— Мрачният Рал ти открадна яйцето, нали?

Скарлет се дръпна назад. Примигна срещу него, след това отметна рязко глава с широко отворена паст. От оглушителния рев люспите по гърлото й завибрираха. В небето се стрелна огнена лава. Ревът отекна през скалите, предизвиквайки неголеми каменопади.

Главата на Скарлет се обърна отново към Ричард, от ноздрите й излизаше дим.

— Какво знаеш за това!

— Знам, че гордо същество като теб не би се подчинило на нечии заповеди освен поради една причина. За да защити нещо скъпо. Като малките си например.

— Значи знаеш. Това няма да те спаси — озъби се тя.

— Освен това знам къде Мрачният Рал държи яйцето ти.

— Къде? — Ричард трябваше да се дръпне настрана, за да избегне пламъците. — Кажи ми къде е!

— Мислех, че искаш да ме изядеш веднага!

Едно око се приближи до него.

— Някой трябва да те научи на обноски — изгъргори тя.

— Съжалявам, Скарлет. Това ми е лош навик, който ми е навличал много неприятности. Виж, ако ти помогна да си върнеш яйцето, Рал няма да има с какво да те държи. Ако го направя, ще е достатъчно ли, за да ми помогнеш в замяна?

— Как да ти помогна?

— Ами ти разкарваш Рал по въздуха. Точно това ми трябва. Необходимо ми е да го направиш и с мен за няколко дни, да ми помогнеш да потърся едни приятели, за да мога да ги защитя от Рал. Трябва да прекося огромни разстояния, да претърся необятни пространства. Мисля си, че ако това стане по небе, ще ги намеря и ще ми остане достатъчно време, за да попреча на Рал.

— Аз не разкарвам хора по въздуха. Унизително е.

— Шест дена, броено от днес, и всичко ще е свършило по един или друг начин. Ако ми помогнеш, това ще е всичко, за което ще те моля някога. След това вече няма да има значение, по един или друг начин. Колко дълго ще трябва да служиш на Рал, ако не ми помогнеш?

— Добре. Кажи ми къде е яйцето ми и ще те пусна да си вървиш. Ще те оставя да живееш.

— Как ще си сигурна, че казвам истината? Мога просто да си измисля някакво място, за да се спася.

— Подобно на драконите, истинските Търсачи имат достойнство. Поне това знам. Така че, ако наистина знаеш, кажи ми и ще те пусна да си вървиш.

— Не.

— Не! — изръмжа Скарлет. — Какво искаш да кажеш с това „Не“?

— Не ме е грижа за живота ми. Също като теб се тревожа за много по-важни неща. Ако искаш да ти помогна да си върнеш яйцето, ще трябва да ми помогнеш да спася хората, които аз обичам. Първо ще вземем яйцето, после ще ми помогнеш. Мисля, че това е повече от честна сделка. Животът на рожбата ти в замяна на няколко дни летене с мен на гръб.

Свирепите очи на Скарлет се приближиха до лицето му; ушите й се проточиха напред.

— И откъде си сигурен, че когато си получа яйцето, ще изпълня останалата част от сделката?

— Сигурен съм — прошепна Ричард, — защото знаеш какво е да се притесняваш за живота на някой близък и защото имаш достойнство. Нямам друг избор. Не знам никакъв друг начин да спася приятелите си от участта да изживеят останалата част на живота си като теб сега — под игото на Мрачния Рал. Животът ми ще бъде подложен на голям риск, за да спася яйцето ти. Надявам се наистина да си същество с достойнство. Ще повярвам на думата ти с цената на живота си.

Скарлет изгрухтя, отдръпна се леко назад и го погледна изпитателно. Обви тялото си с огромните си рамене. Размаха опашка и зад нея се разлетяха камъни и по-малки скалички. Ричард чакаше. Една лапа се подаде напред; един-единствен нокът с черен връх, дебел колкото крака му, остър като меча му, се закачи за препаската през раменете му и силно я дръпна. Главата й се приближи.

— Дадено. С цената на твоята и моята чест — изсъска Скарлет. — Но не съм казала, че няма да те изям, когато изтекат тези шест дена.

— Ако ми помогнеш да спася приятелите си и да попреча на Мрачния Рал, не ме е грижа какво ще правиш с мен след това. — Скарлет изсумтя. — Късоопашатите змейове заплаха ли са за драконите?

Драконът махна нокътя си от него.

— Змейове — тя прехвърли името в устата си. — Изяла съм достатъчно от тях. Те не могат да представляват заплаха за мен, освен ако не са осем-десет заедно, но змейовете не обичат да се събират заедно, така че това не е проблем.

— Вече е проблем. Когато видях яйцето ти, около него се бяха струпали десетки змейове.

Скарлет изгрухтя, между зъбите й се стрелнаха огнени езици.

— Десетки. Толкова много могат да ме свалят от небето. Особено ако нося яйцето си.

Ричард се усмихна.

— Точно затова ти трябвам. Ще направя план.

Зед изкрещя. Чейс и Калан едновременно отскочиха назад. Калан сбърчи чело. Никога преди не беше правил това, когато изваждаше нощния камък. Слънцето вече беше залязло, но на слабата дневна светлина тя видя, че кожата му почти придоби цвета на косата му.

Тя го сграбчи за раменете.

— Зед! Какво става?

Той не отговори. Главата му клюмна на една страна, очите му се обърнаха. Все още не дишаше, но това беше нормално; и преди не беше дишал, когато изваждаше нощния камък. Двамата с Чейс си размениха разтревожени погледи. Калан чувстваше как Зед трепери в ръцете й. Тя отново го разтърси.

— Зед! Спри това! Върни се!

Той рязко си пое дъх, след това прошепна нещо. Калан доближи ухото си до устата му. Той отново прошепна нещо.

Калан се ужаси.

— Зед, не мога да ти причиня подобно нещо.

— Какво казва? — попита Чейс.

Тя вдигна разширените си от страх очи към граничния надзирател.

— Казва да го докосна със силата си.

— Отвъдният свят! — простена Зед. — Единственият начин.

— Зед, какво става?

— В капан съм — прошепна той. — Докосни ме или съм загубен. Побързай.

— По-добре направи, каквото ти казва — предупреди я Чейс.

На Калан тази идея изобщо не й се нравеше.

— Зед, не мога да ти причиня това!

— Това е единственият начин да ме измъкнеш. Побързай.

— Направи го! — каза ниско Чейс. — Няма време за спорове!

— Дано добрите духове ми простят — прошепна тя и затвори очи.

Изпадна в паника; нямаше друг избор. Ужасена от онова, което щеше да направи, мисълта й притихна, успокои се. В спокойствието си отпусна напрежението. Почувства как силата й се надига, отнемайки дъха й. Освободена, силата й връхлетя върху магьосника. Във въздуха наоколо се почувства силен натиск. Гръмотевица без гръм. Всичко наоколо се покри с борови иглички. Накланяйки се над тях, Чейс леко простена от болка; беше по-близо до нея, отколкото трябваше да бъде. Гората потъна в тишина. Магьосникът все още не дишаше.

Зед спря да трепери, очите му се върнаха на мястото си, той примигна няколко пъти, ръцете му се вдигнаха и той се вкопчи за Калан. С усилие си пое дъх.

— Благодаря ти, скъпа моя — успя да каже, дишайки дълбоко.

Калан беше изненадана, че силата, магията й, явно не му беше подействала. А трябваше. Почувства облекчение, че не е, но се удиви.

— Зед, добре ли си?

Магьосникът кимна.

— Благодарение на теб. Но ако ти не беше тук или ако беше изчакала още малко, щях да бъда впримчен в отвъдния свят. Твоята сила ме върна обратно.

— Защо не те промени?

Зед оправи робата си, очевидно малко объркан от безпомощното си положение преди малко.

— Поради мястото, където се намирах — той вдигна голобрадото си лице. — И защото съм магьосник от Първия орден. Използвах силата ти на Изповедник като линия на живота, за да намеря пътя обратно. Тя беше като лъч светлинка в мрака. Последвах я, без да й позволя да ме докосне.

— Какво правеше в отвъдния свят? — попита Чейс, преди Калан да успее.

Зед погледна сърдито граничния надзирател и не отвърна нищо.

Тревогата на Калан нарасна.

— Зед, отговори на въпроса. Това не се е случвало никога преди. Защо беше всмукан от отвъдния свят?

— Когато търся нощния камък, част от мен отива там. Така го намирам, мога да кажа къде е.

Калан се опита да не мисли върху онова, което чува.