— Не, милейди. Просто не съм кой знае какъв ездач. — Очите му се присвиха развеселено. — Когато ми дойде редът да си избирам бойно поле, ще го направя по-умно от Ферда. — Не говореше за състезания на селски празник, реши Иста.

Под указанията на двама крещящи организатори ездачите се подредиха в крива, бутаща се редица напреки на пътя. Градският свещен на Виняска с шарф в синьо и бяло, вързан на кръста, застана на един пън и каза кратка молитва, посвещавайки надбягването на богинята, после вдигна синя кърпичка. Ръката му се спусна надолу. Под виковете на ездачите и публиката конете се хвърлиха напред.

В първите секунди животните се сбутаха за по-предна позиция, заформяйки меле, от което зяпачите затаиха дъх… един ездач падна… но докато първите прекосят половината дължина до обръщалото, линията се разтегли. Дорчото на Лис и черният жребец на Ферда бягаха в първите редици. Иста примижа нетърпеливо, устните й бяха полуотворени, дишането — забързано. Когато ездачите се появиха отново иззад могилата с дъбовете, двамата бяха дръпнали доста по-напред от останалите. Хората на Иста закрещяха от радост.

На половината път от дърветата към финала Лис погледна през рамо към Ферда и задъхания му жребец, после се наведе ниско над врата на коня си. Дългокракият дорчо сякаш се издигна и полетя над земята и разстоянието помежду им бързо се увеличи.

Иста откри, че вика заедно с другите:

— Давай! Браво!

Лис беше с десетина конски дължини пред другите, когато наближи дънера. После, най-неочаквано, изправи гръб. Конят й веднага забави ход, а след още няколко метра биеше с крак кажи-речи на едно място. Покритият с пяна черньо на Ферда профуча покрай нея, Лис отпусна юздите и остави коня си да подтичва скромно след него. Дорчото имаше вид, сякаш е готов да пробяга още едно състезание като това, и Иста си спомни, че обичайният пробег на куриерите е петнайсетина мили или там някъде. Във виковете на зяпачите се прокрадна смущение. Останалите състезатели прекосиха финиша и тълпата се изсипа на пътя.

Фойкс се полюшваше, стиснал с една ръка коленете си — с другата затискаше устата си да не се разкикоти.

Ферда се беше изправил на стремената, объркан и почервенял от гняв. Въпреки това местните го поздравиха като победител, макар и не много уверено, като току мятаха погледи към Лис. Лис вирна нос и подкара коня си покрай него, на път към града и конюшнята на странноприемницата. Ферда изглеждаше така, сякаш му иде да хвърли от яд гирляндата в синьо и бяло на земята в краката й, но не можеше да обиди по този начин богинята и домакините си.

— Ако това е ухажване — обърна се Иста към Фойкс, — дали не би поговорил с брат си за методите му?

— За нищо на света — каза Фойкс, успял да овладее в голяма степен смеха си, макар че от време на време се кискаше тихичко. — Не че би ми благодарил, ако все пак го направя. Вижте, милейди, бих се хвърлил между брат ми и рокнарийска стрела без колебание. Вече съм го правил. Но ако питате мен, все пак братската саможертва си има граници.

Иста се усмихна сухо.

— Така било значи? Разбирам.

Фойкс сви рамене.

— Кой знае всъщност? Времето ще покаже.

— Наистина. — Това напомни на Иста за минали дворцови интриги, в умален мащаб. Трябваше да предупреди Лис за възможността да възникнат неприятни раздори в малката им войска, със или без нейното съзнателно участие. Фойкс… не мислеше, че Фойкс се нуждае от нечие предупреждение.

Той скочи на крака. Очите му се смееха.

— Трябва да поздравя братлето за победата му. Такъв момент не е за изпускане. — Обърна се да й помогне и го направи с жест, който би бил на място и в Кардегос.

Късно същия следобед, когато Лис се беше върнала на поста си при Иста, Фойкс откри едно състезание по цепене на дърва. Захвана се с това простичко, но енергично упражнение гол до кръста пред очите на дамите. По мускулестия му торс нямаше грозни белези, макар плътта му още да бе нашарена със синини в различен етап на избледняване, забеляза Иста. Реши, че замахът му с меча трябва да е толкова красив, колкото и начинът, по който въртеше брадвата. Но или не се беше възстановил напълно от раните си, както твърдеше, или имаше нещо сложно наум, защото завърши втори и в чудесно настроение. Плесна победителя по рамото, купи му голяма халба бира и си тръгна с подсвиркване.

Иста успя да разговаря с камериерката си чак вечерта. След вечеря двете се оттеглиха на балкона на стаята си в странноприемницата, откъдето се откриваше приятна гледка към градския площад. В павираното пространство под балкона масите за празничното угощение бяха раздигани и сега се вихреха танци под светлината на стотици красиви метални фенери, наредени около площада и закачени на дърветата пред храма — изпъстряха картината с дантелен блясък. Младите жени бяха държани неизменно под око от семействата си и това пречеше на веселбата да излезе от границите на добрия тон. По-късно вечерта, след като девойките се приберяха по домовете си, щеше да започне и сериозният запой.

Иста се настани на един стол, който изнесоха специално за нея. Лис се подпря на дървения парапет и загледа с копнеж танцуващите.

— Е — рече Иста след известно време, — какво толкова си казахте с Ферда преди надбягването, че си подпалихте и двамата фитилите?

— О! — Лис изкриви лице и се пообърна към нея. — Глупости, какво. Той каза, че не било честно да участвам, защото куриерският ми кон бил прекалено бърз и не му било мястото в селско надбягване. Сякаш неговият кон не е от най-хубавите в Кардегос! После каза, че надбягването не било за жени — при положение, че там имаше поне пет жени! Надбягване в името на богинята! Мъжете участваха от името на жените си — той се записа във ваша чест.

— Малко непоследователно от негова страна, признавам.

— Постъпи отвратително. Е, аз пък му дадох да разбере!

— Хм, да, но даде също да се разбере, че е бил наполовина прав. Твоят кон определено превъзхождаше с много скромните добичета на Виняска.

— Неговият също. Ако аз не трябваше да участвам по тази причина, същото важи и за него.

Иста се усмихна мълчаливо и след миг Лис пак се обърна да позяпа танцуващите. При тукашните танци мъжете и жените понякога танцуваха отделно, на хора̀, а понякога заедно, в сложни фигури, обявявани напевно от викач на фона на музиката. Повечето фигури бяха доста енергични, полите на женските рокли и на мъжките палта се развяваха, а танцьорите току набиваха крак в ритъма.

Иста се опита да реши дали това спречкване между двама от най-важните й придружители вещае неприятности, или точно обратното. Дори не знаеше дали камериерката й, толкова внезапно назначена на службата си, наистина е девица. Приемаше се, че момичетата на куриерска служба се стараят да не забременеят, за да не си изгубят прехраната, но това не означаваше непременно, че се въздържат от сексуален живот или че са невинни или неуки. По-скоро обратното, защото невинността, основаваща се на незнание, не беше в състояние да се защитава.

В двора на Иас Иста беше подочула някои неща за начините, по които мъжете и жените — или други комбинации от участници — можеха да си доставят удоволствие, без да рискуват с последствия във вид на деца. Нямаше представа каква част от тези тайни момичетата-куриери си споделят в спалните помещения на станциите, нито доколко ги просвещават жените, които отговарят за тях, самите те бивши куриерки. Във всеки случай, като фермерска щерка с опит в отглеждането на животни, Лис без съмнение беше по-добре информирана за основните неща, отколкото самата Иста на нейната възраст. Но емоциите не по-малко от физическата страна на въпроса можеха да предизвикат хаос в едно затворено общество.

Не знаеше и друго — дали братята ди Гура си бяха наумили почтено ухажване, или банално съблазняване. Социалната пропаст между безимотен дребен аристократ и дете на заможен селянин беше значителна, но не и непреодолима. Особено ако има и зестра, макар че това изглеждаше съмнително в случая на Лис.