Споменът накара Ричард да се усмихне.

— Но всъщност не беше тя.

— И ти се ядоса, че Шота се е престорила на някой, който не може да бъде? Че те е измамила? — тя отхапа от заека и задиша по-бързо, тъй като още не беше изстинал. Наблюдаваше Ричард внимателно.

Той сви рамене и почувства как тъгата болезнено се врязва в тялото му.

— Така е. Не беше честно.

Калан задъвка хапката си, след това преглътна.

— Точно за това трябва да ти кажа коя съм, макар и да ме намразиш след това — защото сме били приятели. Дори и да не съм точно този приятел, който ти заслужаваш. Това е другата причина, поради която се върнах, защото не искам да разбереш от някой друг. Исках да го чуеш от мен. След като това стане, ако пожелаеш, ще си тръгна.

Ричард вдигна поглед към небето, към багрите, които бавно го оцветяваха. Изведнъж му се прииска Калан да не му казва коя е; прииска му се нещата да си останат такива, каквито са.

— Не се притеснявай, няма да те отпратя. Чака ни работа. Спомни си какво каза Шота. Кутията няма да остане още дълго при Кралицата; това може да означава само, че някой ще я открадне от нея. По-добре ние, отколкото Мрачният Рал.

Калан постави ръка на рамото му.

— Не искам да вземаш решение, преди да си чул, каквото имам да ти казвам, преди да разбереш коя съм. След това, ако пожелаеш да си тръгна, ще те разбера — тя го погледна напрегнато. — Ричард, искам само да знаеш, че за никого не ми е пукало повече, отколкото за теб. Но е невъзможно приятелството ни да прерасне в нещо друго. Никога няма да се получи нищо. Поне нищо хубаво.

Ричард не искаше да повярва на думите й. Имаше начин, не можеше да няма. Той въздъхна тежко и бавно изпусна въздуха си.

— Добре тогава, кажи го.

Тя кимна.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че някои същества в Средната земя са магически? И че те не могат да оставят магията си, защото тя е част от тях? — Той й кимна. — Ами аз съм едно от тези същества. Аз съм нещо повече от жена.

— И така, какво си ти?

— Аз съм Изповедник.

Изповедник.

Ричард знаеше тази дума.

Всички мускули на тялото му се изпънаха. Въздухът заседна в гърлото му. В мисълта му внезапно изплува Книгата на преброените сенки. Проверка на истинността на думите в Книгата на преброените сенки, ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, тя може да се провери единствено от Изповедник…

Мисълта му препусна бясно, сякаш прехвърляше страниците с окото на съзнанието си, минавайки през всички думи в книгата, опитваше се да си я припомни цялата, да се сети дали думата Изповедник се споменава на друго място. Не, никъде. Знаеше всяка дума в книгата и Изповедник имаше в нея на едно-единствено място, в началото. Спомни си как се чудеше какво ли може да е това Изповедник. Дори не беше сигурен, че е човек. Почувства тежестта на зъба, окачен около шията му.

Калан се намръщи на изражението на лицето му.

— Знаеш ли какво е Изповедник?

— Не — успя да каже той, — само съм чувал думата преди, това е всичко… от баща си. Но не знам какво означава. — Положи усилия да се овладее. — И така, какво значи това, че си Изповедник?

Калан сви колене към тялото си и обви здраво ръцете си около тях, като съвсем леко се отдръпна назад.

— Това е сила, магическа сила, която се предава от майка на дъщеря, още от стари времена, почти откакто са се образували земите, от преди размирните времена.

Ричард не знаеше какво е това „размирни времена“, но не я прекъсна.

— То е нещо, с което се раждаме, магия, която е част от нас и не може да бъде отделяна, също както сърцето ти не може да бъде отделяно от теб. Всяка жена Изповедник ще роди деца, които също ще бъдат Изповедници. Винаги. Но силата не е еднаква във всички нас; у някои е по-слаба, у други — по-силна.

— Това означава, че не можеш да се отървеш от нея дори и да искаш. Но каква е тази магия?

Тя отмести поглед към огъня.

— Това е сила, предизвиквана при докосване. Тя винаги е тук, в нас. Не трябва да я изваждаме извън себе си, когато имаме нужда от нея; вместо това трябва винаги да я пазим вътре в нас и да я използваме, като разхлабваме хватката си и я оставяме да излезе леко-полеко.

— Нещо като да си глътнеш корема ли?

Тя се усмихна на аналогията.

— Нещо такова.

— И какво прави тази сила?

Тя стисна ръба на пелерината си.

— Не може да се изрази точно с думи. Никога не съм си представяла, че е толкова трудно за обясняване, ами трудно е да се каже с думи. Никога преди не ми се е налагало да го правя и дори не съм сигурна, че може да се направи точно. То е като да се опиташ да опишеш на един слепец мъглата.

— Опитай се.

Тя кимна и тайно хвърли поглед към него.

— Това е силата на любовта.

Ричард едва сдържа смеха си.

— И аз трябва да се страхувам от силата на любовта?

Калан настръхна; в очите й проблесна възмущение: възмущение и поглед, подобен на погледите на Ейди и Шота, поглед, който казваше, че думите му са непочтителни, че дори беглата му усмивка е обидна. Подобно изражение на лицето на Калан Ричард не бе свикнал да вижда насочено към себе си. Той разсъди хладно и осъзна, че Калан не би допуснала никой да приема с усмивка силата й, както и самата нея. Погледът й му говореше повече за силата й, отколкото каквито и да е думи. Каквато и да беше тази сила, с нея определено не можеше да се отнасят по подобен непочтителен начин. Леката му усмивка се изпари. Когато тя се убеди, че той няма да каже още нещо глупаво, продължи.

— Не разбираш — присви очи тя. — Веднъж докоснат от нея, ти преставаш да бъдеш предишният човек. Променяш се завинаги. От този момент нататък си отдаден на тази, която те е докоснала, независимо от всичко останало. Онова, което си искал, онова, което си бил, престава да съществува. Готов си на всичко за онази, която те е докоснала. Животът ти повече не ти принадлежи, той е неин. Душата ти повече не ти принадлежи, тя е нейна. Човекът, който си бил преди, повече не съществува.

Ричард почувства как по ръцете му плъзват иглички.

— И докога продължава това, тази магия или каквото там е?

— Докато този, когото докосна, е жив — каза тя с равен глас.

Ричард почувства как по цялото му тяло плъзват иглички.

— Значи всъщност ти по някакъв начин омагьосваш хората?

Тя въздъхна.

— Не съвсем, но ако ти помага да го разбереш, приеми го така. Но докосването от Изповедник е много повече. Много по-силно и окончателно. Омагьосването може да бъде премахнато. Моето докосване не може. Шота те омагьосваше, макар ти да не можеше да го разбереш. Това е нещо, което увлича. Вещиците не могат да се удържат, те са си такива. Но гневът ти и гневът, извиращ от меча, те пазеха. Докосването на моята сила става изведнъж и е окончателно. Нищо не може да те предпази. Този, когото докосна, не може да бъде върнат обратно, защото докосна ли го веднъж, той вече не е тук. Той си отива завинаги. Свободната му воля си отива завинаги. Една от причините да се страхувам да отида при Шота беше, че вещиците мразят Изповедниците. Те жестоко завиждат на силата ни, завиждат за това, че когато ние докоснем някой, той ни е изцяло отдаден. Човек, докоснат от Изповедник, изпълнява всяко желание на този Изповедник — тя го погледна строго. — Всяко.

Ричард усети как устата му пресъхва, докато мислите му се лутаха едновременно във всички посоки, опитвайки се отчаяно да се задържат при надеждите му, при бляновете му. Единственият начин да овладее себе си беше да задава въпроси.

— Тази сила на всеки ли влияе?

— На всяко човешко същество. С изключение на Мрачния Рал. Магьосниците ме предупредиха, че магията на Орден го пази от нашето докосване. Той няма защо да се страхува от мен. На нечовешките същества магията почти не влияе, понеже те не могат да изпитват състрадание, което е условие, за да може магията да действа. Един змей например няма да се промени, ако го докосна. Магията влияе на някои същества, но не по същия начин като на хората.