Отвън прозореца отдавна се беше стъмнило, но за щастие лампите бяха запалени и поне не се наложи да стои прав в тъмнината. Двете камбани отбелязаха края на вечерното отдаване. Дена още я нямаше. Времето му за обучение дойде и си отиде. Дена още я нямаше. Ричард изпадна в ужас.

Най-после чу да се отваря вратата. Дена влезе с наведена глава, вървеше вдървено. Плитката й беше разпусната и косата й падаше свободно. Тя внимателно затвори вратата зад себе си. Ричард забеляза, че кожата й има пепеляв цвят, очите й бяха навлажнени. Не го погледна.

— Ричард — едва промълви тя, — напълни ми ваната. Моля те! Имам нужда от вана, точно сега се чувствам толкова мръсна.

— Разбира се, Господарке Дена.

Той издърпа ваната и се затича с всичка сила да я напълни. Едва ли някога беше бързал толкова много. Докато той пълнеше кофа след кофа, тя стоеше и го гледаше. Когато той свърши, застана срещу нея в очакване, задъхан.

Треперещите й пръсти започнаха да откопчават кожената й дреха.

— Ще ми помогнеш ли? Не мисля, че ще се справя сама.

Той я разкопча, а тя потръпваше под пръстите му. Ричард подскочи назад, когато се наложи да отлепи дрехата от гърба й; с плата се отдели и част от кожата й. Сърцето му биеше лудо. Дена беше покрита със следи от бич от главата до петите. Ричард беше ужасен, заболя го от мъка по нея, от болката, която тя изпитваше. Очите му се напълниха със сълзи. В него се надигна силата. Той не й обърна внимание.

— Господарке Дена, кой направи това с вас? — попита той.

— Господарят Рал. Заслужих си го.

Той я хвана за ръцете и й помогна да влезе във ваната. Потапяйки се бавно в горещата вода, тя простена тихо и седна вдървено.

— Господарке Дена, защо го направи той?

Когато Ричард допря насапунисаната кърпа до гърба й, тя потръпна.

— Констанс му е казала, че се държа много свободно с теб. Заслужих си го. Бях небрежна в обучението ти. Аз съм Морещица. Трябваше да се справя по-добре. Получих си заслуженото.

— Вие не заслужавате това, Господарке Дена, аз би трябвало да поема това наказание. Не вие.

Докато се държеше отстрани за ваната, ръцете й трепереха, а той внимателно я къпеше. Нежно избърса потта от пребледнялото й лице. През цялото време, докато й помагаше, тя гледаше втренчено пред себе си, по бузите й се изтърколиха няколко сълзи.

Устната й затрепери.

— Утре Господарят Рал ще те види. — За секунда ръката му спря да се движи. — Съжалявам, Ричард. Ще трябва да отговориш на въпросите му.

Той вдигна поглед към лицето й, но тя не отвърна на погледа му.

— Да, Господарке Дена. — Той я обливаше с шепи вода. — Нека ви изсуша. — Направи го възможно най-внимателно. — Искате ли да седнете, Господарке Дена?

Тя му се усмихна объркано.

— Не мисля, че ми се иска точно сега — Дена сковано извърна глава. — Ей там. Ще легна на леглото. — Когато той й подаде ръка, тя я пое. — Май не мога да престана да треперя. Защо не мога да престана да треперя?

— Защото ви боли, Господарке Дена.

— Имала съм много по-тежки случаи от този. Това беше просто малко напомняне коя съм. И въпреки това не мога да престана да треперя.

Тя легна по корем на леглото и го погледна. Тревогата му даде храна на мисълта му.

— Господарке Дена, раницата ми още ли е тук?

— В шкафа е. Защо?

— Вие просто си лежете. Господарке Дена, позволете ми да направя нещо, ако си спомня как.

Ричард извади раницата си от една висока полица в шкафа, остави я на масата и започна да ровичка в нея. Дена го наблюдаваше, положила глава на една страна върху ръцете си. Под резбованата свирка, вързана на кожена връв, той намери пакетчето, което търсеше, и го разтвори на масата. Извади тенекиена купичка, взе ножа от колана си и също го остави на масата. Стана и взе един буркан с крем от шкафа. Беше я виждал да маже кожата си с него. Точно това му трябваше.

— Господарке Дена, мога ли да използвам това?

— Защо?

— Моля ви?

— Продължавай.

Ричард взе цялата купчинка добре подредени, изсушени аумови листа и ги сложи в тенекиената купа, след това подбра няколко други билки, които си спомняше по мириса, а не по имената, и ги сложи при аумовите листа. С дръжката на ножа стри всичко на прах. Взе буркана с крем и го изсипа в купата, разбърквайки сместа с два пръста. Взе купата и седна на леглото до нея.

— Вие просто си лежете спокойно — каза й.

— Обръщението, Ричард, обръщението. Никога ли няма да го запомниш?

— Съжалявам, Господарке Дена — усмихна се той. — По-късно можете да ме накажете. А засега лежете спокойно. Когато свърша, ще се почувствате достатъчно добре, за да можете да ме наказвате цяла нощ. Обещавам ви.

Ричард нежно намаза раните й със сместа, втривайки я внимателно в кожата. Дена стенеше. Докато той правеше това, тя затвори очи. Докато стигна до глезените й, Дена почти беше заспала. Докато кремът попие в тялото й, Ричард я галеше по косата.

— Как се чувствате, Господарке Дена? — прошепна той.

Тя се извърна на една страна с широко отворени очи.

— Болката я няма! Как го направи? Как накара болката да си отиде?

Ричард доволно се усмихна.

— Научих го от един стар приятел на име… — той се намръщи. — Не мога да си спомня името му. Но ми е стар приятел и ме научи. Толкова се радвам, Господарке Дена. Не обичам, когато ви боли.

Тя нежно докосна с пръсти лицето му.

— Ти си рядко срещан човек, Ричард Сайфър. Никога досега не съм имала другар като теб. Мътните ме взели, никога досега не съм срещала някой като теб. Убих този, който ми причиняваше онова, което аз сега причинявам на теб, а наместо това ти ми помагаш.

— Всички ние можем да бъдем само онова, което сме, нито повече, нито по-малко, Господарке Дена — той сведе поглед към ръцете си. — Не ми харесва онова, което Господарят Рал е направил с вас.

— Ти не разбираш какво е да си Морещица, любов моя. Ние сме подбирани внимателно още като малки момичета. Избираните за Морещици са най-нежните, с най-крехки сърца, които могат да бъдат намерени. Казват, че най-голямата жестокост извира от най-нежното сърце. Претърсват цяла Д’Хара и всяка година избират не повече от шест-седем момичета. Морещицата бива прекършвана на три пъти.

Ричард ококори очи.

— На три пъти? — прошепна той.

Дена кимна.

— Първия път става по начина, по който аз прекърших теб, за да бъде прекършен духът ни.

Втория път, за да се прекърши чувството ни за съпричастност. За да стане това, сме заставени да гледаме как учителят ни прекършва собствената ни майка и я прави свое кученце. Гледаме го как й причинява болка, докато тя издъхне. Третият път е, за да се прекърши у нас страхът да причиняваш болка на друг човек, да ни накара да изпитваме удоволствие от това да причиняваме другиму болка. За да стане това, трябва да прекършим собствения си баща под ръководството на учителя си, да го превърнем в свое кученце и да продължим да му причиняваме болка, докато той умре.

По бузите на Ричард потекоха сълзи.

— Правят всичко това с вас?

— Онова, което направих с теб, за да те прекърша, е нищо в сравнение с онова, което трябва да бъде направено с нас, за да ни прекършат втория и третия път. С колкото по-крехко сърце е момичето, толкова по-добра Морещица става, но е по-трудно да я прекършиш втория и третия път. Господарят Рал ме възприема като специален случай, защото им отне доста време, за да ме прекършат втория път. Майка ми живя дълго, за да се опита да запази в мен надеждата, но това само влоши нещата. И за двете ни. При третото прекършване се провалиха, отказаха се и щяха да ме убият, но Господарят Рал каза, че ако аз бъда прекършена, ще стане нещо различно и затова сам се зае с обучението ми. Именно той ме прекърши третия път. В деня, когато убих баща си, той ме вкара в леглото си като награда. Неговата награда ме остави безплодна.

Ричард едва можеше да говори с буцата, заседнала в гърлото му. С треперещи пръсти той махна кичур коса от лицето й.