Когато той останеше при нея, още преди видело нейната мейко я будеше тихичко и тя се обличаше на тъмно, все едно дали той бе буден или не. После Хиноде отиваше в другата стая и затваряше вратата, а мейко оставаше да я пази. Ако се чувстваше недоспала, отново си лягаше. Той се бе съгласил никога да не влиза в това убежище. След първия им път Хиноде бе настояла:

— По такъв начин интимността на нощта се разпростира и върху деня.

— Моля?

— По този начин видяното първоначално никога няма да се промени, каквото и да повелят боговете.

Прониза я тръпка. Колкото и да се опитваше, не можеше да пропъди усещането, че семето на гнусния Бог на язвата, което Фурансу-сан бе посял у нея, набира сила, расте и се готви да се разпукне навред. Хиноде ежедневно се оглеждаше цялата. Най-подробно. Доверяваше се само на Райко да оглежда щателно местата, които самата тя не виждаше, за да е сигурна, че и по тях няма петна.

— Всеки ден е прекалено често, Хиноде — бе й казала Райко, преди да подпишат договора. — С години може да не се появи нищо…

— Толкова съжалявам, Райко-сан. Ежедневно; такова е моето условие.

— Защо приемаш всичко това? В нашия Свят те очаква добро бъдеще. Може никога да не стигнеш до първа класа, но си образована, твоята мама-сан твърди, че имаш дълъг списък от клиенти, които са доволни от теб. Тя ми каза, че можеш да се омъжиш за състоятелен търговец, земеделец или майстор на саби, че си благоразумна и няма да ти липсва добра партия.

— Благодаря за загрижеността ти, Райко-сан, но нали се договори с моята мама-сан да не ме разпитваш и да не се ровиш в миналото ми, откъде съм, коя съм, и да не търсиш причините. В замяна ще делиш с нея процент от парите, които ще спечеля тази година, а може би и догодина. Пак ще ти повторя: причината, поради която приемам договора, е, защото го искам.

„О, да, искам го и извадих голям късмет.“

Сега бе на двайсет и две. Бе родена в стопанство край Нагасаки в провинция Хидзен на Южния остров. На петгодишна възраст една от многото жени посреднички я покани в Свободния свят. Тази жена, както и другите, кръстосваше страната и търсеше деца, подходящи за гейши — артистични личности, които като Койко щяха да се обучават на всички изкуства, а не само за нецуджо-джин, момичета за страст. Родителите й приеха и получиха пари и полица за пет години, чието изплащане щеше да започне след десет години, а сумата щеше да зависи от успехите на дъщеря им.

От нея не излезе гейша — не й вървеше нито свиренето на шамисен, нито пеенето, нито танците и актьорството. Но като момиче за любов направи първите си крачки на петнайсет, бе по-образована от връстничките си и скоро доби голямо значение както за своята мама-сан, така и за себе си. По онова време я наричаха Геко — Лунен лъч, и макар тогава в Нагасаки да бе пълно с чужденци, тя не бе приемала никого от тях. Нейната Къща обслужваше единствено японци от най-висшите класи.

Веднъж през октомври — Месеца без богове — Геко прие нов клиент. Бе с една година по-голям от нея — на осемнайсет, гоши и син на гоши, обикновен фехтувач, обикновен войник, но за нея — мъжът на мечтите й. Казваше се Шин Комода.

Страстта им разцъфтя. Момъкът бе беден, сметките му си оставаха неплатени. Колкото и да се опитваше мама-сан да обуздае взаимното им привличане, нито думите, нито постъпките й не им оказаха никакво въздействие. Така продължи до следващата пролет. Без да предупреди Геко, мама-сан отиде при майката на младежа, поклони й се и любезно си поиска парите.

Пари нямаше. Майката помоли за отсрочка.

Забраниха на момъка да се среща с Геко. Външно Шин се подчини на родителите си, но в душата си остана непреклонен. След седмица той и Геко избягаха заедно предрешени и обширното пристанище ги погълна. Там си промениха имената и с нейните спестени пари и бижутата, които бе взела със себе си, купиха билети трета класа за крайбрежния кораб до Йедо, който отплава още същия ден.

След седмица Шин Комода бе опозорен пред цялото село и обявен за ронин. Мама-сан отново посети майка му. Бе въпрос на чест да изплатят сметките на сина си. Единственото ценно нещо у майка му и единствената й гордост бе дългата й и красива коса. Със съгласието на баща му тя отиде при един перукер в Нагасаки. Той я купи, без да се двоуми. Парите едва стигнаха да заплатят сметките на сина си. И тъй, тяхната чест бе спасена.

В Йедо, останали почти без пукната пара, Геко и Шин успяха да си намерят безопасна квартира в бедните квартали на града. А също и будистки свещеник, който да ги ожени. Тъй като и двамата нямаха документи, а на миналото бяха сложили кръст, животът им бе труден, почти невъзможен, но те живяха щастливо цяла година, на прага на бедността, без да общуват с никого. Всичко това не бе от значение, защото взаимността им ги сгряваше, любовта им се разрасна и се оказа плодоносна. Парите й се стопиха, макар да се стараеше да ги харчи благоразумно, а с неговата заплата едва свързваха двата края — единствената работа, която Шен успя да си намери, бе като пазач на долнопробен публичен дом, който дори бе извън тамошната Йошивара. Но всичко това нямаше значение.

Нищо не бе от значение. Бяха заедно. Оцеляха. Двете им стаички блестяха от чистота. Геко ги бе превърнала в дворец и убежище за него и за детето. Тя все предлагаше ли, предлагаше, но той все отказваше и отказваше:

— Никога! Никога, никога, никога повече не ще те познае друг мъж, закълни ми се!

Тя се закле.

Когато синът им стана на годинка, Шин бе убит при някаква кавга. С него сякаш убиха и нея.

След седмица нейната мама-сан й направи предложение. Геко й благодари и отказа с уверението, че ще се завърне у дома в Нара. На пазара купи яркочервена свещ. Вечерта, след като детето заспа, тя тихичко я запали: докато я гледа, да помисли какво ще прави, преди пламъчето да изгасне. Отправяше молитви към боговете, обещаваше с последното примигване на пламъчето да реши какво е най-доброто за сина й, молеше ги за помощ, та решението й да бъде мъдро.

Свещта изгасна, а изходът се оказа толкова простичък, толкова правилен: трябва да изпрати сина си при родителите на баща му. Синът й ще замине самичък. Тя ще се престори, че те със съпруга й са извършили джинсай — съвместно ритуално самоубийство като извинение пред родителите му, задето са им нанесли оскърбление. Детето трябва да има пари поне за една година, за предпочитане — повече, за да го приемат. Само така ще получи наследството си на самурай. И последно: нямаше смисъл да се подчинява на клетвата си към мъртвия, след като бъдещето на живото им дете бе заложено на карта.

На сутринта Геко остави момченцето си при една съседка и с последните си пари си купи най-хубавото кимоно и слънчобран, които успя да намери на пазара за крадени вещи. След това без пукнат грош се запъти към най-добрата фризьорка близо до портите на Йошивара в Йедо.

Там предложи бъдещия си едномесечен доход и в замяна получи най-красивата модна прическа, масаж на лицето и тялото, маникюр, педикюр, както и други необходими неща… и сведения.

Сведенията й струваха дохода за още един месец.

Същия следобед през портите се запъти направо към къщата на Глицинията. Мама-сан се оказа копие на всички, които бе срещала досега: винаги безукорно облечени и сресани, винаги по-пълни от необходимото, с гримирани като маски лица, с очи така любезни за клиентите, които за миг ставаха твърди като гранит, очи, които караха момичетата им да тръпнат от страх, и винаги щедро благоухаещи на възможно най-скъпия парфюм, който никога не успяваше докрай да прикрие просмукващата се миризма на саке. Тази мама-сан бе суха, слаба и се казваше Мейкин.

— Толкова съжалявам, но не приемам дами без документи и предистория — заяви й тя. — Тук стриктно спазваме законите.

— За мен е чест да го чуя, мадам, но аз си имам история, а с ваша помощ ще съчиним друга, която да задоволи и най-дотегливите чиновници на Бакуфу, а пък аз ще задоволявам тия гадини, дето си пъхат носа навсякъде, като ги оставя да ме проучват всеобхватно.