Ето защо от незапомнени времена Изповедниците странят от мъжете от страх, че може да се привържат към някой. Макар да ни мислят за безсърдечни, това не е вярно; всички ние се страхуваме от онова, което едно наше докосване би могло да причини на мъж, който ни е скъп. Някои Изповедници избират мъже, които никой не харесва, които хората мразят, за да не унищожат нечие нежно сърце. Но малцина постъпват така, повечето виждат нещата по друг начин и това е тяхно право. Никой Изповедник не би укорил друг, който действа по този начин; всички ние го разбираме — тя го погледна с насълзени очи, молещи за разбиране.

— Но… аз бих могъл… — не можеше да измисли спасение за сърцето си.

— Аз не бих могла. За мен това ще е все едно да искаш да си с майка си, а вместо това да си с Шота, представяща се за майка ти. Но не е. Това би било просто илюзия, не любов. Разбираш ли? — извика тя. — Това би ли ти донесло истинско удоволствие?

Ричард почувства как всичките му мечти се сриват в прахта — беше разбрал. Сърцето му беше изпепелено.

— Къщата на духовете — попита той сухо, — за това ли говореше Шота? Тогава ли без малко не използва силата си върху мен? — гласът му беше малко по-хладен, отколкото искаше.

— Да — гласът й беше пълен с чувства, които тя се опитваше да не издаде, да не заплаче. — Съжалявам, Ричард — тя сключи пръсти. — Никога преди не съм обичала някого както теб. Толкова исках да бъда с теб. Почти забравих коя съм. Почти престана да ме интересува — по бузите й закапаха сълзи. — Сега разбираш ли колко опасна е силата ми? Виждаш ли колко лесно мога да те унищожа? Ако не ме беше спрял… щеше да е свършено с теб.

Той се изпълни с огромно съчувствие към нея за онова, което тя е, за това, че тя по никакъв начин не може да промени нещата, освен това почувства и собствената си болка, предизвикана от загубата, макар да разбираше, че всъщност няма какво да губи, че тя никога не е била негова, или по точно казано — той никога не е бил неин; всичко е било просто плод на фантазията му.

Зед се беше опитал да го предупреди, беше се опитал да му спести болката. Защо не го послуша? Той се изправи бавно и пристъпи към огъня, за да не може тя да види сълзите в очите му. Продължи да преглъща, за да се опита да каже нещо.

— Защо винаги казваш „тя“, „нейна“, „дъщеря“? Защо все жени? Ами мъжете, Изповедниците не раждат ли момчета? — осъзна, че гласът му звучи така, сякаш стърже по чакъл.

Заслуша се в пукането на огъня, тъй като тя не каза нищо. Обърна се чак когато я чу да плаче. Тя вдигна поглед и протегна ръка към него, за да й помогне да се изправи. След като стана, се облегна на дънера, отметна косата си назад и скръсти ръце под гърдите си.

— Да, Изповедниците раждат момчета. Не толкова често, колкото в миналото, но се случва — тя прочисти гърлото си. — Но силата в тях е по-мощна; на тях не им е необходимо време да се възстановяват. Понякога силата ги обзема изцяло, покварява ги. Това е грешката на магьосниците.

По тази единствена причина те избрали жените, но не обмислили достатъчно това, че силата заживява свой живот. Не са предвидили как силата ще се предава на поколенията, колко ще се промени, ако бъде предадена на мъж.

Преди много години е имало неколцина Изповедници мъже, които проявили невероятна жестокост. Това е останало в историята като размирните времена. Благодарение на тях. Нещо подобно е сега с Мрачния Рал. Най-накрая магьосниците успели да заловят всичките и да ги унищожат. Мнозина магьосници също загинали. Оттогава насетне магьосниците се отказали от управлението. И без друго мнозина от тях били мъртви. Вместо това те започнали само да служат на хората, да помагат където могат. Но повече никога не се месят в управлението, ако това е възможно. Имат горчива поука.

Калан сведе поглед и без да се обръща към него, продължи.

— По някаква причина към жените е проявена върховна милост, като им е дадена възможност да управляват силата си, да не се подчиняват на покваряващата й мощ. Магьосниците не могат да кажат защо. Нещо подобно е и с Търсача: трябва да бъде избран правилният човек, човекът, посочен от магьосник, в противен случай той би могъл да използва силата си с лоши намерения. Ето защо Зед беше толкова ядосан, че съветът на Средната земя му отне правото да назначава Търсача. Мъжете Изповедници, не всички, но повечето от тях, не могат да запазят чувството си за балансиране на силата. Те не притежават способността да я сдържат, когато трябва — тя го погледна крадешком.

— Когато пожелаят някоя жена, просто използват силата си и я взимат. Много жени. Нямат задръжки, нямат чувство за отговорност. От онова, което съм чувала, разбирам, че размирните времена са представлявали една кошмарно дълга нощ на насилие. Властта им продължила с години. Магьосниците трябвало да избиват много хора. Методично избивали цялото поколение, родено от похотта на бащите, за да предотвратят неконтролируемото разпространение на силата. Да кажем, че магьосниците били недоволни, би било съвсем неточно.

— А сега, какво става сега? — предпазливо попита той. — Какво става, ако Изповедник роди мъжко чедо?

Тя отново прочисти гърлото си, преглъщайки стенанията си.

— Ако някой Изповедник роди момче, то бива завеждано на едно специално място в центъра на Ейдиндрил, където майка му го поставя върху Камъка — тя премести тежестта си на другия крак; очевидно й беше трудно да говори за това. Той взе меката й длан в ръцете си и започна да я гали с палците си, макар за пръв път истински да разбираше, че е недопустимо да я докосва по такъв интимен начин. — Както вече ти казах, всеки човек, докоснат от Изповедник, прави каквото му е заповядано — усещаше как ръката й трепери. — Майката заповядва на съпруга си да направи онова, което тя самата трябва да направи… и той… той поставя на вратлето на бебето въже… и… и стъпва върху двата му края.

Ричард пусна ръката й. Прокарвайки пръстите и на двете си ръце през косата си, той се обърна към огъня.

— Всяко момче ли?

— Да — призна тя с глас, който едва се чуваше. — Няма никаква възможност момче, родено от Изповедник, да оживее, защото то може да е неспособно да удържи силата си и да я използва, за да придобие власт, да върне размирните времена. Магьосниците и останалите Изповедници наблюдават внимателно всяка бременна жена Изповедник и правят всичко, което е по силите им, за да я утешат, ако роди момче, и затова трябва… — гласът й затихна.

Ричард изведнъж осъзна, че мрази Средната земя — че я мрази с настървение, което отстъпва по сила единствено на чувствата му към Мрачния Рал. За първи път разбра защо хората в Западната земя са търсели място, където да живеят далеч от всяка магия. Щеше му се да се върнат онези времена, когато магията не е съществувала. Очите му се изпълниха със сълзи, когато си помисли колко много му липсва Еленовата гора. Закле се пред себе си, че ако успее да спре Мрачния Рал, ще направи всичко, за да бъде изградена отново границата. Зед щеше да му помогне без съмнение. Ричард едва сега разбра защо Зед също бе пожелал да избяга от Средната земя. А когато границата отново застанеше на мястото си, Ричард щеше да остане от другата й страна. До края на живота си.

Но най-напред стоеше въпросът с меча; той нямаше да върне Меча на истината. Щеше да го унищожи.

— Благодаря ти, Калан — насили се да промълви той, — за това, че ми каза. Не бих искал да го науча от някой друг. — Почувства се така, сякаш всичко около него се срива. Досега беше гледал на края на Рал като на начало на нов живот за себе си, точка, от която можеше да продължи напред, след която всичко беше възможно. Сега гледаше на това като на край. Не само за Рал, но и за него самия; не съществуваше нищо отвъд това, всичко отвъд бе мъртво. Щом успееше да спре Рал и щом Калан беше в безопасност, щеше да се завърне сам в Еленовата гора и животът щеше да приключи за него.

Чуваше я как плаче зад гърба му.

— Ричард, ако искаш да си тръгна, моля те, не се страхувай да ми го кажеш. Ще те разбера. Това е нещо, с което един Изповедник свиква.