— Съгласен съм, че тя се нуждае от приятели. Не възразявам да има и адвокат, искам само да съм сигурен, че ще се държите, както трябва.

— По дяволите, никога не съм пързалял клиент през живота си. Джейми, може и да съм беден адвокат, но съм добър, а и двамата сме на нейна страна. Тя се нуждае от приятели, Малкълм я обичаше, вие бяхте приятел на Малкълм, за Бога — той ми разказа за писмата, заради които са щели да ви обесят.

— Това няма значение…

— Не споря с вас, Джейми, тя е моя клиентка и се заклевам, че ще направя за нея всичко, на което съм способен. Смъртният акт, моля.

Джейми кипна, но отвори чекмеджето и му подаде едно копие.

— Благодаря… о, три, а? Едно за вашия архив, едно ще замине с тялото и едно за нея — съвсем правилно, макар да съм изненадан, че те са си дали труда да помислят за нея. Оригиналът — със специалната поща за Хонконг. — „Небесният“ прегледа документа. — Всемогъщи Боже!

— Какво има?

— Хоуг и Бабкот — рече той. — Може да са добри лекари, но като свидетели по защитата ще ни погубят! Мътните да ги вземат, трябваше да ми кажат, преди да издадат това — всеки глупак щеше да измисли по-прецизна формулировка!

— За какво говорите, дявол го взел?

— Убийство или поне обвинение в убийство.

— Да не сте полудели!

— Няма да й е за първи път на Тес Струан — изсъска дребничкият мъж. — Спомняте ли си боцмана? Всички в Хонконг знаеха, че е нещастен случай, но той бе обвинен в убийство, признат за виновен в непредумишлено убийство и осъден на десет години!

— Съдебните заседатели го признаха за виновен, а не Тес, за Бога…

— Но тъкмо тя настояваше за обвинението! — Скай се доближи до Джейми и снижи глас: — И тук ще стане същото. Ако това бъде прочетено в съда по криминален или граждански иск, адвокатът на ищците ще пледира, че той е умрял от чукане — моля да ме извините за вулгарния израз, — а ответникът за деянието седи на подсъдимата скамейка, дами и господа съдебни заседатели; баща й е углавен престъпник, беглец от закона, нейният чичо е във френски затвор, тя самата е авантюристка без пукната пара, развратница, която опитно е съблазнила горкичкия непълнолетен младеж да се ожени за нея, а после, а после, дами и господа съдебни заседатели, с преднамерена злоба го е съблазнила и е причинила преждевременната му смърт — с преднамерена злоба — и с пълното съзнание, че раните му ще свършат работата вместо нея! Така ли е, или не е така?

Джейми седна, още по-блед отпреди. В паметта му изникнаха думите на Хоуг.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Първо ще се опитам да променя формулировката. Не смятам, че ще го направят, но трябва да опитам. Имаш ли завещанието му? На Малкълм?

Джейми поклати отрицателно глава.

— Никога не ми е споменавал за подобно нещо.

— Казах му, че е важно да състави завещание, когато се срещнахме за пръв път — такъв е установеният ред. Сигурен ли си?

— Не съм виждал завещание в нашия сейф. — Джейми се намръщи. „Дали Малкълм е направил завещание? Ако аз се женех, щях да съставя. Почакай малко, години наред бях сгоден за Морийн и така и не написах. Боже мой, как ли е тя, какво ли си е помислила, след като е получила писмото ми?“ — Никога не ми е споменавал за завещание. А на Анжелик?

— Не, първо за това я попитах. Може би е направил завещание без твое знание. Имаше ли сейф или специално място за лични документи?

— Не, всъщност не. Предполагам, че има в Хонконг, освен ако няма малък сейф в покоите си.

— Нека да идем и погледнем. — Скай тръгна да излиза.

— Почакайте малко, не смятам, че е редно.

Отговорът беше остър и официален:

— Госпожа Анжелик Струан беше законната му съпруга и е негова вдовица, следователно негов непосредствен наследник, и й се полагат всички негови земни блага, освен ако в завещанието си не се разпорежда другояче. Ако няма никакво завещание, тогава тя е неговата наследница, след като се платят всички правни такси и данъци. Нека да погледнем в сейфа му.

— Не можем да си позвол…

— Тихо и нека си остане между нас тримата като между приятели, или още днес ще издействам официално съдебно решение чрез Сър Уилям да секвестирам всичко, повтарям — всичките му документи и всички документи на Струанови в Йокохама и Хонконг за издирване на завещание, за което моята клиентка има всички права. — Скай гледаше непреклонно. — Съжалявам, старче. Е?

— Нека идем и попитаме Анжелик. — Неуверен в себе си и като знаеше, че никога няма да допусне външен човек да претърсва документите на Търговската къща и архивите, Джейми последва Скай обратно в кабинета на тай-пана. „По дяволите, защо го наричам така? — помисли си тон раздразнено. — Навярно защото това е кабинетът на тай-пана. Кой е новият тай-пан? Господи, каква бъркотия!“

Анжелик седеше там, където я бяха оставили. Тя невъзмутимо изслуша Скай.

— Няма нужда да ни придружавате, госпожо Струан, бъдете сигурна, че ще действам от ваше име.

— Благодаря, но искам да присъствам.

Те я последваха нагоре по централната стълба. На Скай му бе за първи път и той се опитваше да скрие благоговението си пред великолепния полилей и пред скъпите петролни лампи. Джейми отвори вратата към покоите на тай-пана. Въглищата в камината грееха приятно. Леглото с балдахина бе приготвено за спане и чакаше. Бюрото бе разтребено, върху него нямаше никакви документи. В ъгъла клекналата А Ток отчаяно мърмореше и изглеждаше някак си смалена, грозна и състарена. Не им обърна никакво внимание. Анжелик потръпна, но последва двамата мъже и седна на високия стол на Малкълм с лице към тях. Наблюдаваше ги съсредоточено.

Малкият железен сейф в стената бе скрит зад едно живописно платно — още една творба на Аристотъл Куонс. Скай се усмихна леко. На него бе изобразена красива млада китайка, която носеше светлокосо, белокожо момченце с тънка плитчица на фона на хонконгския пейзаж. Скай бе чувал за картината, но никога не я бе виждал. Куонс бе доайен на художниците — хроникьори на Макао и някогашния Хонконг, — ирландец, живял там дълго, умрял преди няколко години в Макао и погребан там. Той бе и страстен пияница, комарджия, развратник, но стар приятел и голям поклонник на Дърк Струан. Според слуховете момичето било прословутата Мей-мей, китайската любовница на Дърк Струан, загинала заедно с него по време на тайфуна през 1842 година в прегръдките му, а детето бе първородният им син.

Скай погледна Анжелик, която невъзмутимо наблюдаваше как Джейми се ровеше из връзка ключове, и се чудеше дали тя знае за евразийските братовчеди на Малкълм и за чичо му, компрадора Гордън Чжан — син на Дърк от друга негова любовница, — който според клюките в Хонконг „знаеше повечето тайни и имаше повече златни таели, отколкото са косъмчетата в четината на вола“. Часовникът върху полицата над камината удари три.

— Кой друг има ключове, Джейми? — попита Скай.

— Само аз, аз и… тай-панът.

— Къде са неговите?

— Не зная, навярно все още са… на борда.

Вратата на сейфа рязко се отвори. Няколко писма, всичките с почерка на Тес Струан, с изключение на едно, написано от Малкълм и очевидно недовършено, малка велурена кесийка и портфейл. Портфейлът съдържаше помътнял дагеротип на баща му и майка му, стеснително загледани в обектива, личния печат на Малкълм, няколко сметки — разписки за дължими суми и списък на дългове и длъжници. „Небесният“ ги разлисти.

— Дали дадените на заем пари ще покрият дълговете му, Джейми?

— Нямам представа.

— Две хиляди четиристотин и двайсет гвинеи. Хубавичка сума от заеми и дългове за един младеж. Някое от имената случайно да ви е познато?

— Само едно. — Джейми го погледна.

— Мадам Ема Ришо? Петстотин гвинеи.

Анжелик се обади:

— Тя ми е леля, тя и чичо Мишел. Те ме отгледаха, господин Скай. Наричах леля си мама, защото тя ми беше като майка. Моята умря, когато бях мъничка. Те се нуждаеха от помощ и Мал… Малкълм любезно им изпрати тези пари. Аз го помолих за това.