елиас.

– Дръпни се! – вика ми той.

Андрю успява да се справя добре срещу Тейт и Калеб. Все още е на крака и отвръща на ударите на двамата, но се намесва Елиас. Не мисля, че ще може да се бие срещу тримата.

Елиас се втурва в мелето и аз не мога да кажа кой кого удря, когато едни ръце ме хващат отзад.

– Стой назад с мен – казва Брай.

Объркана и уплашена от бъркотията, виждам, че Елиас удря Калеб и си отдъхвам с облекчение, но за кратко.

Устата на Андрю кърви. Но и четиримата кървят тук и гам. Струва ми се, че боят никога няма да свърши, и при всеки удар,

който Андрю нанася или получава, премигвам и си Затварям очите, просто искам да не мисля за това. Седя на пясъка и Брай продължава да ме държи отзад за ръцете, защото все още мисли, че ще се опитам и аз да се включа в боя. Обаче на мен отново ми се повръща и не мога да се помръдна. По челото ми избива пот. Вратът ми отзад е лепкав. Небето започва да се върти.

– О, не. Брай… Мисля, че ще…

Точно в този миг не издържам повече. Чувствам как тялото ми мощно се надига и се освобождава от хватката ѝ. Протягам напред ръце и ги забивам в пясъка. Гърбът ми ту се извива нагоре, ту се отпуска и започвам продължително да повръщам. О, Господи, моля те, нека да спре. Никога повече няма да пия! Моля те, нека да спре! Обаче имам чувството, че никога няма да престана да повръщам. Колкото повече повръщам, толкова повече тялото ми реагира на миризмата от повърнатото, от звука, който издавам, от вкуса му и това ме кара да повръщам още повече. Почти не чувам боя заради звуците, които самата издавам, и продължавам да се мъча да повръщам, след като в стомаха ми вече не е останало нищо. Накрая падам на една страна. Не мога да се помръдна. Тялото ми неудържимо трепери, кожата ми е едновременно студена и гореща, а и цялата съм в пот. Усещам, че Брай седи до мен.

– Ще се оправиш – чувам я да казва тя. – Ау, това нещо наистина те е скапало.

– Какво беше то? – дори не чувам дали ми е отговорила на въпроса.

Спомням си, че всичко беше добре, просто бях леко пийнала, докато малко след това започнахме да пием джин. И после най-неочаквано започнах да не мога да виждам нищо точно пред мен, защо беше прекалено близо. Опитвах се да фокусирам погледа си върху по-отдалечените неща, океана, звездите и светлината от корабите, които се движеха в далечината. Спомням си, че един кораб идваше към нас и като че ли щеше да се блъсне в брега. Обаче не ми пукаше. Помислих си, че е… красив. Той щеше да ни убие всичките, но беше красив. Спомням си също, че Андрю пееше онази секси песен. Положих глава на гърдите му и се заслушах в песента. Искаше ми се да пропълзя върху него и да се съблека гола. Щях да го направя, ако можех да се помръдна.

– И си спомням, че…

Почакай.

Онази руса кучка. Тя ме помоли да… почакай.

Надигам се от пясъка.

– Мисля, че трябва да полежиш неподвижно още малко – казва Брай.

Опирам пръсти в челото си.

Спомням си, че тя седеше до мен и Брай. Беше фиркана също като всички, но вече не изпитвах ревност към нея. Поговори известно време с нас, а аз нямах нищо против.

Когато започнах да си спомням всичко, тялото ми се разтрепери още повече.

Тя се опита да ме целуне. Мисля, че отговорих на целувката ѝ.

– Струва ми се, че отново ще повърна.

Прибирам коленете си нагоре към гърдите и слагам лактите си отгоре им, като заравям лице в ръцете си. Още съм толкова замаяна. Продължавам да чувствам, че още не съм свършила с повръщането. Нямам това великолепно усещане на облекчение след повръщане. Не, нуждата да повърна отново се засилва и този път това ми действа зле на нервите.