Той я погледна изпод вежди.

— Шар? Ти я докосна, нали?

Калан кимна и леко се облегна назад, раменете й отново натежаха.

— Да. Тя умираше и беше самотна. Трябваше да изстрада болката да бъде далеч от своите, болката да умре сама. Помоли ме да я докосна. Докосването ми стопи страха й и го замени с любов към мен, която не остави място за собствената й болка, за самотата й. Не остана нищо друго освен любовта й към мен.

— Ами какво стана, когато те срещнах за първи път, когато ни преследваше четворката? Ти докосна един от четиримата, нали така?

Калан кимна и се отпусна съвсем върху дънера, загърна се плътно в пелерината си и се загледа в огъня.

— Макар да са се клели да ме убият, докосна ли ги по веднъж, и те са мои — категорично каза тя. — Биха се борили до смърт, за да ме защитят. Ето защо Рал изпраща четирима срещу всеки Изповедник; очаква се тя да докосне един от тях, тогава остават трима, които да убият него и нея. Трябва да има още трима, защото първият, който е докоснат, се бори толкова яростно, че обикновено убива един, дори двама от другите и въпреки това остава поне един, който да убие Изповедника. В редки случаи първият убива и тримата. Това ми се случи с четворката, която ме преследваше, преди магьосниците да ме изпратят през границата. Четворката е най-икономичното подразделение, което може да се изпрати да изпълни някаква задача, те почти винаги успяват, а ако случайно се провалят, Рал просто изпраща друга четворка.

Тогава на скалата останахме живи, защото ти ги раздели. Този, който докоснах, уби другия до него, докато ти държеше настрана останалите двама. После той се втурна срещу останалите двама, но ти вече беше бутнал единия от скалата, така че той жертва собствения си живот, за да бутне заедно със себе си водача в пропастта. Направи го, защото по този начин нямаше никакъв шанс да бъде победен, какъвто би съществувал, ако се биеха с мечовете си. Струваше му живота, но това беше без значение, след като го бях докоснала. Това беше единственият сигурен начин да ме защити.

— А не можеш ли просто да докоснеш и четиримата?

— Не. При всяка употреба силата се изчерпва. За да се възстанови, е необходимо време.

Той почувства дръжката на меча си, опряна в лакътя, и изведнъж му хрумна нещо.

— Когато прекосявахме границата и онзи, последният от четворката, беше по следите ти, и аз го убих… аз всъщност не те спасявах, нали?

Тя замълча за миг, преди да отговори.

— Един човек, без значение колко голям и силен е той, не може да бъде заплаха за Изповедника, дори за слаб Изповедник, много по-слаб от мен. Ако не се беше появил точно тогава… щях да се справя с него. Съжалявам, Ричард — прошепна тя, — но нямаше нужда да го убиваш. Сама щях да се справя.

— Е — каза сухо той, — ако не друго, поне ти спестих труда да го правиш.

Тя не отговори, само го погледна тъжно. Очевидно не можеше да каже нищо, с което да го успокои.

— Колко време? — попита той. — Колко време е необходимо, за да се възстанови силата, след като е била използвана от Изповедника?

— Силата на всеки Изповедник е различна. При някои е по-слаба и възстановяването й може да отнеме няколко дни и нощи. При повечето това става за едно денонощие.

Ричард я погледна.

— А при теб?

Тя се вгледа в очите му така, сякаш й се искаше той да не беше задавал този въпрос.

— Около два часа.

Той се извърна обратно към огъня. Отговорът й очевидно не му прозвуча добре.

— Това необичайно ли е?

Тя въздъхна.

— Така са ми казвали — звучеше уморено. — Това, че силата се възстановява за по-кратко време, показва, че тя е по-голяма, че действа с по-голяма ефективност върху докоснатия. Ето защо онзи, когото докосна от четиримата, може да убие останалите трима. Това не може да стане при Изповедник с по-малка сила. Изповедниците в зависимост от силата си имат определени санове, тъй като притежаващите най-голяма сила ще родят дъщери, които имат най-голям шанс да наследят подобна на тяхната сила. Между Изповедниците не съществува чувство на завист към онези с най-голяма сила, има само чувство на най-искрена привързаност и отдаване в тежки времена; като сега, откакто Рал прекоси границата. По-малките по сан защитават по-големите в йерархията с живота си, ако се наложи.

Знаеше, че тя няма да го каже, ако той не я попита, така че го направи.

— И какъв е твоят сан?

Тя беше втренчила немигащия си поглед в огъня.

— Всички Изповедници ме следват. Мнозина дадоха живота си, за да ме защитят… — за миг гласът й секна — …за да оцелея и да използвам силата си, за да спра Рал. Сега, разбира се, вече няма кой да ме следва. Аз съм единствената, която оцеля. Мрачният Рал изби всички останали.

— Съжалявам, Калан — каза той тихо. Едва сега започваше да разбира колко важна жена е тя. — А имаш ли си титла? Как те наричат хората?

— Аз съм Майката Изповедник.

Ричард се напрегна. Звученето на това „Майка Изповедник“ беше изпълнено със студенината на някаква страхотна власт. Ричард беше съкрушен. Винаги е знаел, че Калан е важна личност, но той беше имал работа с важни личности, докато работеше като горски водач, и се беше научил да не благоговее пред тях. Но никога не беше предполагал, че тя може да бъде чак толкова важна личност. Майка Изповедник. Дори той да беше просто водач, а тя толкова важна личност, не го интересуваше, щеше да се справи някак си. Тя също, със сигурност. Нямаше да я загуби, нито пък да я отпрати заради онова, което е.

— Не знам какво означава това. Нещо като принцеса ли е, като кралица?

Калан повдигна вежда към него.

— Кралиците се кланят на Майката Изповедник.

Това го смути.

— Ти си повече от кралица? — трепна той.

— Роклята, която носех, когато ме видя за първи път. Това е рокля на Изповедник. Всички ние носим такива рокли, за да няма съмнение кои сме, макар че повечето хора в Средната земя ни познават, независимо как сме облечени. Всички Изповедници, независимо от възрастта, носят рокли с черен цвят, всички освен Майката Изповедник; нейната рокля е бяла. — Калан очевидно не беше въодушевена от това, че трябва да обяснява високото си положение. — Много ми е странно да обяснявам всичко това, Ричард. Всеки в Средната земя го знае, така че никога не ми се е налагало да се замислям как да го обясня с думи. Звучи толкова… не знам, толкова грубо, когато го правя.

— Е, аз не съм от Средната земя. Просто опитай, трябва да разбера.

Тя кимна и отново го погледна.

— Кралете и кралиците са господари на своите земи; всички те имат свои владения. В Средната земя има много крале и кралици. Има обаче и други земи, които са управлявани по различен начин, от съвети например. Някои от тях са места, където живеят магически същества. Като например нощните дребосъчета — в техните земи не живеят човешки същества.

Мястото, където живеят Изповедниците, моята родина, се нарича Ейдиндрил. Там живеят и магьосниците, там се намира и Централният съвет на Средната земя. Ейдиндрил е прекрасно място. Отдавна не съм си била у дома — мечтателно каза тя. — Изповедниците и магьосниците са здраво свързани едни с други, споени; много повече, отколкото Старият магьосник, Зед, е свързан с Търсача.

Никой не предявява претенции за Ейдиндрил. Нито един владетел не би посмял да направи това; всички се страхуват, страхуват се от Изповедниците и от магьосниците. Всички кралства в Средната земя подкрепят Ейдиндрил. Всички са й подчинени. Изповедниците стоят над законите на кое да е кралство, точно както Търсачът в крайна сметка се подчинява единствено на собствените си закони. И в същото време ние служим на всички хора в Средната земя чрез Централния съвет.

В миналото безочливи владетели са се опитвали да накарат Изповедниците да им се подчинят. В по-ново време се появиха прозорливи Изповедници, пред които днес благоговеем, които знаеха, че трябва или да положат основите на нашата независимост, или завинаги да се подчинят на някой владетел; така че Майката Изповедник подчини владетелите със силата си. Те бяха свалени от престолите си и заменени с нови владетели, такива, които разбират, че Изповедниците трябва да бъдат оставени на мира.