Стъпила отново на собствените си крака в цветния двор, Иста тъкмо се опитваше да реши дали да се подразни, или да оцени по достойнство тактично изказаното от лейди Катилара предположение, че дама на възрастта на царината навярно би искала да си подремне след обяда, когато някой извика предупредително при портата да не я затварят.

— Поздрави, замък Порифорс! Куриер от замък Оби!

Иста рязко се обърна при звука на познатия жизнерадостен глас. През портата, на гърба на дебела жълтеникава кранта, влизаше Лис. Облечена беше с туниката си със замъка и леопарда, държеше високо в ръка и голяма кожена кесия, както беше обичаят на куриерите — восъчните печати подскачаха на връзките си. Ризата й под туниката беше мокра от пот също като коня, а лицето й се беше зачервило от слънцето. Устата й провисна при вида на безбройните саксии и зеленина.

— Лис! — радостно извика Иста.

— Ха, царина! Значи наистина сте тук! — Лис изрита стремената, преметна крак през врата на коня и скочи на земята. Широко ухилена, тя коленичи по царедворски в краката на Иста, която побърза да й подаде ръце да я вдигне. Идваше й да я сграбчи да я разцелува.

— Как се озова тук с този кон… Ферда ли те намери?

— Ами… с този кон дойдох, да, нищо, че е кранта и половина. Ферда? Той добре ли е? Здрасти, Пежар!

Сержант-посветеният до лакътя на Иста се ухили широко.

— Благодаря на Дъщерята, измъкнала си се!

— Ако са верни и наполовина историите, които чух, вие сте били много по-зле от мен!

Иста каза разтревожено:

— Ферда тръгна оттук преди няма и три часа — няма начин да не сте се срещнали по пътя за Толноксо.

Челото на Лис се сбърчи.

— Аз пристигнах по пътя от Оби.

— О! Но как въобще си се озовала в… о, хайде, ела да седнем и ще ми разкажеш всичко! Колко ми липсваше компанията ти, да знаеш!

— Да, мила ми царина, но първо трябва да предам писмата, които нося, защото за днес пак съм куриер, и да се погрижа за това добиче. Не е мое, слава на петимата богове. На куриерската станция е, тази по средата между Порифорс и Оби. Ще съм благодарна обаче за едно ведро вода.

Иста даде знак на Пежар, който кимна и хукна да изпълни молбата й.

Катилара и дамите й се приближиха. Маршезата се усмихна с подканящо озадачение първо на момичето-куриер, после и на Иста.

— Царина…

— Това е моята най-предана и храбра камериерка, Аналис от Лабра. Лис, поклони се на лейди Катилара ди Лютез, маршеза на Порифорс, както и на тези… — Иста изреди по ранг придворните дами на Катилара, които се кокореха на потното момиче. Лис приклякаше послушно и дружески при всяко от серията представяния.

Пежар дотича с плискащо се ведро вода. Лис го измъкна от ръцете му и навря вътре цялата си глава. Извади я да си поеме въздух и въздъхна облекчено, а наквасената й черна плитка описа дъга от капки, които едва не опръскаха стреснатите дами на Катилара.

— А! Така е по-добре. Богове пет, в Карибастос определено е горещо по това време на годината. — Остави Пежар да даде ведрото на коня, като потупа сърдечно добичето по хълбока.

Докато конят го буташе с глава, подушил водата, Пежар каза разтревожено:

— Сигурни бяхме, че си предупредила хората в онова село, на кръстопътя, но можехме само да гадаем накъде си тръгнала след това.

— Конят ми беше на края на силите си, когато стигнах там, но благодарение на туниката и канцлерския ми знак селяните се съгласиха да ми дадат друг. Не разполагаха с войници, подготвени да се бият с джоконците, така че ги оставих да се оправят както могат и препуснах на изток с цялата бързина, която можех да изстискам от бедния товарен кон. Селото пострада ли?

— Когато стигнахме там, почти по залез, всички бяха избягали — каза Пежар.

— А, добре. Така, точно след въпросния залез стигнах до една куриерска станция на главния път за Маради и след като ги убедих, че не бълнувам, те поеха нещата в свои ръце. Или поне аз така си помислих. Преспах там и на следващата сутрин поех към Маради с по-спокойна стъпка и сварих провинкара на Толноксо да извежда кавалерията си през портите. Предвид скоростта, с която се движеха джоконците, беше ясно, че действията му са закъснели.

— Наистина се оказа така — потвърди Иста. — Но един куриер е стигнал навреме в замък Порифорс и лорд Арис успя да постави засада на пътя на джоконското отстъпление.

— Да, това трябва да е бил някой от колегите, които потеглиха от куриерската станция, петимата богове да благословят съобразителността им. Единият от тях каза, че бил от този край. Надявах се, че знае какво прави.

— Да си чула нещо за Фойкс и просветен ди Кабон? — настоятелно попита Иста. — Не сме ги виждали, откакто ги скрихме в онзи канал.

Лис поклати намръщено глава.

— Казах за тях в куриерската станция и предупредих лейтенанта на лорд Толноксо, когато се разминахме. По онова време не знаех дали са ги пленили джоконците, също като вас, или са успели да се измъкнат, нито дали са тръгнали по пътя и в каква посока, или са поели направо през гората. Така че отидох в храма в Маради, намерих една старша свещена от ордена на просветен ди Кабон и й разказах всичко за сполетялата ни беда и че свещеният ни най-вероятно е някъде по пътищата и спешно се нуждае от помощ. Тя обеща да прати посветени да ги търсят.

— Добре си се сетила за това — каза доволно и с топлота в гласа Иста.

Лис се усмихна признателно.

— Реших, че поне на първо време няма какво друго да направя. Изчаках един ден в канцлерската канцелария в Маради, но от конниците на лорд ди Толноксо нямаше вест. Така че се сетих за един по-пряк маршрут на юг и се писах доброволец да яздя като куриер до Оби. Помислих си, че понеже това е по-голямата крепост, най-вероятно ще ви спасят нейните войници и ще ви отведат там. И препуснах — не мисля, че друг куриер е изминавал по-бързо онзи път. — Тя отмахна кичур мокра коса от прежуреното си лице и го затъкна в плитката. — Все още нищо не се знаеше за съдбата на джоконците, когато пристигнах там вечерта. Усилията ми обаче се възнаградиха на следващата сутрин, когато пристигна писмо от марша на Порифорс с новината за спасението ви. Лордът на Оби и хората му също бяха излезли на обход да дирят джоконците и се върнаха същия следобед.

— Баща ми е маршът на Оби — отбеляза Катилара с нотка на нетърпение в гласа. — Видя ли го?

Лис отново изпълни уникалния си полупоклон, полуреверанс.

— Той е в добро здраве, милейди. Помолих го да ме прати като куриер в Порифорс, така че да мога възможно най-бързо да се върна при царината. — Тя вдигна кесията си. — Той ме изпрати рано тази сутрин. Това го получих от собствените му ръце. Може да има нещо и за вас… — Очите й грейнаха при вида на приближаващия се кастелан на Порифорс, застаряващ безимотен дребен благородник, когото Иста оприличаваше в голяма степен на сер ди Ферей, само дето този беше жилест, вместо набит. Конярят Горам го следваше по петите. Кастеланът взе кесията от Лис, за нейно явно облекчение, и тръгна обратно към вътрешните сгради, като преди това нареди на коняря да се погрижи за куриерския кон.

— Сигурно си изтощена — каза лейди Катилара, чиито очи се бяха разширявали неведнъж по време на разказа на Лис. — Такова изумително изпитание!

— О, аз си обичам работата — бодро рече Лис и заизтупва мръсната си туника. — Хората ми дават бързи коне и гледат да не ми се пречкат в краката.

Иста кривна устни при тези й думи. Достатъчно основание да се радваш на живота, наистина.

Но поне изглеждаше, че не е пратила Ферда за зелен хайвер, нищо че с Лис се бяха разминали. И можеше да се надява, че когато той стигне в Маради, ще завари своя обладан от демон брат и неговия пазител на сигурно място под грижите на храма там.

Лис явно искаше да последва коня си, който Горам отвеждаше, и Иста каза:

— Когато камериерката ми се погрижи за коня си, ще има нужда от баня, както имах аз след пристигането си. Бъдете така добри да й заемете и чисти дрехи. Нейните неща бяха откраднати от джоконците заедно с моите. — Всъщност крайно оскъдният гардероб на Лис се бе помещавал почти изцяло в дисагите й. Само че по нейна преценка дамите на Катилара си бяха вирнали носовете не само заради миризмата на коне и на потното момиче с беден произход и богата ездитна биография.