— Ставай, ставай, събуди се!

Младежът се опита пиянски да го отблъсне, но Хирага му зашлеви една плесница, после още една. От болката момъкът дойде на себе си.

— Такеда е взел бомбите. Ще подпали всичко, под твоята къща има една…

Хирага грубо го изправи на крака. Акимото смотолеви нещо, подпрян на рамото му, заклатушка се навън и се претърколи по стълбите в градината. Вятърът бушуваше с всичка сила. Бомбата избухна в същия момент.

Взривната вълна бе малка, но ги събори и изби дупка в пода. Напречните греди и вятърът донякъде заглушиха трясъка. Но опасността дойде откъм лампата — тя се възпламени, огънят лумна и обхвана постройката.

— Слез в тунела и ме чакай там — изхриптя Хирага дрезгаво и хукна. Уплахата от взрива и близостта на смъртта отрезви Акимото. Понечи да побегне, но вятърът запрати няколко въглена върху него. Младежът обезумяло заудря дрехите си и се отдръпна. Когато отново погледна към къщата, тя се бе превърнала в същински пъкъл. Вятърът бързо поде искрите и ги отнесе към съседната постройка. Тръстиката се подпали. Забиха пожарните камбани. Взеха да се струпват прислужнички, слуги, клиенти, куртизанки и пазачите пред портата.

Хирага препускаше по пътеката към най-южната къща. Точно преди да я стигне, бомбата избухна. Взривната вълна бе по-слаба от предишната, но го просна насред храсталака. Тялото му се удари в декоративен каменен дракон и самураят изкрещя от болка. От експлозията рухна единият ъгъл на къщата, тя се наклони и килна като пиян човек. Една от стените избухна в пламъци.

Хирага се насили, без колебание скочи на верандата и се провря през горящата шоджи стена. Разлятата газ вече вършеше пъкленото си дело вътре в жилището. Пушекът го задушаваше. Прикри лицето си заради пърлещия зной и се опита да не диша.

Видя Тайърър, отхвърлен на една страна, безпомощно да стои на четири крака, полузадушен, обграден от огнените езици, които само след секунда превърнаха стената шоджи зад гърба му в пламтяща повърхност. Обхванаха намаслените стени, подпорите и покрива и лизнаха останките от футона и завивката, върху която лежеше Тайърър. Подгъвът на кимоното му за спане също се запали. Хирага се спусна, стъпка пламъка и изправи англичанина на крака. Един поглед към Фуджико му бе достатъчен. Бомбата я бе разполовила. Косата й вече гореше и се превръщаше в пепел.

Полуослепял от дима, Хирага извлече Филип на пътеката. В същия момент лумналият покрив се сгромоляса, двамата залитнаха и се строполиха на земята. Вятърът превърна последвалия фонтан от искри и жарава в същинска огнепръскачка, която подпали останалите къщи, стобори и съседната чайна. Разнесоха се крясъци, писъци и предупредителни викове.

Изненадан, че е все още жив, кашлящ и със запушена уста, Хирага заудря тлеещата предница, на кимоното си. Късият му меч все още си бе затъкнат в пояса, а дългият бе изчезнал. Доколкото виждаше, Тайърър не бе ранен, но не можеше да потвърди със сигурност, тъй като момчето бе почти в безсъзнание, дишаше тежко на пресекулки и повръщаше от погълнатия дим. Хирага мъчително се изправи над него, за да си поеме дъх и да си събере мислите. Озърна се предпазливо. Съседното жилище избухна в пламъци, лумна и следващото и им затвори пътя за бягство.

„Кацумата излезе прав — помисли си самураят. — При този вятър Йошивара е обречена, а заедно с нея и Колонията.“

В самия край на Ничията земя войнишкият патрул спря като закован заедно с всички трезви мъже в Пияния град и се вторачи отвъд стобора към Йошивара. Огнени стълбове и пушек се издигаха на вълни към небето, а вятърът донасяше далечни викове и звън на камбани. Едва-едва дочуха трета експлозия. Лумнаха пламъци.

— Всемогъщи Боже — извика сержантът и излезе иззад склада, за да види по-добре. — Това бомба ли беше?

— Отде да знам, сержант — може да е бил варел с газ, ама най-добре да се върнем, щото туй се насочва към нас…

Взриви се и другата бомба, която Такеда бе заровил от обратната страна на склада. Всички инстинктивно залегнаха. Извиха се облаци дим, огънят запращя, а откъм Пияния град ревнаха за ведра:

— Пожар! Пожар! Побързай за Бога… това е складът за газ.

Полуоблечени мъже се блъскаха навън-навътре в съседните къщи да спасят ценните си вещи. Публичният дом на госпожа Фъдърингил опустяваше, обитателите и клиентите бълваха псувни и проклятия и навличаха дрехите си. Забиха още противопожарни камбани. Появиха се мародери.

Откъм южната порта дисциплинирано се завтекоха самураи. Препускаха към Йошивара със стълби и ведра и с мокри маски на лицата. Неколцина се откъснаха, за да се справят с пожара в склада, а останалите продължиха нататък. Огнените езици от покрива на склада, раздухвани от вятъра, прехвърлиха сокака и тутакси погълнаха съседните колиби.

От укритието си в Ничията земя Такеда забеляза обърканите войници и изпита злорадо задоволство, че бомбите му си бяха свършили работата. По-голямата част от Йошивара вече гореше. Време му бе да офейка. Реши да се скрие в кладенеца, намери раницата си, преметна я през гръб и с все сила пое опасния път през сметището. Зад себе си чу предупредителни викове. Сметна, че са го забелязали, но се оказа, че чисто и просто едната страна на сградата хлътна и засипа с жарава и пламъци разпръснатите хора и съседните постройки. Всичко се освети и видимостта му се подобри. Хукна въодушевено. Пред него беше селото и избавлението.

— Ей, ти!

Такеда не разбра думите, ала се закова на място. Отпреде му като вцепенени се спряха група британски войници с офицер начело, дотичали откъм селото да проверят доколко е голяма опасността.

— Сигурно е мародер! Или пък подпалвач! Ей, ти!

— Мили Боже, полека, сър, той е самурай и е въоръжен!

— Прикривай ме, сержант! Ти там! Какво правиш? Какво носиш?

Такеда с ужас видя как офицерът разкопчава кобура си и тръгва към него, а войниците свалят пушките си. Самураят се извъртя и хукна. Те тутакси го подгониха.

Пожарът осветяваше добре пътя на Такеда през сметището, той успешно избягваше препятствията, а раницата се удряше в гърба му. Дишаше задавено. С внезапно бликнала надежда забеляза, че сокакът до горящата сграда е пуст, втурна се натам и бързо взе преднина.

— Спри или ще стрелям! — Макар думите да бяха неразбираеми, Такеда безпогрешно долови заплашителния тон. Продължи стремителния си бяг, нямаше защо да ги подлъгва, тъй като всеки момент щеше да се озове на сигурно място. Бе забравил, че светлината, която му помагаше, улесняваше и тях.

— Спри го, сержант! Рани го, не го убивай!

— Добре, сър… Чакай, Боже мой, ами той е нехранимайкото, когото дири Сър Уилям — оня проклет убиец Накама!

Сержантът се прицели. Обектът му бягаше надолу по уличката. Натисна спусъка.

— Улучих го — изкрещя ликуващо и хукна. — Хайде, момчета!

Куршумът просна Такеда на земята. Бе пронизал раницата и гърба му, бе проникнал през белите му дробове и бе излязъл от гръдния му кош, без да му причини смъртоносна рана. Но Такеда не го знаеше. Чувстваше се смазан. Лежеше в мръсотията и виеше от уплаха, но не усещаше болка. Едната му ръка висеше безпомощно. Тътенът на близкия пожар заглушаваше виковете му. Ужасът го принуди да се изправи на колене.

Зноят от приближаващия огън бе адски. Спасението му се намираше само на няколко крачки надолу по сокака. Японецът запълзя напред. Тогава през сълзи чу гласовете на войниците точно зад гърба си. „Няма спасение!“

Рефлексите му се задействаха сами. Подпря се на здравата си ръка, скочи на крака и с могъщ крясък се метна в пожарището. Младичкият войник, който тичаше най-отпред, се закова на място. Пропълзя обратно и се прикри с ръце от горящия пъкъл — сградата щеше да рукне всеки момент.

— Мамка му! — Вонята на горяща плът го накара да си запуши устата и носа. — Без малко да го пипна тоя, сър. Точно той беше, дето го търси Сър Уилям…

Това бяха последните думи на младежа. Бомбите в раницата на Кацумата се взривиха със страшна сила и едно парче метал откъсна главата му, разпръсна войниците и офицера като кегли и изпотроши няколко крайника. Сякаш като ехо избухна един бидон с газ, после още един и още един. Май настъпваше апокалипсисът. Вятърът се бе усилил още повече и безмилостно пое огнените стълбове и жаравата.