Гласът й стана по-тих, отслабващ.

— Това е най-омразно от всичко. Никой, който е виновен, не би прибягнал до услугата на Изповедник; така само би доказал вината си. Дори още преди да съм докоснала такъв човек, аз знам, че той е невинен, но въпреки това трябва да го направя. Ако можеше само да видиш погледа в очите им, когато ги докосвам… щеше да разбереш. Така че когато ни повикат, дори хората да са невинни, те остават…

Ричард преглътна.

— Колко изповеди си… направила?

Тя бавно поклати глава.

— Твърде много, за да мога да ги преброя. Прекарала съм половината от живота си по затвори и тъмници, с най-жестоките и отвратителни чудовища, които можеш да си представиш, като повечето от тях не изглеждат по-различно от най-обикновен магазинер или брат, или баща, или съсед. След като ги докосна, започват да ми разказват за нещата, които са правили. В началото сънувах такива кошмари, че се страхувах да заспя. Разказите за нещата, които са направили… дори не би могъл да си представиш…

Ричард захвърли съчката и пое ръката й в своята, като я стисна здраво. Очите й се изпълниха със сълзи.

— Калан, не е необходимо да…

— Спомням си първия мъж, когото убих — устната й трепереше. — Все още го сънувам. Призна ми какво е правил с трите дъщери на съседа си… най-голямата била само на пет годинки… гледаше ме с огромни очи, след като ми беше разказал най-ужасните неща, които можеш да си представиш… и каза: „Какво е вашето желание, господарке“… а аз без да се замисля, отговорих: „Желанието ми е да умреш.“ Тя избърса сълзите от бузата си с треперещи пръсти. — Той умря на мига.

— И какво казаха хората?

— Какво биха могли да кажат на един Изповедник, който току-що е накарал един човек да умре пред очите им само с една-единствена заповед? Всички те просто отстъпиха назад и се отстраниха от пътя ни, когато си тръгвахме. Не всеки Изповедник може да направи подобно нещо. Това изплаши дори магьосника ми, който направо онемя.

Ричард се намръщи.

— Твоят магьосник?

Тя кимна, след като изтри сълзите си.

— Магьосниците смятат за свое задължение да ни защитават, тъй като от нас по принцип се страхуват всички и всички ни мразят. Един Изповедник почти винаги пътува с протекцията на магьосник. Към всеки Изповедник е… всъщност беше, прикрепен по един магьосник, когато ни извикваха за изповед. Рал успя да ни раздели от магьосниците ни и сега и те са мъртви. С изключение на Зед и на Гилер.

Ричард взе заека. Започваше да изстива. Отряза още едно парче и й го подаде, след това взе едно и за себе си.

— Защо всички се страхуват и мразят Изповедниците?

— Роднините и приятелите на екзекутираните ни мразят, защото не могат да повярват, че обичаният от тях човек би могъл да направи нещата, които изповядва. По-скоро си мислят, че ги изигравам по някакъв начин и ги карам да изповядват неща, които не са направили — тя човъркаше парчето си месо, като откъсваше малки парченца и ги дъвчеше бавно. — Установила съм, че хората не винаги искат да приемат истината. Тя не е от особено значение за тях. Някои са се опитвали да ме убият. Това е една от причините с нас винаги да пътува магьосник, за да ни пази, докато силата ни се възстановява.

Ричард преглътна хапката си.

— Това не ми се струва достатъчна причина.

— Онова, което правим, е повече от ясно. Може да звучи много странно за някой, който не е живял с него. Законите на Средната земя, на магията, може да ти изглеждат доста странни.

Странни не е точната дума, помисли си Ричард. Ужасяващи беше по-добре.

— Изповедниците са независими; хората ненавиждат това. Мъжете не могат да приемат това — никой не може да ни управлява, нито дори да ни казва какво да правим. Жените не могат да приемат факта, че живеем по-различно от тях, че не изпълняваме традиционната за жената роля; ние не се грижим за някой мъж, нито му се подчиняваме. На нас се гледа като на привилегировани. Косите ни са дълги, това е символ на властта ни; те трябва да стрижат косите си в знак на това, че са се подчинили на мъжете си и на всеки друг с по-висок статут от техния. На теб това може да ти изглежда незначително, но за хората в Средната земя нищо, което е свързано по някакъв начин със силата, не е незначително. Жена, която оставя косата си по-дълга от позволеното за нейното обществено положение, за наказание губи това положение. В Средната земя дългата коса е знак за сила, граничеща с неподчинение. Тя е знак, че притежаваме силата да правим онова, което пожелаем, че никой не може да ни заповядва; че сме заплаха за всички. Както и твоят меч показва на хората същото. Нито една от Изповедниците не би отрязала косата си и това непрекъснато тормози хората — че никой не може да ни накара да го направим. Иронията е в това, че всъщност ние имаме по-малко свобода от тяхната, но те не гледат нещата от тази страна. Ние вършим черната работа и въпреки това нямаме право да избираме какво да правим със собствения си живот. Ние сме затворници на силата си.

Калан дояде парчето месо, което той й беше дал, а Ричард се замисли каква ирония има в това, че Изповедниците даряват с любов най-кръвожадните престъпници, а не могат да го направят за онези, с които биха искали близост. Знаеше, че има и още нещо, което тя се опитва да му обясни.

— Мисля, че дългата ти коса е чудесна — каза й. — Харесва ми такава, каквато е.

Калан се усмихна.

— Благодаря ти. — Тя хвърли кокалите в огъня и се загледа в пламъците за миг, след това сведе поглед към ръцете си, като щракна с ноктите на палците си. — След това идва проблемът с избора на другар.

Ричард дояде месото си и хвърли кокала в огъня. Облегна се назад върху пъна, тъй като това, което чу, не му прозвуча добре.

— Избор на другар? Какво значи това?

Тя продължаваше да оглежда ръцете си, сякаш се опитваше да потъне в тях.

— Когато Изповедникът стане на възраст, в която може да бъде пълноценна майка, тя трябва да си избере другар. Може да избере всеки мъж, когото пожелае, дори и вече женен. Може да прекоси Средната земя надлъж и нашир в търсене на подходящ баща за дъщерите си, мъж силен и може би такъв, който се харесва на очите й. Както си пожелае. Мъжете се ужасяват от Изповедник, който си търси другар, защото не желаят да бъдат избрани, да бъдат докоснати. Жените се ужасяват, защото не желаят тя да отнеме съпруга или брата, или сина им. Те знаят добре, че не могат да направят нищо; всеки, застанал на пътя на Изповедник, който си избира другар, бива унищожен. Хората се страхуват от мен, най-напред, защото аз съм Майката Изповедник и, второ, защото отдавна трябваше да съм направила своя избор.

Ричард отново се вкопчи здраво за надеждите и бляновете си.

— А какво ще стане, ако ти харесаш някой и той хареса теб?

Калан тъжно поклати глава.

— Изповедниците нямат приятели, около тях има само други Изповедници. Това не е проблем; никой никога не е проявявал чувства към Изповедник. Всеки мъж се страхува от нас — тя премълча, че точно в това се състои проблемът сега. Гласът й отново затрепери. — Още от малки ни учат, че този, който избираме за другар, трябва да е силен, за да сме сигурни, че това ще осигури силата на децата, които ще родим. Но не трябва да е някой, който харесваме, тъй като ще го унищожим. Ето защо нищо не може да се получи… между нас.

— Но… защо? — той почувства, че се противи с всички сили на думите й, на силата й.

— Защото… — тя отмести поглед, лицето не можеше да прикрие болката й, зелените й очи се изпълниха със сълзи. — Защото във вихъра на страстта Изповедникът няма да може да овладее силата си и тя ще се влее в мъжа, дори без тя да го желае, и тогава той вече няма да е онзи, когото тя е харесвала. Няма начин да се попречи на това. Никакъв. Той ще бъде неин, но не по същия начин. Същият този мъж, когото тя е харесвала, ще бъде пак с нея, но по различен начин, заради магията, а не защото той го иска, не защото го е решил сам. Той ще бъде просто една черупка. Нито един Изповедник не би направил подобно нещо с мъж, когото обича.