— И както винаги, обръщаме се с гореща молба към Майката, чийто сезон наближава, за възстановяването на лорд ди Арбанос. — Той направи знак за благословия над празния стол отляво на лорд Арис, при което Арис кимна и въздъхна тихичко. Почти безмълвен шепот на съгласие се понесе сред офицерите на другите маси, появиха се и няколко трудни за разгадаване смръщвания, забеляза Иста.

Когато слугите тръгнаха покрай сътрапезниците с кани вино и вода и първите блюда с храна, Иста попита:

— Кой е лорд ди Арбанос?

Катилара изгледа разтревожено Арис, но той каза само:

— Илвин ди Арбанос, моят конемайстор. Той… не е добре, от два месеца вече. Пазя мястото му, както виждате. — Последното изречение прозвуча почти предизвикателно. След проточил се миг на мълчание добави: — Илвин е мой природен брат.

Иста отпи от разреденото си вино, сортирайки наум родословни дървета. Поредното незаконно дете на ди Лютез, непризнато? Само че великият царедворец се бе постарал да признае публично всичките си пръснати из страната потомци и редовно поръчваше молитви и оставяше дарове в Кулата на Копелето за тяхно здраве. Може би това дете е било родено от омъжена вече жена и после е било приобщено мълчаливо към семейството й със съгласието на съпруга-рогоносец? Името поне навеждаше на такива мисли. Мълчаливо, но не и тайно, щом този ди Арбанос е поискал висок пост от марша и го е получил.

— Беше голяма трагедия — започна Катилара.

— Твърде голяма, за да помрачаваме с нея тазвечерното празненство — изръмжа Арис. Доста груб намек, откъдето и да го погледнеш.

Катилара млъкна. После, с видимо усилие, се разбъбри, без никаква връзка с предишната тема, за собственото си семейство в Оби, за баща си и братята си и сблъсъците им с рокнарийски банди по тяхната част от границата по време на кампанията миналата есен. Иста забеляза, че лорд Арис не слага почти нищо в чинията си, а и малкото храна само разбутва с вилицата.

— Не се храните, лорд Арис — осмели се да отбележи накрая.

Той проследи погледа й към чинията му с насилена усмивка.

— Тук всички сме се разболявали от малария в един или друг момент от живота си и понякога треските се появяват отново. Установил съм, че най-добре се лекувам с гладуване. Скоро ще ми мине.

Група музиканти, които се бяха подредили на галерията, подхванаха жива мелодия и Арис, за разлика от Катилара, използва това като достатъчно основателен предлог да прекъсне за кратко препъващия се разговор. Малко след това се извини и отиде да поговори с един от офицерите си. Иста изгледа празния стол от другата му страна — слугите бяха сервирали и там. Някой бе сложил бяла роза напреки на чинията, като приношение или молитва.

— Изглежда, че лорд ди Арбанос много ви липсва — обърна се Иста към Катилара.

Младата жена погледна към другата част на двора — съпругът й се беше навел над една от масите и водеше задълбочен разговор; освен това беше достатъчно далеч, за да не ги чува.

— Много ни липсва. Наистина, отчаяно се надяваме да се възстанови, но Арис не иска и да чуе… много е тъжно.

— Много по-възрастен ли е от марша?

— Не, той е по-малкият брат. Почти с две години по-малък от съпруга ми. Двамата се били неразделни — кастеланът на замъка ги е отгледал заедно след смъртта на майка им, това го знам от татко, и не е правил разлика помежду им. Илвин е конемайстор на Арис, откакто се помня.

Тяхната майка? Мислите на Иста препуснаха назад към хипотетичното родословно дърво.

— Този Илвин… не е син на покойния канцлер ди Лютез, така ли?

— О, не, не — сериозно рече Катилара. — Обаче навремето си е било голяма любов, винаги съм смятала така. Казват… — Тя се огледа, поруменя леко и сниши глас, привеждайки се към Иста. — Лейди ди Порифорс, майката на Арис… казват, че когато лорд ди Лютез я оставил тук, за да се върне към делата си в двора, тя се влюбила в кастелана на замъка, сер ди Арбанос, и той в нея. Ди Лютез почти не се връщал тук и рождената дата на лорд Илвин… ами, просто не съвпадала. Не е било никаква тайна, доколкото разбирам, но сер ди Арбанос признал Илвин за свой син едва след смъртта на майка им, горката дама.

Ето че изскачаше още една причина за дългото пренебрежение на ди Лютез към северняшката му невяста… но кое беше причината и кое следствието? Ръката на Иста се вдигна към брошката на гърдите й. В какво ли недоумение трябваше да е хвърлил този Илвин суетността и силно изразеното собственическо чувство на ди Лютез? Какво е било — щедър и опрощаващ жест да предаде законно сина на истинския му баща, или най-обикновено облекчение да свали незаконороденото момче от въздългия списък на наследниците си?

— Каква болест го е повалила?

— Не е точно болест. Съвсем неочаквана… трагедия или жесток инцидент. Влошена още повече от предположенията и несигурността. Причини голяма скръб на моя господар и потресе цял Порифорс… о, връща се. — Лорд Арис се бе изправил и се връщаше към главната маса. Офицерът, с когото беше говорил, стана, вдигна ръка във военен поздрав и тръгна към изхода на двора. Катилара сниши още повече глас. — Моят господар не обича да говори за това. Ще ви разкажа всичко по-късно, насаме, става ли?

— Благодаря — каза Иста, без да е съвсем сигурна как е редно да реагира на всичките тези мистериозни недомлъвки. Знаеше какъв би бил следващият й въпрос. „Случайно лорд Илвин да е висок слаб мъж с коса като поток от замръзнала нощ?“ Ди Арбанос-младши можеше, в крайна сметка, да е нисък или кръгъл като бъчва, или плешив, или с яркочервена коса. Щеше да попита, Катилара щеше да потвърди и възелът в стомаха й най-после щеше да се разхлаби.

Когато вдигнаха чиниите, няколко войници, под надзора на изпратения от Арис офицер, домъкнаха кутии, ракли, торби и разнообразни наръчи оръжия и ризници, които струпаха на купове пред главната маса. Плячката от вчерашната битка, осъзна Иста. Лорд Арис и лейди Катилара станаха да вдигнат малка ракла, която поставиха на масата пред Иста и я отвориха.

Иста едва не отметна назад глава при вонята на смъртност и скръб, която се надигна откъм лъскавите неща вътре. Веднага разбра, че не с носа си усеща миризмата. Изглежда, тя щеше да е първият наследник на джоконското злощастие. Подбрана купчинка пръстени, игли и гривни с чудесна изработка, очевидно предназначени за нежния пол, блещукаха под гаснещата дневна светлина. Каква част е била открадната наскоро от Раума? Каква част е била предназначена за джоконски девойки, които никога вече нямаше да видят ухажорите си? Иста си пое дъх, нагласи благодарствена усмивка на лицето си и събра мислите си дотолкова, че да изрече няколко подходящи за случая изречения, похвали Арис и хората му за смелостта и бързата им реакция, като повиши глас, така че хвалебствените й думи да се чуят и на другите маси.

Ферда бе удостоен с един изключително хубав меч, подарък, който той прие с видимо удоволствие. Катилара даде по някое и друго бижу на дамите си, Арис разпредели по-голямата част между офицерите си, с по някоя сърдечна дума или шега към всеки поотделно, а остатъкът бе връчен на свещения като плата за молитвите му в градския храм. Един млад посветен, явно личен помощник на възрастния свещен, прие дарението с благодарности и благословии.

Иста плъзна пръст по съдържанието на своята кутия. И настръхна. Не искаше това смъртно наследство. Е, за това поне имаше решение. Понечи да вземе един пръстен, оформен като миниатюрни препускащи златни коне, за своята храбра камериерка… къде ли беше Лис сега? Но след кратко колебание ръката й се плъзна към закривен кинжал със скъпоценни камъни, вградени в дръжката. Той притежаваше някаква елегантна практичност, която повече пасваше на куриерския й стил. С въздишка, спомняйки си, че всичките й пари са на дъното на една река в Толноксо, Иста избра и няколко дрънкулки за рушвети. Сложи пръстена и кинжала настрана и бутна кутията към Ферда.

— Ферда. Избери за брат си, което прецениш за най-хубаво. Още четири хубави неща отдели за ранените ни и за онези, които останаха с тях. Както и нещо подходящо за ди Кабон. После всеки от хората ти може да си вземе каквото си хареса. Колкото до останалото, погрижи се да отиде при ордена на Дъщерята, заедно с моите благодарности.