Очите му гледаха с искрена симпатия, но тонът му все още не беше такъв.

— Опасно е един Изповедник да пътува сам.

— Да, също както е опасно и човек да остане насаме с Изповедник, който силно желае нещо. От моя гледна точка изглежда, че ти си в по-голяма опасност от мен.

— Може би — каза той, като галеше ястреба, а леката усмивка отново се върна на устните му. — Може би. Този тук истински Търсач ли е? Определен от магьосник?

— Да.

Пилето кимна.

— Доста години минаха, откакто за последен път съм виждал истински Търсач. Веднъж тук дойде един, който се представи за Търсач. След като не получи каквото искаше, уби някои от хората ми.

— Съжалявам за тях — каза тя.

Той бавно поклати глава.

— Недей. Умряха бързо. Съжалявай за Търсача. Той нямаше този късмет. — Ястребът я погледна и примигна.

— Никога не съм виждала човек, който се представя за Търсач, но съм била свидетел на гнева на този тук. Повярвай ми, ти и хората ти не би трябвало да му давате повод да изважда меча си, когато изпадне в ярост. Той знае как да използва магията. Виждала съм дори как убива зли духове.

За миг той се взря в очите й, очевидно осъзнавайки, че тя говори истината.

— Благодаря, че ме предупреди. Ще запомня думите ти.

Най-накрая Ричард се обади.

— Вие двамата приключихте ли със заплахите един към друг?

Калан го погледна изненадано.

— Мислех, че не разбираш езика им.

— Не го разбирам. Но мога да чета по очите. Ако от погледите ви можеха да излизат искри, това място би пламнало.

Калан се обърна отново към Пилето.

— Търсачът иска да знае дали сме престанали да се заплашваме един друг.

Той погледна първо Ричард, после отново спря поглед на нея.

— Нетърпелив е по характер, нали?

Тя кимна.

— Аз самата му го казах. Той обаче отрича.

— Сигурно трудно се пътува с него.

Калан грейна в усмивка.

— Съвсем не.

Пилето отвърна на усмивката й, след което се обърна с поглед към Ричард.

— Ако решим да не ти помагаме, колцина от нас ще убиеш?

Калан превеждаше думите им още докато ги изговаряха.

— Нито един.

Пилето задаваше следващия си въпрос с вперен в ястреба поглед:

— А ако откажем да помагаме на Мрачния Рал, той колко ще убие?

— Рано или късно, доста.

Той свали ръка от ястреба и погледна Ричард с пронизителните си очи.

— Излиза, че ни убеждаваш да помогнем на Мрачния Рал.

На лицето на Ричард се изписа усмивка.

— Ако решите да не ми помагате и останете неутрални, колкото и глупаво от ваша страна да е това, то е ваше право и аз няма да навредя на никой от хората ви. Но Рал ще го направи. Аз ще продължавам да се боря с него до последен дъх, ако се наложи.

На лицето му се изписа страховито изражение. Той се наклони напред.

— Ако, от друга страна, решите да помагате на Мрачния Рал, а аз го победя, тогава ще се върна и… — той прокара пръст през гърлото си с рязко движение, което не се нуждаеше от превод.

Пилето стоеше с каменно лице и не отговори веднага.

— Единственото, което искаме, е да бъдем оставени на мира.

Ричард повдигна рамене и заби поглед в земята.

— Разбирам желанието ви. Аз мечтая за същото — вдигна очи. — Мрачният Рал уби баща ми и изпраща след мен зли духове в образа на баща ми. Изпраща хора да убият Калан. Срива границата, за да завладее родината ми. Подчинените му повалиха двамата ми най-стари приятели, които в момента спят дълбоко, съвсем близо до смъртта, но добре поне, че ще оживеят… освен ако той не успее да ги унищожи следващия път. Калан ми разказа колко много други хора е убил. И деца; разкази, от които дъхът ти ще спре — Ричард кимна, гласът му беше тих, съвсем малко по-силен от шепот. — Да, приятелю, аз също не искам нищо друго, освен да бъда оставен на мира. В първия ден на зимата, ако Мрачният Рал сполучи да намери магията, която търси, той ще спечели сила, срещу която никой няма да може да се възправи. Тогава ще е станало твърде късно — ръката му посегна към меча. Очите на Калан се разшириха. — Ако той беше тук, на моето място, щеше да извади този меч и да ви накара да му помогнете, а ако не го направите — да ви обезглави.

Той отдръпна ръката си от меча.

— Ето защо, приятелю, аз не мога да ви причиня нищо лошо, ако откажете да ми помогнете.

За известно време Пилето остана безмълвен и без да помръдва.

— Вече разбирам, че не бих искал Мрачният Рал да бъде мой враг. Нито пък ти — той се изправи, отиде до вратата и пусна ястреба в небето. След това отново седна, въздъхвайки дълбоко под тежестта на мислите си. — Думите ти сякаш казват истината, но все още не мога да бъда напълно сигурен. Освен това ми се струва, че макар да искаш да ти помогнем, ти също искаш да ни помогнеш. Надявам се да си искрен. Мъдрец е онзи, който търси помощ, помагайки, а не със заплахи и номера.

— Ако исках по нечестен начин да ви накарам да ми помогнете, щях да ви накарам да продължите да вярвате, че съм дух.

Крайчетата на устата на Пилето се закръглиха в лека усмивка.

— Ако бяхме свикали Съвещание, щяхме да разберем, че не си дух. Мъдрецът би предположил това. Така че какво те е накарало да говориш истината пред нас? Не желаеш да ни мамиш или се страхуваш да го правиш?

Ричард отвърна на усмивката му.

— Искаш да чуеш истината ли? И двете.

Пилето кимна.

— Благодаря ти, че каза истината.

Ричард замълча, въздъхна дълбоко, след което бавно произнесе:

— И така, Пиле, разказах ти историята си. Ти трябва да отсъдиш истина ли казвам или лъжа. Времето е срещу мен. Ще ми помогнете ли?

— Не е толкова просто. Хората ми чакат нареждания от мен. Ако бяхте помолили за храна, можех да кажа: „Дайте им храна“, и те щяха да го направят. Но ти искаш да се свика Съвещание. Това е друго нещо. В Съвещанието на пророците участват шестимата старейшини, с които говорихте, и аз. Те са възрастни хора, верни на миналото си. Никога досега не е било позволявано на чужденец да предизвика събиране на Съвещанието, никога не е било позволявано на чужденец да смущава духовете на нашите предци. Тези шестима старейшини скоро ще се присъединят към духовете на предците ни и не искат да си мислят, че някой ден могат да бъдат извикани от света на духовете по желание на някой чужденец. Ако нарушат традицията, резултатът от това ще лежи върху плещите им за вечни времена. Не мога да им заповядам да го направят.

— Тук не става въпрос просто за желанието на един чужденец — каза Калан, превеждайки думите си и на двама им. — Помогнете ли на нас, помагате и на народа на Калните.

— Може би накрая ще се окаже така — каза Пилето, — но не и в началото.

— А ако аз бях един от вас? — попита Ричард, присвивайки очи.

— Тогава биха свикали Съвещание за теб, това не би противоречало на традицията.

— Можеш ли да ме направиш един от вас?

Докато мислеше, сребристосивите очи на Пилето блестяха на светлината на огъня.

— Ако преди това направиш нещо добро за народа ни, нещо, което да му е от полза, без да е от полза за теб, с което да докажеш, че намеренията ти към нас са добри — ако направиш това, без да обещавам, че ще отвърна на помощта ти с помощ, и ако старейшините се съгласят, мога да опитам.

— И веднъж станал един от вас, ще мога да помоля да се свика Съвещание и те ще изпълнят молбата ми?

— Ако си един от нас, те ще знаят, че взимаш интересите на народа си присърце. Тогава ще свикат Съвещанието на пророците, за да ти помогнат.

— И когато го направят, ще могат ли да ми кажат къде се намира предметът, който търся?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Понякога духовете не отговарят на въпросите ни. Няма гаранция, че ще можем да ти помогнем, дори и да свикаме Съвещанието. Онова, което мога да обещая, е, че ще направим всичко възможно.

Ричард замислено сведе поглед в земята. Зарина с пръст няколко от образуваните от дъжда локви.

— Калан — тихо попита той, — знаеш ли някой друг, който би могъл да ни каже къде да търсим кутията?