Илвин викна да му доведат коня, яхна го и се ухили. Простичката радост, че отново е на крак и в движение под яркото слънце на белия свят, грееше на лицето му и сигурно му бе още по-скъпа заради преходността на тези откраднати мигове. Остави Лис да отпусне стремената, благодари й, намести се на седлото и махна бодро на Иста.

Горам беше обул някакви ленени панталони, които му стояха ужасно и които явно бе измъкнал от оскъдния багаж във фургона. Слугата обаче се въсеше бос. Хората на Фойкс се заеха да навият до половина страничните платнища на фургона, защото в горещ ден като днешния душният въздух в затвореното пространство бе по-голямо изпитание от прахоляка по пътя. Не че лорд Арис би забелязал което и да било от двете неудобства, призна си мислено Иста. Потеглиха отново. Фойкс прати четирима от хората си пред фургона. Двама останаха зад него, а Илвин и Лис яздеха от двете му страни.

Изкачиха възвишението, свърнаха вдясно по билото и поеха надолу към просторната долина, охранявана от Порифорс. Заобиколиха няколко скупчени дървета… и Фойкс внезапно вдигна ръка. Спряха.

Илвин се изправи на стремената, гледаше невярващо. Иста и Арис се прехвърлиха на капрата да видят какво става. Устните на Арис се дръпнаха назад и той стисна зъби; дъхът на Иста изскърца стреснато в пресъхналото й гърло.

Току пред тях дълга кавалерийска колона се стичаше към пътя откъм пущинака. Белите пеликани на Джокона грееха върху морскозелените табарди. Ризниците блестяха. Върховете на копията примигваха в дълга редица под слънцето, като скъпоценни камъчета, пришити към плащ на царедворец, и се гънеха по снижаващите се дипли на местността.

Нисък стон се откъсна от устните на Горам и той се преви, посивял от страх, над юздите.

— Назад, назад — изсъска Арис на слугата и придворната дама и ги изблъска зад себе си, докато те не се свиха във фургона. Ръката му се спусна към рамото на Горам. — Карай! Карай през тях, може и да успеем. — Изправи се и даде знак на Фойкс, който стискаше с колене хълбоците на подплашения си кон и се оглеждаше трескаво. — Давай!

Фойкс козирува, изтегли меча си и обърна коня. Четиримата мъже от ордена на Дъщерята отпред извадиха оръжията си и се наредиха от двете страни на командира си, готови да отворят път. Трудно беше да се каже каква част от джоконската колона се е придвижила вече по лъкатушещия път напред, но онези, които се точеха през шубраците по стръмния склон на долината вляво, сякаш нямаха край. Горам плесна с камшика и фургонът изскърца и полетя напред.

Най-близките до тях джоконци запоглеждаха през рамо да видят какво се носи по пътя зад тях. Последваха викове, дрънчене на извадени оръжия, цвилене на уплашени коне — войниците обръщаха и пришпорваха към тях.

Арис сграбчи Иста за лакътя и я бутна назад към относителното прикритие в средата на фургона. Той подскачаше и се клатеше толкова силно, че тя падна на колене, преди да успее да се хване някъде. Парадният кон на Илвин тичаше в тръс край фургона, после, когато впрегнатите коне набраха скорост, препусна в плавния си галоп. Илвин се наведе встрани и извика:

— Арис! Дай ми някакво оръжие! — И протегна ръка към брат си, който се заоглежда трескаво. — Побързай!

Арис изпсува и грабна единствения остър предмет, който се мерна пред погледа му — вила, закачена хоризонтално за вътрешната стена на фургона. Метна я на Илвин, който го изгледа с вдигнати вежди, но все пак я хвана.

— Имах предвид меч.

— Съжалявам — каза Арис и изтегли своя. — Зает е. На мен пък ми трябва кон. — Главата му се завъртя към Лис, която препускаше в галоп от другата му страна.

— Не, Арис! — извика Илвин през трясъка на фургона, тропота на конските копита и крясъците, надигащи се отпред. — Стой там! Не прави глупости! — И посочи отпуснатата в безсъзнание Катилара.

Арис обърна рязко глава и си пое дъх през стиснати зъби, не от необходимост, а от безсилие, осъзнал чие тяло би понесло сега рисковете от рана в бой.

— Остани при царината! А. Ето го и меча ми! — Илвин стисна с взетите назаем ботуши хълбоците на белия си кон. Силните мускули на животното се свиха и то литна напред с изключителен скок. Ленената роба на Илвин се разтвори на голите му гърди и заплющя. Вързаната му на опашка коса се развя след него.

Иста стисна страничните дъски и зяпна. Неподходящ кон, неподходящо оръжие, неподходяща ризница — да си полугол беше същото като неподходяща ризница, нали?… Илвин стисна вилата и я насочи като пика към джоконския войник, който препускаше към него с вдигнат меч. В последния миг, след невидим за страничния наблюдател натиск с коляно от страна на Илвин, тежкият бял кон промени леко посоката си и се вряза в коня на джоконеца. Зъбците на вилата се стрелнаха към спускащия се меч и уловиха китката на джоконеца. Завъртане, дръпване — и ето че Илвин улови меча за дръжката с другата си ръка и вече препускаше напред, а джоконецът се строполи от седлото и попадна право под копитата на двамата войници от отряда на Фойкс, които препускаха след тях. Илвин нададе победен вик и размаха меча, но след като погледна замислено скромния селскостопански инструмент в другата си ръка, реши да запази и него.

Макар шумният им щурм да разпръсна встрани джоконците, които се намираха непосредствено пред тях, вражеските кавалеристи бързо се прегрупираха и се спуснаха да ги гонят. Във фургона нямаше с какво да ги замерят, освен с четирите сандъка и с някое и друго парче сух хляб, макар че пажът на Арис затършува трескаво за нещо по-подходящо. Придворната на Катилара притисна към гърдите си отпуснатото тяло на маршезата и зарида. Лис препускаше вдясно от фургона. Бе извадила новия си кинжал, но той едва ли можеше да се мери с мечовете на конниците. Арис се прехвърли от капрата във фургона и дръпна Иста обратно в средата, после зачака напрегнато, полюлявайки се на едно коляно с изваден от ножницата меч, готов да се хвърли натам, откъдето се появеше първият враг, решил да се прехвърли при тях.

Белият кон прелетя покрай тях — връщаше се назад. Уловил лъчите на слънцето, един меч се завъртя във въздуха и падна с дрънчене на дъските по пода на фургона. Арис го ритна към босия слуга, който го грабна с благодарност и зае позиция в задната част. След няколко мига белият кон ги застигна в галоп от другата страна, Илвин се наведе и метна още един меч. Широката му усмивка се стрелна покрай тях като слънчево зайче, той размаха победоносно вилата и отново отпраши напред.

Горам извика предупредително откъм капрата. Арис се хвърли напред. Иста виждаше само задната част на краката му, докато той замахваше към невидимия нападател встрани, като с другата ръка се държеше, за да не излети от подскачащия фургон. Движенията му бяха силни, бързи и изключително уверени. Но бялата линия от душеплам, която се изливаше от Катилара и се вливаше в него, сякаш бе станала двойно по-плътна и бързоструйна. „Твърде бързо — трескаво си помисли Иста. — Тя няма да издържи дълго на това темпо. Ще се изчерпи…“.

Фургонът изтрополи в остър завой. Иста се плъзна по грубите дъски на ръце и колене, трески се забиха в дланите й, и се стовари върху Катилара на носилката. Обляното в сълзи лице на придворната й дама, съвсем млада жена, още момиче, бе покрито с червени и бели петна от жегата и от страх. Зад Лис, един от хората на Фойкс изостана встрани от пътя, беше ранен и едва се държеше на седлото, а конят му куцаше и забавяше крачка. Иста искаше да се обърне, за да види какво ще стане с него, но в този миг едното колело попадна в дупка и тя отхвръкна настрани, а докато успее отново да се надигне, раненият войник се бе скрил от погледа й. Един галопиращ джоконец мушкаше доста несръчно с меча си в пролуката между едната ритла и навитото дополовина платнище, и биваше париран също толкова несръчно от пажа на Арис, който се биеше на колене с подхвърления от Илвин меч.

Някъде отпред се чуха по-силни викове и псувни, на два езика. Проблясък от червено-виолетова демонска светлина прогори вътрешното зрение на Иста, докато тя клечеше, забила поглед надолу. Скърцане на метал прозвуча изпод фургона и той се люшна, после лявата му задна част изведнъж пропадна. Трите жени се търкулнаха и паднаха на куп; дори Иста изпищя. Чу как задната ос се счупи, после цялата задна част на фургона започна да се влачи по пътя. Слугата се изтърколи с вик. Арис се плъзна откъм капрата, като едва не наниза на меча си хлипащата придворна дама.