— Гилер те е превърнал във вълк?

Въздухът заседна в гърлото на Ричард.

— Точно така. Имам си чудесен нов живот.

Тя обви с ръчички врата на вълка. Брофи я облиза по лицето, а тя се засмя весело.

— Рейчъл — каза Ричард, — ти познаваш Гилер?

Рейчъл притисна вълка с едната си ръка.

— Гилер е чудесен човек. Той ми подари Сара — тя погледна страшно Калан. — Ти искаш да му причиниш зло. Ти си приятелка на Кралицата. Ти си жестока — тя се притисна към Брофи за защита.

Брофи облиза лицето й с дългия си език.

— Грешиш, Рейчъл. Калан ми е приятелка. Тя е най-прекрасният човек на света.

Калан се усмихна и протегна ръце към Рейчъл.

— Ела тук.

Рейчъл погледна към Брофи, който й кимна, че всичко е наред. Тя намусено тръгна към нея.

Калан взе ръцете й в своите.

— Ти си ме чула да казвам нещо лошо за Гилер, нали? — Рейчъл кимна. — Рейчъл, Кралицата е лош човек. Нямах представа колко е лоша, преди да я видя днес. Гилер ми беше приятел някога. Когато той отиде да живее при Кралицата, си помислих, че го е направил, защото той също е лош, защото е на нейна страна. Обаче съм сбъркала. Вече никога няма да пожелая да сторя нищо лошо на Гилер, сега, когато вече се убедих, че той все още ми е приятел.

Рейчъл вдигна очи към Ричард.

— Тя казва истината. Всички ние сме на страната на Гилер.

Рейчъл се обърна към Брофи. Той също кимна, че Калан казва истината.

— Вие с Ричард не сте приятели на Кралицата?

Калан леко се засмя.

— Не. Ако стане каквото съм намислила, тя няма да бъде Кралица още дълго. А що се отнася до Ричард, ами той извади меча си и заплаши Принцесата, че ще я убие. Не мисля, че това го сприятелява с Кралицата.

Очите на Рейчъл се разшириха.

— Принцеса Вайълит? Направил си това на Принцеса Вайълит?

Ричард й кимна.

— Тя каза някои лоши неща на Калан и аз й отвърнах, че ако го направи отново, ще й отрежа езика.

Рейчъл зяпна.

— И тя не заповяда да ти отсекат главата?

— Няма да им позволим да отсекат повече главата на когото и да било — каза Калан.

Очите на Рейчъл се изпълниха със сълзи, когато погледна Калан.

— Мислех, че ти си жестока, че може да причиниш нещо лошо на Гилер. Толкова се радвам, че не си такава — тя обви с ръчички врата на Калан и силно я притисна към себе си. Калан отвърна на прегръдката й, стискайки я също толкова силно.

Чейс се наведе към Ричард.

— Извадил си меч на Принцеса? Не знаеш ли, че това е сериозно престъпление?

Ричард го изгледа хладно.

— Ако имаше достатъчно време, щях да я напляскам хубавичко. — Рейчъл се изкикоти на думите му. Ричард й се усмихна.

— Познаваш Принцесата, нали?

Смехът й секна.

— Аз съм нейната придворна. Преди живеех на едно чудесно място заедно с други деца, но след като брат ми умря, Кралицата дойде и ме избра за придворна на Принцесата.

Ричард се обърна към Брофи.

— Той ли е бил? — вълкът кимна сериозно. — Та значи си живяла с Принцесата. Тя те беше офъкала така, нали? Тя те биеше.

Рейчъл намусено кимна.

— Тя е жестока с хората. Започна да заповядва да им отсичат главите. Страхувах се, че ще нареди да отсекат и моята, и затова избягах.

Ричард погледна към хляба, който стоеше край хълбока й. Отпусна се до нея.

— Гилер ти помогна да избягаш, нали така?

Тя беше готова да заплаче.

— Гилер ми даде Сара. Искаше да избяга с мен. Но тогава дойде един зъл човек. Татко Рал. Той беше страшно ядосан на Гилер. Гилер ми каза да бягам и да се крия до зимата, а след това да си намеря ново семейство, с което да живея — по бузата й се изтърколи една сълза. — Сара ми каза, че той повече няма да може да дойде с мен.

Ричард отново хвърли поглед към вързопа с хляба. На големина беше точно колкото трябва. Той постави ръце на раменете й.

— Рейчъл. Зед, Калан, Чейс и аз се борим срещу Мрачния Рал, за да не може той да причинява повече беди на хората.

Тя се обърна назад към Чейс.

Той кимна.

— Той говори истината, дете. Ти също му кажи истината.

Ричард я стисна по-здраво за раменете.

— Рейчъл, Гилер ли ти даде този хляб? — тя кимна. — Рейчъл, ние отивахме при Гилер, за да вземем една кутия, кутия, която ще ни помогне да попречим на Мрачния Рал да причинява зло на хората. Ще ни я дадеш ли? Ще ни помогнеш ли да спрем Рал?

Тя го погледна с влажните си очи; след това със смела усмивка взе хляба и му го подаде.

— Вътре в него е. Гилер я скри там с магия.

Ричард я взе в прегръдките си, като едва не я остави без дъх. Изправи се, като не преставаше да я прегръща и се завъртя в кръг, а тя се заливаше от смях.

— Рейчъл, ти си най-смелото, най-умното, най-красивото момиченце, което познавам! — когато я сложи да седне, тя се затича към Чейс и се гушна в него. Той разроши косата й и я обви с големите си ръце, а тя се усмихна и го прегърна.

Ричард взе хляба в двете си ръце. Подаде го на Калан. Тя се усмихна и поклати глава. Той го подаде на Зед.

— Търсачът го откри — усмихна се Зед. — Търсачът трябва да го отвори.

Ричард разчупи хляба, а вътре в него се намираше скъпоценната кутия на Орден. Изтри ръцете си в панталоните, извади кутията и я поднесе към светлината на огъня. От Книгата на преброените сенки знаеше, че блестящата кутия, която се вижда отгоре, е просто обвивка на истинската кутия вътре в нея. От книгата знаеше дори как да махне калъфа.

Остави кутията в скута на Калан. Когато тя я взе, го дари с най-лъчезарната усмивка, която някога беше виждал. Преди да разбере какво прави, той се наведе и бързо я целуна. Очите й се ококориха и тя не отвърна на целувката му, но щом докосна устните й, той осъзна какво е направил.

— О, извинявай — каза й.

Тя се засмя.

— Простено.

Ричард притисна Зед в обятията си и двамата се засмяха. Чейс също се смееше, като не сваляше очи от него. Ричард не можеше да повярва, че само преди броени мигове почти се беше отказал, че нямаше представа какво да прави оттук нататък; къде да отиде, как да попречи на Мрачния Рал. А сега кутията беше у тях.

Остави я върху един камък, където всички можеха да я виждат на светлината на огъня, а след това си устроиха най-вкусната вечеря на света. Ричард и Калан разказаха на Чейс някои от премеждията си. За голямо удоволствие на Ричард, Чейс се притесни от новината, че дължи живота си на Бил от Южния град. От своя страна Чейс също имаше какво да им разкаже за преминаването на армия от хиляда души през Ранг’Шада. Обичаше да украсява разказите си за глупавата бюрократщина в равнината.

Рейчъл се гушеше в скута му, докато той разказваше, а тя ядеше. Ричард смяташе за удивително това, че си е избрала най-страшния на вид мъж между тях за свой защитник. Когато най-после той привърши разказа си, тя вдигна поглед към него и го попита:

— Чейс, къде да се скрия до зимата?

Той я изгледа намръщен.

— Прекалено грозна си, за да те остави човек да се мотаеш насам-натам. Със сигурност ще се намери някой змей да те налапа — думите му я накараха да се засмее. — Аз имам и други деца, те също са грозни. Тъкмо ще си паснете. Мисля да те заведа да живееш при тях.

— Наистина ли, Чейс? — попита Ричард.

— Неведнъж съм се прибирал в къщи и жена ми ме е изненадвала с ново бебе. Мисля, че е време и аз да я изненадам — той погледна надолу към Рейчъл, която се беше вкопчила в него, сякаш той можеше да отлети нанякъде. — Но, нали разбираш, у нас има правила. Ще трябва да ги спазваш.

— Ще направя всичко, каквото кажеш, Чейс.

— Ето, точно на място, стигнахме до първото правило. Не позволявам на никое от децата ми да ме нарича Чейс. Ако искаш да станеш член на семейството ми, ще трябва да ме наричаш татко. А що се отнася до косата ти, твърде къса е. Всичките ми деца са с дълги коси и на мен това ми харесва. Ще трябва да я оставиш да попорасне. Ще трябва да се грижиш за нея. И ще трябва да си играеш с новите си братя и сестри. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш с всичко това?