— Все още нищо, още не, слава Богу — бе прошепнал Андре на отражението си, станал вир-вода от облекчение, че лекото ожулване бе само ухапване от комар.
— Андре — заговори Сьоратар, — на вечерята днес ще обмислим нещата заедно с нея. Препоръчах веднага да я поставим под опеката на държавата, тя трябва да отседне в посолството и… — Прекъсна го почукване. — Да?
Вервен отвори вратата.
— Съобщение от Варгас, господине. Госпожа Струан съжалява, но не се чувства добре тази вечер.
Сьоратар се озъби:
— Щом се чувства достатъчно добре да изпраща ковчег, със сигурност би могла да ни отдели малко време. Благодаря, Вервен. — После се обърна към Андре: — Трябва да се срещнем с нея, преди да потегли.
— Първото нещо утре сутринта ще е да се видя с нея, не се безпокой. Но се говори, че можело да не замине. Хоуг смятал, че от медицинска гледна точка не е желателно да пътува по море и естествено „Небесният“ Скай открито се противопоставя на тръгването й.
Сьоратар сви устни.
— Ненавиждам този мъж: недодялан грубиян — отвратителен британец.
Анжелик наблюдаваше отплаването на клипера от покоите на тай-пана на горния етаж. Няколко случайни минувачи я съзряха на прозореца, после забързаха мокри и премръзнали, питайки се какво ще стане с нея. Един от тях бе Тайърър, слязъл на брега, след като бе предал пощата. Анжелик изглеждаше толкова самотна, толкова мрачна в черните си дрехи, никога не бе обличала черно по-рано, само дрехи с цветовете на пролетта. За миг се спря, изкушен да се срещне с нея, да я попита дали може да й помогне с нещо, но се отказа. Имаше още много работа преди срещата си с Фуджико, месечна вноска за Райко за „минали услуги, неуредени при сключването на договора“; а го чакаше и урокът с Накама, който бяха отложили заради делата със Сър Уилям.
Тайърър изпъшка при мисълта за всичките изрази и думи, които трябваше да преведе, и за новата нота до Анджо, Сър Уилям умишлено бе накарал Накама да я преведе, не че не му се доверяваше, но искаше да прецени японските реакции на късата, недипломатична англосаксонска тирада. Нещо по-лошо — изоставаше с дневника си и не бе намерил време да напише седмичното си писмо до вкъщи. Трябваше да го прати по пощенския кораб на всяка цена.
В последното си писмо майка му му бе съобщила, че баща му е болен:
„… нищо сериозно, скъпи Филип, само кръвохрачене, което доктор Фелд лекува с обичайно кръвопускане и слабителни. Съжалявам, че трябва да ти пиша това, но той е поотслабнал повече този път. Баща ти винаги е мразел лайката и пиявиците. Пфу!
Лекари! Болестта и страданията, изглежда, вървят по петите му.
Братовчедка ти Шарлот легна да ражда преди няколко дни, по-здрава от всякога. Бяхме уредили акушерка, но съпругът й настоя лекар да я изражда и сега тя е с родилна треска и едва ли ще оживее. Бебето момченце също е болно. Тъжна работа — такава хубава, млада жена, още няма осемнайсет.
Ето и новини от Лондон. Новата подземна железница — първата в света — ще бъде открита след четири-пет месеца! Конските трамваи са най-последната мода, а коледните балове обещават да бъдат изключително приятни, въпреки че в някои промишлени градове има бунтове. В Парламента се водят дебати и ще прокарат закон, забраняващ превозни средства без коне да карат с повече от две мили в час, и ще трябва да имат сигналист, който да се движи пред тях и да предупреждава, вървейки пред тях!
Дребната шарка върлува навсякъде, мнозина умряха. Тифът не е толкова опасен тая година. «Таймс» съобщава, че отново бушува холера в Уопинг и край доковете, донесена от търговски кораб от Индия.
Филип, толкова се надявам, че си пазиш гърдите и носиш вълнени дрехи, вълнено бельо и държиш прозорците затворени заради ужасното течение, което носи нощният въздух. На баща ти и на мен ни се ще да се завърнеш в здравомислещата Англия, макар от писмата ти да личи колко се радваш, че напредваш с японския.
Можеш ли в Япония да се възползваш от евтините пощенски услуги като нас, когато ти пишем?
Баща ти казва, че това правителство съсипва страната ни, нашия морал и нашата славна империя. Казах ли ти, че вече в Британия има железопътни линии над единайсет хиляди мили. Само за петнайсет години дилижансите изчезнаха…“
Писмото бе безкрайно; бяха приложени най-различни изрезки, които майка му смяташе за интересни, а и те наистина бяха такива. Беше чудесно за Филип, това го държеше във връзка с дома. Но между редовете усети, че болестта на баща му не е от най-леките. Тревогата му се засили. „Доколкото разбирам, с него е свършено“ — помисли си Филип, сериозно загрижен.
Застанал на стъргалото под дъжда, Тайърър усети пронизваща болка в стомаха си. Неочаквана пот обля челото му, може би това бе дъждът, не знаеше със сигурност, но бе убеден, че е вдигнал температура. „Може би съм прихванал нещо — сифилис или нещо друго! О, Боже мой, може би Бабкот греши и това съвсем не е бремето на белия мъж, а диария или просто ревматизъм. О, Боже мой, макар Андре да се закле в името на всичко свято, а и Райко също, че Фуджико е чиста, тя може би не е!“
— О, за Бога, Филип — бе казал сутринта Бабкот, — не си болен от сифилис, просто си ял или пил нещо развалено. Ето, ето ти малко от тинктурата на доктор Колие. Тя ще те излекува до утре, ако не оздравееш, ще те погребем прилично, не бой се! За Бога, колко пъти да ти повтарям: пий само преварена вода или чай.
Филип попи челото си, здрачаваше се, а вятърът не стихваше. Със сигурност се чувстваше по-добре от снощи, когато бе имал разстройство. „Нали заради Бабкот или вълшебството на Колие не пропуснах погребението — не погребението, изпращането на Малкълм. Колко ужасно! Горкичкият! Горката Анжелик! Какво ще стане сега?“ — питаше се той объркан; откъсна очи от нея и забърза за Легацията.
Анжелик го бе видяла. Когато клиперът потъна в мрака, тя дръпна завесите и седна зад бюрото. Дневникът й бе отворен. Три писма бяха запечатани и готови за пощенския кораб: до леля й, в което прилагаше полица от банката на Англия за петдесет гвинеи, второто до Колет с паричен ордер за десет гвинеи, Джейми бе уредил да използва част от парите, които Сър Уилям и бе позволил да задържи. Бе помислила да използва една от сметките на Малкълм, които лежаха в бюрото, като й сложи задна дата, използвайки печата от сейфа, но бе сметнала това за неразумно в момента. Парите за леля й бяха просто помощ, а за Колет — за да си купи най-добрите лекарства за раждането си.
„Може да пристигна, а може и да не пристигна там навреме — помисли си Анжелик. — Надявам се да успея.“
Последното писмо трябваше да бъде предадено на ръка. В него пишеше:
„Скъпи мой адмирал Кетърър, зная, че се оженихме единствено благодарение на вашата любезност. Благодаря ви от цялото си сърце и се заклевам, че каквато и сила да има една бедна жена за в бъдеще, аз ще я използвам все едно дали при или без Струанови, за да прекратя търговията с опиум, а също и толкова подлите продажби на оръжие на местните, както моят съпруг се бе заклел да стори.
Отново с цялата си признателност, Анжелик Струан“
Доставяше й огромно удоволствие да се подписва Анжелик Струан. Двете имена вървяха много добре заедно. Беше забавно да упражнява подписа си, извивката на „С“ някак си й помагаше да мисли.
„Откъде, за Бога, ми идват всичките тези прекрасни хрумвания, моят план за Едуард? Отлично ще е, ако направи каквото искам. Това ще убеди Тес, че не съм й враг. Но нейният син си е неин син и на нейно място аз не бих простила. Не бих могла.
Пътят напред гъмжи от бедствия, толкова е лесно да сбъркам. Андре все още ми е вярно куче, очакващо да му бъде сложен намордникът или да бъде унижено. Но има и верен път, по който да поема — фалшивият ковчег е на път. Малкълм е подготвен и очаква утрешния ден. Все още мога да ида в Хонконг с пощенския кораб, стига да поискам. Сигурна съм, че Едуард мечтае да се ожени за мен, а той най-добре знае, че богата съпруга е по-добре, отколкото бедна. Имаме непопълнените сметки на Малкълм и печата му, за който никой не знае — и двайсет и осем дни, докато ми дойде. Пресвета Майко, да благодаря на милостивия Бог — моля се за дете от него.
