Докато се доберем до малката къщичка от коралова скала, моите мъдри съветници вече бяха пристигнали. Внесох Криси вътре, като блъснах изметнатата врата със здравото си рамо. В кухнята чакаха всички, които обичам на този свят — баба, моят племенник и наставникът ми.

Баба хвърли едно око и рече:

— Туй момиче трябва малко да позаглади косъма.

Чарли Ригс измери пулса, температурата и кръвното на Криси, после заяви, че няма нищо сериозно.

Кип се позавъртя наоколо, погледна крадешком Криси и ми намигна по мъжки.

Баба беше домъкнала ракитова кошница, пълна догоре с провизии и домашни лекарства от вишновка до ръжено уиски. През ставащите петнайсет минути Криси изгълта три панички мидена чорба, половин прясна погача с пушено филе от риба-меч и една паничка пилешки дреболии, всичко това придружено с половин бурканче от бабината скоросмъртница.

— Ела ми на гости само за една седмица и ще заприличаш на човек — каза баба, докато я гледаше как се храни.

— Имам чудовищен апетит — отвърна Криси с пълна уста, — но трябва да внимавам. Сигурно вече съм лепнала едно кило.

— И още пет ще лепнеш — обеща баба. — Обичаш ли домашна шунка със сухари и сос, наденица, малко качамак със сметана и пудинг за десерт?

— Звучи страхотно. Обикновено ям млад зелен фасул, след концентрат и черно кафе без захар.

— Леле божке! Затуй ти се броят ребрата.

Аз се изкашлях.

— Бабо, мисля, че припадъкът се дължи на стрес, а не на недохранване.

— Стрес! Пак ли си ги слушал онез психодоктори? Когато бях младо момиче, никой не приказваше за стрес.

— Когато си била младо момиче, Фройд още не се е сещал за мастурбация.

— Недей да ми вириш нос, Джейкъб, че си сегичка ще те нашляпам на коляно. И не приказвай мръсотии пред Кип.

— Кип ли? Когато го питах дали е готов да си поприказваме за птичките и пчеличките, той рече…

— Че съм гледал нецензурирания вариант на „Първичен инстинкт“ — обади се Кип. — Плюс „Стриптийзьорки“ и „Хлапета“. Други въпроси?

— Джейкъб, що за вуйчо си ти? — попита баба и ме изпепели с поглед.

— Тотално страхотен — защити ме Кип.

— Едно дете не бива да научава за секса от филмите — заяви баба със суров доктор-Споковски тон.

— Не съм го научил от филмите — възрази Кип. — Когато вуйчо Джейк ходеше с онази стриптийзьорка, аз ги слушах и…

— Кип! — изревах аз, за да му затворя устата. — Не беше стриптийзьорка, а екзотична танцьорка. И изобщо не бива да подслушваш. Това е невъзпитано.

— Стига бе, вуйчо Джейк. Такъв шум вдигахте, че трябваше да спя на задната веранда.

— Тя ме учеше на испански — казах аз.

— Да бе — изпръхтя баба.

— Вярно, бабо! — побърза Кип да зашити своя tio Jacobo16. — Все я чувах да вика:"Ay, Dios! Ay, Jésus, Maria y José!"17 — А пък след малко ставаше съвсем кротка и почваше да пее „Аве Мария“.

— Втасахме я! — Баба затропа из хола, начумерена като буреносен облак — Тепърва ще си поговорим за тая работа, Джейкъб. — После тя се обърна към Чарли. — Ти какво мислиш, докторе? Защо припада туй сладко момиче?

— Откъде да знае Чарли — подметнах аз с тарикатски тон. — Досега не е имал жив пациент.

— Джейкъб Ласитър! — кипна окончателно баба. — Тая цапната уста не си я наследил от моята рода.

— Да, госпожо. От тях съм наследил почтената жилка, благодарение на която крият данъци, варят нелегално уиски и се женят за братовчедки.

— Чашата преля! Още една дума и грабвам точилката!

Оттеглих се от кухнята заедно с Криси. Петнайсет минути по-късно тя спеше на дивана в хола, завита до брадичката със старо плетено одеяло. Аз клечах до стената, точно под въздушната снимка на опустошенията след урагана Андрю през 1992 година. Кип се беше чучнал на вехтата кожена табуретка. Чарли Ригс крачеше напред-назад край дивана и пускаше от лулата си облаци дим със сладък вишнев аромат.

— Много е хубава, вуйчо Джейк — каза Кип. — Като Ел Макферсън в „Сирени“.

— Тая пък глупотевина какво означава? — попита баба, идвайки откъм кухнята с нарязан кокосов кейк.

— Сирените пеели песни, с които подмамвали древните моряци да загинат върху скалите — обясних аз.

— Досущ като онез жени, дето вечно ти се лепят на врата — каза баба. — Първо оная Джина Флорио с богатия мъж. После английската психарка, дето беше по-смахната от пациентите си. И оная перкурорка Баросо.

— Казва се прокурорка, бабо. Беше помощничка на щатския прокурор.

— Все тая. Сирени са всичките.

— Можем да запушим ушите на Джейк с восък — предложи Чарли Ригс.

Баба го стрелна с поглед.

— Одисей наредил на своите хора да си запушат ушите с восък, и да не чуват песента на сирените — обясни той.

— И очите е трябвало да им завърже — рече баба. — Много внимавай, Джейк. Почнеш ли да се грижиш за някое птиче със строшено крилце, непременно си докарваш беля с главно Б.

— Б като басейн — обади се Кип.

— Вярно — каза Чарли Ригс. — Ubi mel ubi apes. Където има мед, има и пчели.

— Ей, хора, викнах ви да помогнете, а не да ме плюете — рекох аз.

— Ще поръчам да й направят кръвна картина — каза Чарли, гледайки спящата Криси. — Може да излезе нещо съвсем просто, например хипогликемия, и тогава баба ти ще се окаже права. Една балансирана диета би помогнала. Но за всеки случай поръчай и една проба за наркотици.

— Защо?

— Просто така. Мене слушай, направи го.

— Добре, добре. Защо всички сте се заяли с мен?

— Защото те обичаме, вуйчо Джейк — каза Кип.

— А, стана ми по-добро. Дай сега да те прегърна.

Кип пристъпи напред и се метна в прегръдката ми. Беше длъгнест и кльощав. Вдишах го нависоко, за да ме прегърне и с краката.

— И аз ви обичам.

Чарли се изкашля недоволно пред този изблик на емоции и каза:

— Вече взех болничните документи и поговорих с лекарите и сестрите.

— Е?

— Нищо особено. Хари Бърнхард е бил включен на електрокардиограф. Върху записа ясно се вижда вентрикуларна фибрилация. Прилича на земетресение от девета стенен по Рихтер. Няма ни най-малко съмнение относно причината за смъртта. Нарушаване на сърдечната дейност.

— Може би трябва да викнем кардиолог — казах аз.

— Викни, ако искаш. Проверих всичко в протокола за аутопсията. Сърцето на Хари Бърнхард било меко и отпуснато, с тегло четиристотин и пет грама. Под микроскопа се вижда раздалечаване на миокардиалните мускулни влакна. Затлъстелият му черен дроб тежал три хиляди сто двайсет и пет грама, което подсказва прекомерна употреба на алкохол. Имал четири цяло и пет десети на сто въглероден двуокис в хемоглобина, както може да се очаква у закоравял пушач.

— Ако се беше грижил за здравето си, щеше да оживее този негодник — казах аз. — Можеше да оцелее след раните.

— Стига си хленчил — прекъсна ме Чарли. — Причината за смъртта може да е сърдечен удар, но сърдечният удар е предизвикан от изстрелите на твоята клиентка.

— Разкажи ми подробно.

— Кое?

— За последните мигове на Хари. Знаел ли е, че умира? Или е бил в безсъзнание?

— Започне ли фибрилации, сърдечният мускул блокира и не изпомпва кръв. Почти веднага настъпва мозъчна недостатъчност. Да речем десет секунди до загуба на съзнанието.

— Достатъчно, за да каже нещо — подхвърлих аз.

— Като Мел Гибсън в „Смело сърце“, преди му отсекат главата — обади се Кип.

Всички го изгледахме въпросително.

— Сво-бо-да! — викна той толкова силно, че Криси се размърда на дивана.

— Ами после? — попитах аз.

Чарли сви рамене.

— Сърдечният монитор почва да дрънчи като ротативка, ударила джакпота. Спешният екип дотичва за секунди. Опитват да го съживят. Той се мята в агония, може би пъшка или повръща. Всички усилия остават без резултат.