По същото време отвъд залива в йокохамската Йошивара Кацумата казваше:

— Хирага, мислил ли си как да изкараме от търпение гай-джин и чрез някакво неприятелско произшествие да ги опълчим срещу шогуната?

Двамата седяха един срещу друг в уединена къщичка в градината на Трите шарана.

— Най-лесно е да подпалим една от църквите. — Хирага сдържаше гнева си, тъй като Кацумата бе изключително схватлив. Току-що един сънен прислужник го бе повикал от убежището му в селото. Наоколо нямаше никого, освен няколко слугинчета в лятната кухня, които поддържаха огъня и чистеха. Райко и нейните дами все още спяха — само една-две щяха да станат преди пладне. — Това ще ги влуди, но първо нека ти разкажа какво постигнах тук и…

— После, първо да направим план. Църква ли казваш? Добро хрумване. — Лицето на Кацумата бе студено и сурово. Вече не бе предрешен като в Ходогая. Сега изглеждаше като бонза, будистки свещеник. Бе гладко избръснат, като се изключат мустаците. Гривата му се оказа перука и вече я нямаше. Главата му бе избръсната като на бонза, носеше оранжево будистко расо, сандали и броеница. Дългият му меч лежеше до него на футоните, а мои, петте отличителни знака на расото, показваха, че е член на войнствен монашески орден.

Тези фактически военизирани ордени се състояха от самураи, които временно или завинаги се бяха отказали от самурайския си ранг, за да служат на Буда, да проповядват и кръстосват страната, като вършат добри дела поединично или на групи, да я прочистват от грабители и разбойници и да защитават бедните от богатите и богатите от бедните, а също и някои манастири. Бакуфу и повечето даймио проявяваха търпимост към тях, стига насилието им да не излизаше извън допустимите граници.

Снощи той надменно прекоси бариерата. Подправените му документи бяха изработени съвършено. Бе закъснял с един ден, не бе предупредил за пристигането си, но незабавно получи най-добрата къщичка на Райко. За разлика от останалите шиши и единствен сред тях той произлизаше от богато семейство и винаги носеше със себе си несметни златни обани.

— Църква — повтори Кацумата, привлечен от идеята. — Не бих се сетил за това. Ще оставим бележка с твърдението, че пожарът е извършен по заповед на Йоши, тайро Анджо и роджу като предупреждение да напуснат бреговете ни. На всяка цена трябва да отмъстим на Йоши. — В кранчетата на устните му се събра пяна и той сърдито я избърса. — Йоши е най-големият ни враг. Някой от нас трябва да го нападне. Той уби прекалено много наши бойци в Киото, неколцина застреля лично. Да можех да му устроя засада. И това ще стане по-късно. И тъй, ще изгорим църквата. Добре.

Хирага се почувства несигурен, Кацумата му се стори особен и по-различен. Бе нетърпелив и се държеше, сякаш е даймио, а Хирага е един от неговите гоши, които той разтакава насам-натам със заповедите си. „Аз съм главатарят на шиши от Чошу — помисли си Хирага още по-сърдит, — а не ученик под командването на един Сенсей от Сацума, колкото и прочут да е.“

— Йокохама ще стане същинско змийско гнездо. Ще ми се наложи да я напусна, а моментът не е подходящ — работата ми е много важна за нашето дело. Положението тук е много деликатно, Сенсей. Наистина трябва да си изработим план — например къде да избягаме, ако се наложи.

— В Йедо. — Кацумата се вторачи в него. — Кое е по-важно — соно-джой или твоето сигурно убежище сред враговете гай-джин?

— Соно-джой — незабавно отговори Хирага, като наистина си вярваше. — Но е от голямо значение да научим какво знаят те. „Да познаваш врага си като…“

— Нямам нужда от цитати, Хирага, а от действие. Ние губим битката, а Йоши печели. Имаме само едно спасение: принудително да настроим гай-джин срещу Бакуфу и шогуната, насилствено — това ще даде незапомнено предимство на соно-джой и ще стане начало на всичко. Отчаяно се нуждаем от това, само така ще си възвърнем поддръжката и влиянието. Бойците ще се стекат под нашите знамена, а докато челните отряди от шиши се прегрупират в Киото и тук, аз ще поискам подкрепления от Сацума и Чошу и тогава отново ще нападнем Портите, за да избавим Императора. Този път ще успеем, защото вниманието на Огама, Йоши и гадния шогунат ще бъде насочено към враждебните действия на гай-джин. Щом веднъж завземем Портите, соно-джой ще се сбъдне. — Гласът му звучеше уверено, без капка съмнение.

— А след като раздвижим гай-джин, какво ще последва, Сенсей?

— Те ще обстрелят Йедо, шогунатът ще им отвърне с нападение на Йокохама — и двете страни ще загубят.

— Междувременно всички даймио ще се стекат в подкрепа на шогуната, когато гай-джин се завърнат, а те ще се завърнат.

— Те няма да се завърнат по-рано от четири-пет месеца, а дори и по-късно. Но преди това ние ще сме завзели Портите, по наше предложение Императорът с удоволствие ще предаде на гай-джин виновника Йоши или главата му, Нобусада, Анджо и всички глави, които те ще поискат, за да утолят жаждата си за отмъщение. След това пак по наше предложение Синът на Небето ще им разреши да търгуват без повече войни, но само през Дешима в пристанището на Нагасаки, както е било векове наред. — Гласът на Кацумата звучеше категорично: — Така ще стане. Първо църквата. Какво ще кажеш и за един кораб?

Хирага се сепна.

— Кораб ли?

В съзнанието му се тълпяха доводи против догадките на Кацумата, бе сигурен, че нещата няма да се развият така, а в същото време се опитваше да измисли как да заглавичка Кацумата, да го накара да продължи до Йедо и да се върне след един-два месеца. Нещата тук вървяха много добре, за да ги излага на опасност — и с Тайра, и със Сър Улъм, с Джами-сама и с шоя. „Достатъчно време ще имаме да разярим гай-джин с палежа на църквата по-късно, когато се оттеглим на сиг…“

— Ако потопим техен кораб, това ще ги разгневи, нали?

Хирага премига.

— Както… както нищо друго.

— Ще използваме църквата, за да отклоним вниманието им, докато потопяваме най-големия им кораб.

Хирага втрещен видя как Кацумата отвори една раница. В нея лежаха четири метални тръбички, обвързани с тел. И с фитили.

— Те съдържат взрив — барут. Една от тях, ако се взриви през някоя амбразура или се прикрепи към дъното на кораб, ще пробие дупка, а две ще го потопят.

Хирага сякаш се закова на място. Бе забравил всичко друго. Пресегна се за едната тръбичка. Тя пулсираше като жива в ръката му. В единия й край имаше малка дупка за възпламенител и във въображението си той видя как собствената му ръка промушва незабелязано бомбата през най-ниската амбразура, а после още една. След това бързо се снишава в лодката, напълно скрита от морската мъгла, тихичко се измъква и в същия момент се чува страхотен взрив, тъй като бомбата възпламенява останалите снаряди. Големият кораб бавно потъва под водата.

А заедно с него и собствените му планове.

— Замисълът ти е великолепен, Кацумата — заяви Хирага, въпреки че му призляваше. — Налага се най-внимателно да подберем подходящия момент, да се съобразим с пълнолунието и с вълнението. Пролетта или ранното лято са най-подходящи. След това няма да мога да остана тук и… Да знаеш колко неща имам да ти разказвам и какво съм открил. — Едва не се изтърва, че вече говори добре английски, но се усети навреме. — Само още няколко седмици, и ще съм готов. Тогава ще подпалим църквата и ще взривим кораба.

— Ще го сторим утре вечер.

— Невъзможно!

Кацумата хладнокръвно се забавляваше с притеснението на Хирага и си мислеше колко е жалко, че Ори загина, а Хирага е жив. Ори го превъзхождаше във всичко. „Но пък той бе от Сацума, а не от Чошу.“

— Колко пъти да ви повтарям, че изненадата е най-доброто оръжие на шиши. Както и бързината. Къде е Акимото?

— В селото. Сметнах, че е по-добре да не го вземам сега. — Съзнанието на Хирага бе претрупано от впечатления. След като се върна от Ходогая, не бе споделил най-съкровените си мисли със своя братовчед. Само му каза, че от Кацумата е научил за смъртта на Сумомо, предадена от Койко на Йоши. Всъщност не вярваше, че и двете са били вкарани в капана току-така. „Както и ние ще бъдем пожертвани безсмислено заради този идиотски замисъл и целият ми труд ще отиде напразно.“ — Утре е прекалено рано. Предлагам да…