— Ще дойдеш ли с мен, ди Гура? Подходящ си за целта. Мисля, че не си толкова уязвим за атаките на магьосниците, колкото другите мъже тук.

— Аз… нека огледам терена. — Фойкс се приближи на свой ред до парапета, облегна се и плъзна поглед по лагера в ниското. Иста го видя да отваря и затваря очи и разбра, че е впрегнал вътрешното си зрение, за да прецени предизвикателството. Арис се обърна към Иста:

— Царина, ще се справите ли? Нито аз, нито Илвин ще можем да говорим с вас — ще зависим единствено от вашата преценка кога да поддържате или прекъснете връзката ни.

„Страх ме е по всички възможни начини. Физически. Магически. Морално“. Но най-вече по последния.

— Мисля, че ще мога да откъсна Илвин от теб, да. Ами Катилара?

— Предпочитам да й го спестя — каза Арис. — Оставете я да спи.

— И да се събуди вдовица? Струва ми се, че това е предателство, което никога не би могла да прости. Може да е млада и глупава, но вече не е дете и никога няма да бъде. Във всеки случай, трябва да я събудим, за да се нахрани, така че да има сили, които да ви заеме, а не да се провали по чужда вина.

— Боя се, че ако се досети какво сме намислили, ще побеснее — каза Илвин. — А и демонът й едва ли ще е на наша страна.

Звездите започваха да изгряват над главите им. На западния хоризонт сияйните розови пера на облаците започваха да вехнат в сиво. Толкова много безразлична красота им поднасяше светът на материята…

— Трябва да помисля и за Катилара — каза Иста. „Изглежда, никой друг не иска да го направи“.

Фойкс се обади откъм сгъстяващите се сенки:

— Лорд Арис, ако решите да излезете, ще дойда с вас. Стига царината да ми позволи.

Иста се колеба в продължение на три удара на свитото си сърце.

— Позволявам ти.

— Благодаря ви, царина, за мен е чест — официално отвърна Фойкс.

— Ела — обърна се Арис към Илвин. — Да идем да видим дали в Порифорс е останало достатъчно годно оръжие за този интересен лов. Фойкс, ела с нас. — Той се обърна към стълбите.

Илвин стисна ръката на Иста и я вдигна до устните си.

— Ще се видим скоро.

— Да — прошепна Иста.

Той стисна ръката й по-силно за миг, после я пусна.

Когато лорд Арис най-сетне се оттегли да почине в покоите си, така че Катилара, от другата страна на свързващата врата, да бъде събудена, за да се нахрани, наближаваше полунощ. Пажът свали ботушите му и приседна до леглото, за да бди над почивката му. Иста си помисли, че изтощеното момче ще заспи на пода преди да са минали и пет минути. Арис се отпусна в леглото си, очите му бяха отворени широко и тъмни на светлината на единствената свещ в стаята.

— Бъдете внимателна с нея — помоли Иста той. — Много й се събра.

— Ще се осланям на най-добрата си преценка — отвърна Иста. Арис кимна, приемайки думите й без коментар. Илвин обаче, който бе дошъл с тях, преди да се върне към изпълненото с твърде много събития нощно дежурство, вдигна въпросително вежда, когато тръгнаха към вратата.

— Внимавай с нея, както и с демона й, и не го казвам в смисъла, който имаше предвид Арис — прошепна й той. — След онова прокълнато бягство с фургона едва ли би се спряла пред нещо, за да постигне целите си.

— Ще използвам най-добрата си преценка — отвърна тя. Остави Фойкс и Лис да минат пред нея в стаята на лейди Катилара и затвори вратата под носа на Илвин, тихо, но твърдо.

Най-уравновесената дама от свитата на Катилара тъкмо влизаше с поднос храна. Тъгата, изпила лицето й, както и вниманието, с което държеше подноса, бяха знак за Иста, че жената е наясно колко важно е господарката й да се нахрани. Иста не я прогони от стаята, а само й даде знак да се оттегли при раклата до стената. Лис заедно с Иста се приближи до леглото на маршезата.

— Фойкс, ти стой при краката й. Дръж под око демона — нареди Иста. Фойкс кимна и направи каквото му беше казано. Неприятно й бе да изисква от него и това, когато очевидно бе изтощен до степен да залита. Имаше отчаяна нужда да почине няколко часа преди набега. Но Джоен я бе научила да внимава максимално с демоните.

Иста призова вътрешното си зрение и сви ръце около излива на душеплам от сърцето на Катилара, смалявайки го до тънко ручейче, колкото да не се прекъсне връзката й с Арис. Представи си как привидният живот напуска лицето му в съседната стая и сърцето й се сви. Сянката на демона се размърда неспокойно, но не се противопостави на контрола й. Очите на Катилара се отвориха и тя си пое шумно дъх. Седна рязко в леглото, после се олюля замаяна. Лис пъхна канче с вода в ръката й. Младата жена я вдигна към сухите си устни и я изпи на един дъх — знак, че е било крайно време да се погрижат за физическата й поддръжка. Лис премести подноса на малка масичка до леглото и свали ленената салфетка, която го покриваше. Обикновена храна, поднесена върху сбиротък от стари очукани чинии.

Кати стрелна Иста над канчето, после сведе поглед към подноса.

— Какво е това? Слугинска храна? Или затворническа? Означава ли това, че господарката на Порифорс вече е детронирана от узурпаторката?

— Това е последната и най-свястна храна в крепостта, запазена специално за теб. В момента сме обградени от джоконска армия и обсадени от магьосници. Тяхната демонска магия прояжда всичко в замъка. Нямаме никаква вода. Месото бъка от червеи. Половината вътрешни дворове са опожарени, а една трета от конете са мъртви. На долния кат умират хора от болести и наранявания, без да са се приближили и на една стрела разстояние до войската на Джоен и Сордсо. Новият начин на Джоен за водене на война е гениален, жесток и ефективен. Изключително ефективен. Така че яж, защото това е единствената храна, която Арис ще получи тази нощ.

Катилара изскърца със зъби, но поне го направи, докато дъвчеше първата хапка сух хляб.

— Можехме да избягаме. Трябваше да избягаме! Досега да съм отвела Арис на четиридесет мили оттук, далеч от всичко това. Проклета да си, слабоумна кучка такава!

Фойкс и Лис се размърдаха при тази обида, но Иста вдигна ръка да ги възпре.

— Арис нямаше да ти благодари. И кои са тези „ние“? Сигурна ли си чий глас говори сега в главата ти? Яж.

Кати дъвчеше, без грам изящество, твърде пришпорвана от вълчия си глад, за да отхвърли с презрение предложената й храна. Лис продължаваше да й подава канчето, защото изпитите черти на Кати издаваха колко опасно обезводнено е тялото й. Иста я остави да дъвче и преглъща няколко минути, докато темпото й не се забави видимо.

— По-късно тази нощ — подхвана тя отново — Арис ще излезе на опасен набег, хазартен риск да спаси всички ни. Или да умре в опита си да ни спаси.

— Ти искаш той да умре — измърмори Кати. — Мразиш го. И мен мразиш.

— Грешиш и по двете точки, макар да признавам, че понякога искрено ми иде да те нашамаря. Сега например. Лейди Катилара, ти си съпруга на военен командир и дъщеря на военен командир. Не е възможно да си израснала тук, в този жесток пограничен район, и да станеш такава ужасна глезла и егоистка.

Катилара отклони поглед, може би за да прикрие червенината от срам, която заля лицето й.

— Тази глупава война се точи открай време. Винаги ще е така. Но отиде ли си Арис, ще си отиде завинаги. И всичко хубаво в света ще си отиде с него. Боговете ще го вземат и ще ме оставят неутешима, за което ги проклинам от цялото си сърце!

— Аз ги проклинам от години — сухо отбеляза Иста. — И те ми отвърнаха със същото. — Катилара беше бясна, объркана, гърчеше се в непоносима болка. Но беше ли напълно лишена от здрав разум?

„Какво е реално сега, в този кошмар наяве? Къде е здравият разум? Пълен абсурд е, че именно на мен от всички жени се пада да призовавам към здрав разум“.

— Продължавай да дъвчеш. — Иста изправи скования си гръб и скръсти ръце. — Имам едно предложение за теб.

Катилара я стрелна подозрително с поглед.

— Можеш да приемеш или да откажеш, но друг избор няма да имаш. В това отношение много прилича на чудо. Арис ще излезе тази нощ срещу джоконските магьосници. Илвин пожела да поеме раните му, до прага на смъртта. На мен обаче ми се струва, че ако две тела подхранват едновременно ръката на Арис и поемат раните му, той ще издържи по-дълго, отколкото ако разчита само на едно. Може би това ще е зрънцето, което да наклони везната между успеха и провала. Можеш да бъдеш част от ездата му или да останеш настрани.