Чен завъртя очи.

— Сега Тес тай-тай вече е тай-пан, така вика Чжан от Търговската къща — писа ни го с последната поща и ни нареди да се пазим. Да си чул някога някоя императрица да е отстъпила властта, след като веднъж се е докопала до нея? Пък и ако трябва да си говорим честно, коя жена въобще би го сторила? Нито една в цялата ни петвековна история. Според Чжан от Търговската къща тя сега е тай-пан, а той ги знае тези работи.

— Смятах, че Албърт от Шанхай ще стане тай-пан.

— Нивгаж. Тя и него ще стрие на прах. Старият Зеленоок дявол натрапи него и брат му на Търговската къща. Според мълвата Тес тай-тай ги мрази, щото били тайни копелета на дъщерята на оня чуждоземски дявол проповедник — една от многобройните любовници на самия Зеленоок дявол.

— Съпругата на Глесинг — управителя на пристанището ли? Мери Синклер ли? Изключено!

— Как ще е изключено — че тя му слагаше рога на Еднокракия Глесинг, когато си поискаше.

— Мамила е съпруга си? И това е измислица. — Варгас пазеше доброто й име, както всички нейни бивши любовници. Сега Мери бе прехвърлила четиридесетте, беше попрецъфтяла, но си оставаше все така ненаситна. „Точно обратното на Тес Струан — помисли си Варгас, — която така се гнуси от чукането, че тласна съпруга си Кълъм към пиянство и други жени.“ — Тес тай-тай трябваше да се омъжи за тай-пана, а не за сина му Кълъм. Ето кой щеше да я отвори за тази работа, защото тя наистина се нуждае от това, и пак щяха да му останат сили за втората съпруга Мей-мей, а също и за третата съпруга Ин Хши.

— Прав си — рече Чен. — И тогава щяхме да сме силни с толкова много синове за наследници, а не да се чудим как да се измъкнем от Едноокия дявол Брок. — Китаецът добави зловещо: — Чжан от Търговската къща е разтревожен.

— Жалко, че първородният син Малкълм умря по този начин.

— Боговете са отсъствали през тоя ден — мъдро отсече Чен. — Слушай, ти нали се кланяш на бога на чуждоземските дяволи — той не ти ли е казал защо боговете прекарват повечето си време навън, вместо да се грижат за нашите работи?

— Боговете са си богове, те разговарят само помежду си… Виж, „Красавицата“ потегля…

— Ето го и катера.

— Къде? Боже мой, ама че зорки очи имаш: аз едва го различавам. — Анжелик сърдечно стисна ръката на Морийн. — Уверена съм, че вие с Джейми… — Французойката забеляза, че приятелката й пребледня. — Не се безпокой, Морийн, всичко ще се оправи.

— Лека нощ, ще се видим утре.

— Не, моля те да останеш, няма да се справя сама, моля те, остани.

Катерът бе вече не петдесетина метра от пристана. Видяха как Джейми се приведе на прозореца и им махна. Морийн не отвърна на поздрава му. Зад тях по главната улица в оцелелите домове и складове ярко светеха петролните лампи. Нейде пееха мъже. От Френската легация се чуваше как Вервен свири на флейта. Морийн не откъсваше очи от приближаващия Макфей. Той отново махна и изскочи на палубата.

— Морийн! — провикна се Джейми, явно много щастлив, че я вижда.

Анжелик забеляза, че очите на приятелката й омекнаха — разбра, че вече не й е нужна. Скришом и незабелязана, се отдалечи, доволна, че е останала сама.

Нощта бе приятна. В залива корабните камбани биха за кръгъл час. В открито море отвъд носа нейният пратеник потегляше на борда на „Красавицата от Атланта“ на своето последно пътешествие, от което нямаше връщане и за двама им. Както и за техния враг — Жената от Хонконг.

„Едуард ще я изстиска и ще заживеем щастливо. Ще прекарваме повече от два месеца на всеки две години в Париж, а летата — в Прованс и аз ще сложа началото на нова династия, след като ще имам свои собствени пет хиляди гвинеи. Аз все пак съм й наследница и всяко су, което харча, ще ми напомня за нея.

Нима Едуард е толкова глупав, та да повярва, че някога ще стана нейна приятелка, че въобще бих поискала нещо подобно.

Тази жена е подла. Никога няма да й простя за всичко, което ми стори и ми писа. Извънбрачно дете, а? Никога не ще го забравя. Ще й отмъстя заради Малкълм и заради себе си, за цялото страдание, което ни причини. Ще си отмъстя на тая стара вещица.

Стара вещица ли — това ми харесва — усмихна се Анжелик. — Ето че си имам още една нова тайна. Осъзнах, че е точно такава още когато я видях за пръв път, както и при следващите ни няколко срещи и вечери, когато тя почти не разговаряше с мен. Винаги ме е отхвърляла, колкото и да се стараех. Тя е една стара вещица. Макар да е на трийсет и осем. За мен тя ще си остане «старата вещица Струан».“

Анжелик бе на осемнайсет години и половина.

Тя влезе в преддверието на Струанови под преплетения Червен лъв на Шотландия и Зелен дра кон на Китай, изкачи се по централното стълбище и се прибра в покоите си.

Залости вратата и щастливо се сгуши в топлото си легло.

Седем дни по-късно Йоши по собствена молба се срещна със Сър Уилям и посланиците в Канагава, за да ги успокои, доволен, че Анджо отново се е уловил в собствения си капан — политиката на „дебелата тояга“, която всъщност не беше никаква тояга. Въпреки че той самият също бе изненадан, че гай-джин не бяха отплавали след опустошението. Успокоението, което им падна като мехлем на душата, се състоеше в предложение за среща с шогуна веднага, щом той се завърне.

И кога щяло да стане това — бе го запитал Сър Уилям, а Йоши му бе отговорил: „Ще го уредя много бързо, дори ако се наложи и през главата на тайро — той е толкова болен, горкият човек, но все още е тайро. Междувременно се доверявам на вашите сведения, според които е възможно нашето бъдещо съглашение да се осъществи в най-скоро време, а също и че ще вземете под внимание моя съвет.“

На Нейно величество „Пърл“ незабавно бе изпратена в Кагошима с официално искане към Санджиро за извинения, обезщетение и предаване или разпознаване на убийците. Санджиро незабавно отхвърли иска като неуместен и безочлив. През следващата седмица бойната ескадра отплава със Сър Уилям и цялата му свита на борда на флагмана — на НВ „Евриал“ с трийсет и пет оръдия, „Пърл“ — с двайсет и едно, „Персей“ — с двайсет и едно, „Бегач“ — с четиринайсет, „Опустошител“, „Кокетка“ и витловия малък военен кораб „Арго“ — с по девет. И не след дълго хвърли котва в пролива на Кагошимския залив, извън обстрела на бреговите батареи, разположени в четиринайсет крепости от двете страни на залива. Времето се развали.

С влошаването на условията Санджиро се разколеба. Двоумението му трая четири дни. Призори на петия дъждът и бурята се усилиха. Три построени от чужденци сацумски парахода, закотвени край града, бяха пленени с въжета и потопени, благодарение на което бяха проведени измервания на морските дълбочини. По пладне всички брегови батареи откриха огън и адмирал Кетърър даде заповед за нападение. В колона по един с флагмана начело флотът с пълна пара навлезе в неотбелязаните на никоя карта води. Щом се озоваха в обсега на крепостите, корабите започнаха да сипят залп след залп по тях. Ответният огън се оказа много по-силен от очакванията.

Един час след началото на битката флагманският кораб „Евриал“ се отклони от колоната. Неволно го бяха насочили към най-уязвимата територия, която бреговите батареи улучваха с абсолютна точност. Едно гюлле отнесе главата на капитана и на капитана трети ранг, застанали на мостика редом с Кетърър и Сър Уилям. Един десетинчов снаряд избухна на палубата, уби седем моряци и рани един офицер. „Пърл“ зае неговото място. По залез „Персей“ заседна в плитчина близо до една от крепостите, но „Пърл“ го изтегли без загуби.

Сражението продължи до залез-слънце. Няколко крепости бяха засегнати, много оръдия — извадени от строя, военни складове с муниции бяха вдигнати във въздуха и Кагошима бе обстреляна с ракети. Нито един от корабите не пострада. А единствените жертви засега бяха загиналите на флагмана. През същата нощ Кагошима изгоря като Йокохама. Бурята се усили.