Болезнено, бавно ноктите го дърпаха назад. Раздираха плътта му. Той изкрещя отново. Един израстък пропълзя по другия му крак и се впи в мускула му.

Ричард извади ножа си и се извърна наполовина, за да се докопа до нещото. Заби няколко пъти острието в него. Някъде от дълбините на цепнатината се чу остър писък. Ноктите се отпуснаха. Ричард падна, плъзгайки се надолу по скалата, спря се долу при факлата. Сграбчвайки ножницата в една ръка, с другата той измъкна меча си, докато змиевидни израстъци се измъкваха от цепнатината, въртейки се из въздуха, търсещи. Отправиха се надолу към него. Ричард замахна с меча, отсичайки няколко от тях. Останалите с вой се пъхнаха обратно в цепнатината. От недрата на черното се чу ниско ръмжене.

На трепкащата светлина от захвърлената на каменния под факла Ричард видя как от цепнатината се подава нещо, чиито размери се увеличаваха с излизането. Не можеше да го достигне с меча, но беше сигурен, че не умира за компанията му в залата.

Една ръка се стрелна, увивайки се около китката му, и го повдигна. Ричард не се възпротиви. Едно око се вторачи надолу, блестейки на светлината на факлата. Ричард видя влажни зъби. Докато ръката го приближаваше до тях, той заби меча в окото. Чу се вой и ръката го пусна. Той още веднъж се свлече до дъното. Съществото се скри обратно в цепнатината, ръцете се дръпнаха, прибирайки се след него. Воят заглъхна в тъмната далечина и изчезна съвсем.

Треперещ се отпусна на земята, пръстите му пробягаха през косата. Дишането му най-накрая се успокои, страхът му утихна. Почувства крака си. Крачолът му беше подгизнал от кръв. Реши, че в момента няма какво да се направи; най-напред трябваше да вземе яйцето. От другата страна на залата се процеждаше слаба светлинка. Той тръгна по широкия тунел от другата страна и най-после стигна до изхода на пещерата.

Поздрави го бледото сияние на зората и песента на птичките. Под краката му щъкаха десетки змейове. Ричард се отпусна да почине зад един камък. Видя яйцето, около него се издигаше пара. Видя още, че то е прекалено голямо, за да го пренесе обратно през пещерата. Освен това съвсем не му се искаше да се връща по същия път. А какво му оставаше, ако не минеше през пещерата на връщане? Скоро щеше да съмне. Трябваше да измисли нещо.

Нещо голямо го ухапа по крака. Той го размаза. Беше муха-кръвопиец.

Тихичко простена. Сега змейовете щяха да го открият. Кръвта щеше да ги привлече. Трябваше да измисли нещо.

Втора муха го ухапа и в този миг му хрумна нещо. Бързо извади ножа си и изряза няколко ивици от мокрия си, подгизнал от кръв крачол. Избърса кръвта от крака си, а след това завърза на края на всяка от тях по един камък.

Постави свирката на Пилето между устните си и я наду с всичка сила. След това отново и отново. Хвана едно парче плат, за което беше вързал камък и го завъртя над главата си, след това го пусна и то се понесе във въздуха. Между змейовете. Започна да хвърля напоените с кръв парцали все по-далеч надясно, сред дърветата. Не можеше да чуе къде падат, но знаеше, че мухите вече са нащрек. Толкова много прясна кръв щеше да ги накара да побеснеят от глад.

Птици, гладни птици, отначало малко, след това стотици, след това хиляди се нароиха и се спуснаха над Огнения извор, като по пътя си кълвяха мухи. Настъпи масово объркване. Змейовете започнаха да надават вой, докато птиците се спускаха върху мухите по коремите им, или пък хващаха мухи още във въздуха. Змейове се разтърчаха във всички посоки; някои се издигнаха във въздуха. На мястото на всяка птичка, до която се докопваше някой змей, се появяваха стотици други.

Ричард се затича с всичка сила надолу по хълма, скачайки от камък на камък. Не се притесняваше, че някой може да го чуе; птиците вдигаха страшна олелия. Змейовете бяха побеснели, въртяха се между птиците, гонеха ги, надаваха крясъци и вой. Въздухът се изпълни с перушина. Де да можеше Пилето да види това, помисли си Ричард и се усмихна.

Ричард се отдели от скалата и се затича към яйцето. В настъпилия хаос змейовете бяха започнали да налитат един на друг, да се дращят и дерат. Един го забеляза. Ричард го намушка с меча. Следващия преряза през коленете. Той се строполи на земята с вой. Появи се още един, комуто Ричард отряза крилото, след него на друг — двете ръце. Той съзнателно не ги убиваше, а ги оставяше да пърхат по земята, надавайки крясъци и вой, за да поддържат безпорядъка. В целия тоя хаос змейовете, които го забелязваха, дори не го нападаха. Но той тях — да.

Уби два край яйцето. Вдигна го от мястото му. Беше горещо, но не толкова, че да го изгори. Беше по-тежко, отколкото очакваше, така че трябваше да го носи с две ръце. Без да губи време Ричард се затича надясно, към просеката между хълмовете. Птиците хвърчаха във всички посоки, някои се блъскаха в него. Хаосът беше пълен. Два змея тръгнаха да го гонят. Той остави яйцето на земята, уби първия, а на втория отряза краката. Взе яйцето и се затича, колкото му позволяваха силите, но така, че да не рискува да падне. Появи се още един змей. С първия замах не успя да го уцели, но когато той го нападна, го промуши.

Задъхан от усилията, Ричард тичаше между хълмовете. Ръцете го боляха от тежестта на яйцето. Около него се приземяваха змейове, в очите им блестеше ярост. Той остави яйцето на земята и замахна към първия, отсичайки част от крилото и главата му. Останалите се спуснаха след него с вой.

Околните дървета и камъни внезапно потънаха в ярка светлина, след като огнени пламъци изгориха няколко от зверовете. Ричард вдигна поглед и видя Скарлет, надвиснала над главата му, размахала гигантските си криле, превръщайки в огън всичко около него. Тя изпружи напред един нокът, сграбчи яйцето, след това още един за Ричард, хвана го през кръста и го отнесе във въздуха. Издигнаха се нагоре, последвани от два змея. Единия Ричард докопа с меча, другият избухна в пламъци и падна на земята.

Скарлет яростно ръмжеше срещу змейовете, издигайки се в небето заедно с увисналия на нокътя й Ричард. Той реши, че това не е любимият му начин на летене, но все пак беше по-добре, отколкото долу при змейовете. Още един змей долетя, протягайки се към яйцето. Ричард отряза едното му крило. Той се завъртя с вой и падна. Повече не се появиха.

Скарлет го понесе високо във въздуха, нагоре, надалеч от Огнения извор. Висейки на нокътя й, той се почувства като обяд, който майката носи на малкото си. От хватката й го наболяваха ребрата, но не се оплакваше. Не му се щеше тя да го изпусне; бяха доста високо в небето.

Летяха с часове. Ричард успя да попромени позицията си и да се почувства малко по-удобно в ноктите й, гледаше хълмовете и дърветата далече долу. Хълмовете ставаха все по-големи и скалисти, сякаш камъните прорастваха от релефа. Пред тях се издигаха назъбени рифове и остри върхове. Плавно цепейки въздуха, Скарлет се издигна още по-нагоре, минавайки над един връх, който Ричард си помисли, че ще одере стъпалата му. Попаднаха в някаква пустинна местност, място, лишено от живот. Кафявите и сиви камъни сякаш бяха разхвърляни безразборно от гигантска ръка, като монети по маса, тук-там се виждаха колони, някои изправени сами, други на групи, трети клюмнали на една страна.

Отвъд и над скалните колони се виждаха масивни, назъбени скали, набраздени от цепнатини и дупки, тераси и изпъкналости. Близо до скалите минаваха облаци. Скарлет зави към една каменна стена. На Ричард му се стори, че ще се разбият в нея, но преди това да стане, тя леко ги издигна с едно потрепване на огромните си криле и го пусна на една тераса, преди самата тя да кацне.

В дъното на терасата имаше отвор в скалата. Скарлет пъхна туловището си в него. Отзад, в студената тъмнина, имаше каменно гнездо, в което тя постави яйцето си, след това блъвна огън срещу него. Ричард гледаше как тя гали яйцето с нокът, как нежно го обръща, оглежда, обгръща. Лекичко го затопляше с огън, след това извръщаше глава и слушаше, гледаше.

— Всичко наред ли е? — тихо попита Ричард.