Протягам се, придърпвам Камрин към себе си и я настанявам да седне между краката ми.

– Не се безпокой, бейби – шепна в ухото ѝ и целувам врата ѝ така, че момичето да види.

– Не се безпокоя – казва Камрин и се обляга на гърдите ми.

Със сигурност не се безпокои за мен, но усещам как заплахата за нещо, което е в нейната територия, я кара да е напрегната. По дяволите, мисълта, че може да се нахвърли на онова момиче заради мен… Е, не трябваше да мисля за това. По дяволите. Твърде късно е.

– Страхотни татуировки – казва Тейт и сочи към нас.

Сега всички погледи са насочени към нас. Камрин се надига от гърдите ми, за да им даде възможност да ги видят по-добре.

– Да, без съмнение – казва Брай впечатлена. Пропълзява по пясъка по-близо до нас. – Заинтригуваха ме.

Русокосото момиче, което ме гледаше преди малко, поглежда с ехидна усмивка Камрин, обаче тя не я забелязва, защото е твърде заета да показва татуировката на Брай. Възползвам се от възможността и казвам:

– Обърни се насам, момиче, и им покажи как си пасват.

Слагам Камрин в скута си и лягам по гръб на пясъка, а после я карам да легне върху мен.

Групата ни наблюдава отблизо. Лицето на русото момиче леко се намръщва, когато я поглеждам право в очите и същевременно притискам тялото си в това на Камрин. Нагласяваме татуировките си така, че да се получи цялостна картина на Орфей и Евридика. Моята Евридика е с дълга, прозрачна бяла рокля, плътно прилепнала към тялото ѝ от вятъра, като някои части се развяват зад нея, докато тя протяга ръце към Орфей, изрисуван върху ребрата на Камрин. Брай разглежда отблизо всеки детайл, а черните ѝ очи са широко отворени и пълни с възторг. Поглежда обратно към Елиас. Сега той изглежда изнервен и май се страхува, че още утре Брай ще го замъкне до най-близкия салон за татуировки.

– Това. Е. Страхотно – казва Брай. – Кои са те?

– Орфей и Евридика – отговарям аз. – От гръцката легенда.

– Един трагичен разказ за истинска любов – добавя Камрин.

Притискам я по-плътно до себе си.

– Ама при вас не се забелязва нищо трагично – обажда се Тейт.

Притискам Камрин още по-силно. И двамата споделяме наши си мисли, които е по-добре да запазим за себе си. Целувам я отгоре по косата.

Брай се отдръпва, но продължава да стои с колене, забити в пясъка.

– Мисля, че е красиво. И предполагам, че така и би трябвало да бъде, след като знам, че е било и ужасно болезнено.

– Да, определено болеше – казва Камрин. – Обаче всеки час болка си струваше.

По някое време по-късно Камрин и аз сме изпили най-малко по три бири, но само на нея ѝ личи. Леко е подпийнала, но достатъчно, за да стане по-приказлива.

– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.

– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?

Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.

– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.

– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?

Всички се обръщат към мен, когато отговарям:

– Не, ние… пътуваме.

– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?

– Не точно – отвръща Камрин. – Имаме само колата.

Русокосото момиче, което ме наблюдава през цялата вечер, казва:

– Защо пътувате?

Веднага забелязвам погледа, с който се опитва на всяка цена да привлече вниманието ми, но се правя, че не го виждам, и отговарям, като се обръщам към Брай, която седи редом с нас:

– Изпълняваме музика заедно.

– Какво, нещо като банда ли? – пита русото момиче.

Този път гледам право в нея.

– Нещо подобно – отговарям аз, но не продължавам и отново насочвам вниманието си към Брай.

– Каква музика изпълнявате? – пита братът на Тейт, Калеб.

Откакто сме тук, виждам, че има добър напредък с другото момиче. Вероятно не са заедно, но със сигурност ще го изчукат тази нощ.

– Класически рок, блусове, фолк рок, такива неща – отговарям аз и отпивам от бирата си.

– Трябва да ни посвирите! – казва развълнувана Брай.

Тя очевидно също е леко фиркана като Камрин и изглежда, че двете се погаждат.

Камрин се извръща към мен да ме погледне, ентусиазирана и с широко отворени очи.

– Би могъл. Акустичната китара е на задната седалка.

Аз поклащам глава.

– Нее. Не ми се свири точно сега.

– О, хайде, защо пък не?

Ето че ме гледа с онези очи като малко кученце и започва да скимти – любимият номер на Камрин, с който винаги успява да ме накара да направя каквото поиска. Обаче аз продължавам още малко да се колебая с надеждата, че тя ще се откаже и ще каже: както искаш.

Разбира се, че не се отказва.

– Ами да, приятел, ако китарата е с теб и знаеш да свириш, ще е страхотно – казва Тейт.

Погледите на всички вече са отправени към мен – дори Камрин, а тъкмо заради нея ще го направя.

Предавам се, ставам, отивам при колата и се връщам с китарата.

– Ти ще пееш заедно с мен – казвам аз на Камрин и сядам до нея.

– Неее! Твърде фиркана съм!

Целува ме по устата, а после се премества да седне до Брай и Елиас, предполагам, за да ми остави повече свободно пространство.

– Добре, какво искате да ви изпея?

Въпросът беше за Камрин, но Тейт отговаря:

– Хей, каквото на теб ти се иска, приятел.

Прехвърлям мислено за минута няколко различни песни и накрая избирам тази, защото е твърде кратка. Дрънкам няколко пъти по струните, настройвам я прекалено бързо и започвам да свиря “Ain’t No Sunshine”. Започвам, без изобщо да ми пука колко добре звучи, но както винаги, след като започна веднъж, ставам друг и влагам всичко от себе си в песента. През повечето време, докато продължава песента, очите ми са затворени, обаче винаги усещам присъствието на тези около мен и дали слушат с интерес или не.

Всички слушат с интерес.

При втория куплет гледам право в Камрин, докато дърпам струните. Тя седи подвила колене на пясъка и тялото ѝ се поклаща насам-натам. Другите момичета правят същото, увлечени силно от музиката. Изкарвам последния куплет, но тази песен е достатъчна, за да ми се прииска да свиря още. Брай едва се сдържа, казва ми колко е страхотно и се държи много любезно с Камрин, с което печели одобрението ми. Не е като русата, която пак продължава да ме гледа както преди.

– Приятел, ама ти наистина не си ни будалкал, че можеш да свириш – казва Тейт.

Пали един джойнт.

– Изсвири още някоя – казва Брай и се обляга на Елиас, когато той обвива ръцете си около нея отзад.

Тейт подава джойнта първо на Камрин. Тя я поглежда за миг, несигурна дали да я приеме. Забелязвам как за миг лицето ѝ добива болезнено изражение. Знам, че си спомня моментната си слабост с онези болкоуспокояващи. Клати глава.

– Не, благодаря, мисля да остана само на алкохол тази нощ.

Усмихвам се отвътре, горд от решението ѝ. И когато Тейт предлага цигарата на мен, аз също отказвам – не защото не бих имал нещо против едно-две дръпвания, а защото няма да ми достави удоволствие, когато Камрин не го прави.

Не си падам много по пушенето на трева, но нямам нищо против да опитвам от време на време. Точно сега не е един от тези моменти.

Изпълнявам още няколко песни край огъня. Най-после и Камрин се съгласява да пее с мен, а после ми се приисква просто да седя с моето момиче и да се наслаждавам на вечерта.

Оставям китарата до мен върху одеялото и отново придърпвам Камрин в скута си.

Братът на Тейт започва да се целува с онова момиче и да я опипва. Не говорят много по очевидни причини. Русата, която ме гледаше по-рано, най-после май разбра намека. Или е това, или е вече толкова надрусана, че не ѝ пука нито за мен, нито за каквото и да било.