Зед извърна глава настрани и се загледа в спящата Калан. Майката Изповедник. Последното останало живо творение на стария магьосник. Сърцето му се свиваше при мисълта за болката, която тя изпитва, свиваше се затова, че когато Рал насочи меча си срещу нея, Зед нямаше как да я защити; за това, което тя чувстваше към Ричард, и за това, което той, Зед, не можеше да й каже.

Само ако не беше Ричард. Всеки друг, но не и Ричард. Нищо на този свят не се постига лесно.

Зед се изправи внезапно. Нещо не беше наред. Беше твърде светло, за да не се е върнал още Чейс. Поставяйки пръст на челото на Калан, той я събуди.

На лицето й се отрази неговата тревога.

— Какво има? — прошепна тя.

Зед застина на място, усещайки нечие присъствие наоколо.

— Чейс още не се е върнал, а трябваше вече да е тук.

Тя се огледа.

— Може би е заспал — Зед повдигна вежда. — Ами може да има основателна причина. А може и да се тревожим напразно.

— Конете ни ги няма.

Калан скочи на крака и сграбчи ножа си.

— Можеш ли да усетиш къде е той?

Зед подскочи.

— Има и други. Докоснати от отвъдния свят.

Той скочи на крака. Веднага след това се появи Чейс, някой го тикаше напред, той се препъна и падна по лице в очертанията на лагера. Ръцете му бяха вързани здраво зад гърба, по него имаше кръв. Той простена в прахта. Зед почувства присъствието около тях. Четирима мъже. Усещането му за тях го ужаси.

Мъжагата, който беше бутал Чейс, пристъпи напред. Късата му руса коса стърчеше нагоре като шипове, по средата на главата му минаваше черен кичур. Студените му очи, усмивката му, изпратиха ледени тръпки по тялото на магьосника.

Калан стоеше приведена на две.

— Демин Нас — изсъска тя.

Той закачи палци на колана си.

— А, значи си чувала за мен, Майко Изповедник — злобната му усмивка се разтегна. — Аз със сигурност съм чувал за теб. Твоят приятел тук уби петима от най-добрите ми бойци. По-късно ще го екзекутирам, след като мине веселата част. Искам да се наслади на онова, което ще направим с теб.

Калан видя как останалите трима мъжаги, не толкова огромни, колкото Демин Нас, но по-едри от Чейс, излязоха от гората. Бяха обградени, но това не представляваше проблем за един магьосник. Всички бяха руси, мускулести и облени в пот, независимо от сутрешния хлад. Чейс очевидно ги беше затруднил. Засега оръжията им бяха оставени настрани; те не се съмняваха, че ситуацията е под техния контрол.

Увереността им подразни Зед. Ухилените им лица го вбесиха. На утринната светлина четирите чифта сини очи изглеждаха още по-пронизителни.

Зед бе наясно, че това беше четворка, знаеше прекрасно и какво правеха четворките с Изповедниците. Прекрасно. При тази мисъл кръвта му кипна. По никакъв начин нямаше да позволи това да се случи с Калан. Поне докато беше жив.

Демин Нас и Калан се гледаха втренчено.

— Къде е Ричард? Какво е направил Рал с него? — попита тя.

— Кой?

Тя изскърца със зъби.

— Търсачът.

Демин се усмихна.

— Е, какво да ти кажа, това е работа на Господаря Рал и мен. Не твоя.

— Кажи ми — светнаха очите й.

Усмивката му се разтегна.

— Точно сега трябва да се тревожиш за много по-важни неща, Изповедник. След малко хората ми добре ще си прекарат с теб. Искам да се концентрираш върху това и да направиш така, че те наистина да изпитат удоволствие. Търсачът не те интересува.

Зед реши, че е настъпил моментът да сложи край на това, преди да се е случило още нещо. Той вдигна ръце и хвърли върху тях възможно най-силната паралитична мрежа, на която беше способен. Лагерът се освети от огромна зелена светкавица, разделила се едновременно в четири посоки, към всеки от синеоките мъже. Тя се стовари тежко върху всеки от тях.

Преди магьосникът да има време да реагира, нещата се объркаха тотално.

Веднага след като зелената светкавица ги удари, тя се върна обратно, отскачайки от всеки от четиримата. Зед твърде късно разбра, че те са под закрилата на някакво заклинание — заклинание от отвъдния свят, което той не можеше да разпознае. Зелената светкавица се стовари върху него едновременно от четирите посоки. Собствената му мрежа го парализира на мига. Той се вкамени. Безпомощен. Колкото и да се опитваше, не можеше да помръдне.

Демин Нас извади палеца си от колана.

— Проблеми ли имаш, старче?

Очевидно ядосана, Калан протегна напред ръка и натисна с длан гладките гърди на Зед. Той направи усилие да достигне силата й, гръмотевицата без гръм.

Тя не се появи.

По учудването, изписано на лицето на Калан, разбра, че би трябвало.

Демин Нас протегна свитата си в юмрук ръка и счупи китката й.

Калан се строполи на колене, крещейки от болка. Изправи се, стиснала ножа в другата си ръка, и започна да го размахва пред другите трима. Той я сграбчи за косата и я дръпна назад. Тя заби ножа в ръката, която я държеше. Той хвана ножа и го изви в ръката й. Със замах го заби в едно дърво. Без да пуска косата й, Нас й удари няколко шамара през лицето. Тя започна да го рита, да го дращи, да крещи, а той само се хилеше. Останалите трима се приближиха.

— Съжалявам, Майко Изповедник, страхувам се, че не си мой тип. Но не се притеснявай, тези момчета тук с огромно удоволствие ще ти изкажат почитанията си. Така че гледай да си размърдаш задника — озъби се той, — поне това ще ми хареса.

Както я държеше за косата, Демин я блъсна към другите трима. Те започнаха да си я подмятат един на друг, да й удрят шамари, да я ритат, да я въртят грубо, докато накрая тя беше толкова замаяна, че просто се отпускаше от единия в другия. Беше безпомощна като мишка, хваната от три котки. Косата й падна върху лицето. Калан размахваше юмруци срещу тях, твърде дезориентирана, за да може да улучи който и да е. Това само ги караше да се заливат от смях още повече.

Един от тях заби юмрук в корема й. Тя се преви на две, падна на колене и започна да се гърчи от болка. Друг я вдигна за косата. Третият разкъса копчетата на ризата й. Те настървено продължаваха да я подмятат насам-натам, раздираха ризата й, откъсвайки парче от нея с всяко ново подмятане. Когато я дръпнеха за счупената ръка, тя изкрещяваше от болка.

Зед не можеше дори да помръдне от гнева, изпълващ тялото му. Не можеше дори да затвори очи пред гледката, да запуши ушите си. Мъчителни спомени за подобни изпитания нахлуха в главата му, подсказвайки му какво ще се случи след малко. Под натиска на тези спомени той едва дишаше. Би дал живота си да можеше да се измъкне от това положение. Искаше да й каже да не се съпротивлява; това само влошаваше нещата. Но знаеше, че Изповедниците винаги го правят. Борят се с всички сили. А нейните сили, в това беше убеден, не бяха достатъчни.

От затвора на вкамененото си тяло Зед яростно се бореше с безпомощността си с всичко, което притежаваше, с всяка възможна клетва, с всеки номер, с всяка сила. Не беше достатъчно. Усети как по бузите му се стичат сълзи.

Калан изкрещя, когато единият от тримата я хвана за счупената ръка и я запрати към другите двама. С разтегнати над стиснатите зъби устни тя се гърчеше и раздаваше ритници наоколо, а те я държаха здраво за ръцете и косата. Третият разкопча колана и панталоните й. Тя се изплю в лицето му и започна да го кълне. Той отскочи назад и се изхили, а след това смъкна панталоните й, обръщайки ги наопаки върху стъпалата й. Останалите двама я хванаха здраво; едва успяваха да я удържат. Ако ръката й не беше счупена, едва ли щяха да успеят. Единият я изкълчи грубо, при което Калан изкрещя.

Двамата, които я държаха, дръпнаха главата й назад за косата, докато третият впи устни и зъби във врата й и я ухапа. Мачкайки я с една ръка, с другата той разкопча колана си и си смъкна панталона. Долепи уста до нейната, поглъщайки виковете й, докато дебелите му пръсти се придвижваха от гърдите й към тъмното петно между краката й.

Със свалени панталони той пъхна крак между нейните, насилвайки я да разтвори бедра. Тя изръмжа в устата му, опитвайки се да му попречи, но не можеше да направи нищо. Дебелите му пръсти се провряха надолу и потънаха в нея. Очите й се отвориха широко. Лицето й беше алено от ярост, гърдите й се повдигаха от гняв.