— Мисля — каза лорд Илвин с изтънял глас, — мисля, че полудявам.

— Е — сухо рече Иста, — ако решите, че ви трябва опитен водач по този път, то той е насреща ви. Аз съм вашият човек.

Той присви очи озадачено.

От съня си в шатрата Иста помнеше измъчения вик на Арис в една осветена от свещи стая. Но дали това бе видение от миналото, или образ от бъдещето?

Не се съмняваше, че мъжът пред нея е способен да съчини умни и сложни лъжи, или поне е бил способен, преди разсъдъкът му да пострада. Също толкова ясно й беше, че здравият му разум временно се е скрил някъде. Сега той може и да бръщолевеше, да бълнуваше или да халюцинираше, но определено не лъжеше. Така… по колко различни начина можеха трима души да убият двама от компанията си с един нож? Иста потри челото си.

Горам прегъна нещастно кръст в поклон.

— Милейди. Моля. Той трябва да хапне. И да се изпикае.

— Не, не й давай да си тръгне! — Ръката на Илвин се стрелна напред, после се отпусна безсилно.

Иста кимна на притеснения коняр.

— Ще изляза за минутка. Ще се върна след малко — добави тя към разтревожения Илвин. — Обещавам.

Излезе от стаята и се облегна на стената, скръстила ръце. Плъзна поглед по светлинната линия, сега тъничка като нишка, но все така непрекъсната.

Така. Илвин въобще не бе разговарял с брат си след инцидента; Арис не беше виждал брат си буден. След онази нощ двамата не бяха имали възможност да сравнят спомените си за случката, или поне фрагментите от спомени, които са им останали.

Лейди Катилара обаче бе виждала и двамата. Бе говорила и с двамата. Разказвала бе каквото й изнася, и на двамата.

„Да видим дали не можем да променим това положение на нещата“.

Иста изчака малко Горам да се погрижи за по-интимните нужди на господаря си, да го сложи обратно в леглото и да го натъпче с колкото се може повече от храната, добре сварена и накълцана като за болен човек. Въжето започна да се уплътнява леко. После забележимо. Тя протегна ръка и внимателно я затвори около въжето, като допря палеца и показалеца си.

„Господарю Копеле, води ме по своя воля. Или, в Твоя случай, по свой каприз“.

Пожела си въжето да се скъси и да се върне през дланта й като предена вълна. Изглежда, не само вътрешно зрение бе включено в дара на Копелето, защото действието й се удаде без усилие. Отначало имитираше движението, придвижвайки ръцете си една след друга, но скоро откри, че е нужно единствено да го пожелае. Не сваляше очи от прохода към съседния двор.

Лорд Арис се появи с бърза крачка на облените от слънцето каменни плочи.

Носеше леки дрехи, подходящи за горещия следобед, сивото му ленено наметало със златната бродерия по канта се полюшваше край прасците му. Беше чист, брадата му бе току-що сресана. Той се прозина широко, погледна загрижено към стаята в ъгъла, видя Иста да се обляга на парапета и й се поклони точно толкова дълбоко, колкото го изискваше етикетът.

„Току-що си се събудил от следобедна дрямка, нали? А аз знам съвсем точно колко късно си си легнал снощи“.

Иста откъсна, с голямо усилие, очи от елегантната му фигура.

Душата му беше сива, странно бледа, изместена от центъра си, сякаш изоставаше малко след него и оставяше димна следа.

„А. Да. Сега вече разбирам“. Иста изправи гръб и тръгна към стълбите да го пресрещне.

Изправиха се лице в лице, тя — с две стъпала по-високо от него. Арис изчака учтиво, гледаше я с озадачена усмивка.

— Царина?

Тя хвана силната му брадичка, потръпна от осезаемото боцкане на брадата му по дланта й, наведе се и го целуна в устата.

Очите му се разшириха, приглушен звук на изненада се откъсна от гърлото му, но той не понечи да се дръпне. Тя опита вкуса на устата му — хладен като вода и също толкова безвкусен. Дръпна го тъжно назад. „Така. Значи и това не подейства“.

Устните му се извиха нагоре в очарователна крива усмивка и тон вдигна вежди, сякаш да каже: „Какво беше това, милейди?“. Сякаш жените го целуваха спонтанно на разни стълби всеки ден и той смяташе за неучтиво да им отказва.

— Лорд Арис — каза Иста. — Откога сте мъртъв?

Усмивката на Арис замръзна. Той изгледа притеснено Иста, сякаш се боеше, че лудата царина е изпаднала в ново умопомрачение току пред очите му и като неин небрежен домакин него ще държат отговорен за това.

— Милейди… шегата ви… — Покана да си върне думите назад. Явна молба в смисъл „Моля ви, не ми причинявайте това…“ — Целувките ми обикновено не срещат такова презрение!

— Рядко съм била по-сериозна.

Той се засмя неспокойно.

— Признавам, че треската ме държи доста дълго тази пролет, но мога да ви уверя, че все още не съм тръгнал да умирам.

— Нямате треска. Дори не се потите. Кожата ви има температурата на въздуха. Ако не беше толкова непоносимо горещо по тези ширини, повече хора да са го забелязали досега.

Той продължаваше да я гледа със същото изумление.

„Богове пет. Наистина не знае“. Сърцето й се сви.

— Мисля, че трябва да говорите с брат си — предпазливо рече тя.

Лицето му се сгърчи от болка.

— Какво ли не бих дал! Моля се за това всеки ден. Само че отровената рана не му дава да се събуди.

— Напротив, буди се. По обед, всеки ден, точно когато вие сте легнали за малката си дрямка. Единственото време, когато заспивате. Нима съпругата ви не ви е казала? Тя идва почти всеки ден да провери как се грижат за него. — „А понякога и нощем. Макар че тогава не точно грижите за неговото здраве я интересуват“.

— Царина, уверявам ви, че не е така.

— Лично говорих с него, току-що. Елате с мен.

Съмнението, което се излъчваше от физиономията му, не се промени, но когато тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите, той все пак я последва.

Влязоха в чистата спретната стая на Илвин. Горам, който седеше и наблюдаваше повереника си, скочи, щом видя лорд Арис, поклони му се по своя отсечен, тромав начин и измърмори нещо с раболепен тон, което сигурно беше „Милорд“.

Погледът на Арис се плъзна по неподвижното тяло в леглото. Устните му се свиха разочаровано.

— Все същото си е.

— Лорд Арис, седнете — каза Иста.

— Предпочитам да остана прав, царина. — Търпението в сериозните му очи се изчерпваше.

— Както искате.

Въжето от бял огън между двамата беше късо и дебело. Сега, когато знаеше за какво да гледа, Иста усещаше в него и присъствието на демона, бледо виолетово сияние като канал, което бе в основата на всичко. Вървеше в три посоки, но само по едното разклонение течеше душевно вещество. Иста сви ръка около връзката между двамата мъже и стисна, изтънявайки плътната нишка наполовина. Възпряният бял огън се ливна назад в тялото на Илвин.

Коленете на лорд Арис се подгънаха и той се срина на пода.

— Горам, помогни на марша да седне на онзи стол — нареди Иста. „Задръж“, заповяда безмълвно тя на невидимата стега и тя задържа.

Иста се приближи до леглото на Илвин и огледа възлите светлина. „Нагоре“, заповяда им мълчаливо тя и направи необходимите движения с ръце, натрупвайки ги върху челото и устата, така както Катилара ги бе сбрала върху… другата теологична точка. Светлината се преля според желанието й. „Стой там“. Иста кривна глава и огледа резултата. „Да. Струва ми се“.

Горам се разбърза да премести стола от полирано дърво със сложна украса, който стоеше до стената от другата страна на леглото. Вдигна стреснатия Арис за раменете и го настани в него. Арис затвори уста и потри лицето си с внезапно натежала и трепереща ръка. „Губи усещане за тялото си, така ли?“ Иста взе безцеремонно столчето на Горам, сложи го до долната табла на леглото и седна така, че да вижда добре лицата и на двамата братя.

Очите на Илвин се отвориха. Той си пое дъх и раздвижи челюсти. Понечи да се надигне на лакът и погледът му попадна на Арис, който седеше вдясно от него и го зяпаше невярващо.

—  Арис! — Радост звънна в гласа му. Внезапната усмивка промени лицето му до неузнаваемост — Иста се дръпна инстинктивно назад и примигна, докато очите й свикнат с този внезапно разкрил се пленителен мъж. Горам побърза да натрупа възглавници зад гърба му. Илвин се надигна още малко, зяпнал от удивление. — О! О! Жив си! А аз не им вярвах… не ми отговаряха и реших, че искат да ми спестят… спасен си! Аз съм спасен! Богове пет, всички сме спасени! — Срина се назад, като си поемаше шумно дъх и се хилеше, избухна за кратко в сълзи от потрес, после овладя накъсаното си дишане.