— И тъй. — Койко огледа Сумомо, разтревожена и очарована от девойката — от прямото й изражение, обноски и от силата й. Не бе имала възможност да поговори насаме с нея, откакто преди пет дни се съгласи да я приеме при себе си. Сега моментът бе настъпил. Надникна в душата си и видя там Кацумата.
„О, приятелю мой, какво ми причини?“
Бе я издебнал при посещението й у тукашната мама-сан, която, подучена от нейната собствена в Йедо — Мейкин, й бе уредила прислужници, фризьорка и масажистки за престоя й в Киото. От Йедо с нея бяха пристигнали само Теко и една-единствена помощничка.
— Направи ми една услуга — спаси един човешки живот — бе я помолил Кацумата.
— О, не, недей! — ужаси се тя. Ужаси се от това, че той я излага на опасност с такава тайна среща, че я моли за подобно нещо, което сигурно щеше да има страховити последици. Щом веднъж се съгласеше, нямаха право втори път да я молят за такава услуга — във всеки случай за същия човек, а щяха да й бъдат вечно задължени. — Разбрахме се, че ще прекъснем личните си връзки, освен при непредвидени обстоятелства, след като господарят Йоши Торанага ме удостои с честта да живея с него. Нали се бяхме разбрали?
— Да, но случаят е точно такъв.
Преди седем години в Йедо, когато тя бе на петнайсет, Кацумата стана първият й клиент. И бързо се превърна в нещо много по-важно за нея: в приятел, в гуру и в ненадминат наставник. Той й бе отворил очите за света — както за истинския, така и за Свободния свят.
Години наред я бе обучавал на чайната церемония, бе я въвел в изкуството на спора, краснописа, бе й открил поезията и тайните на литературата, политиката; бе й доставял наслада с идеите и плановете си за бъдещето — как малкият му отряд от последователи самураи ще господства над страната, как ще победи чрез соно-джой, а след време й показа, че и за нея има насъщно място в мозайката, наречена соно-джой: „Като куртизанка от най-висока класа ти ще станеш довереница на силните на деня. А като съпруга на някой от тях — ти ще се омъжиш за такъв, не бой се, и ще ти се родят синове самураи — ще си крайно необходима за новото ни бъдеще и ще играеш съществена роля в неговото управление. Никога не забравяй това!“
Мейкин, нейната мама-сан, бе техен поддръжник и Койко, разбира се, прие. Храбростта и безстрашието на неговия отряд от шиши, растящите им сполуки завладяха въображението й.
— Щастието ни изневери, ние сме в затруднено положение. — Кацумата й разказа за засадата през изминалата нощ и за своето бягство заедно с още двамина. — Предали са ни. Не зная кой, но се налага да се разпръснем — поне засега.
— Главите на четиридесет шиши били набучени на кол? — прошепна Койко ужасена.
— На четиридесет. Повечето от тях бяха водачи. Избягахме само трима — аз, още един шиши и едно момиче — моя повереничка. Слушай, Койко, няма много време. Услугата, за която те моля, е да пазиш това момиче, да я приемеш сред прислугата си, докато си в Киото и дори когато се завърнеш в Йедо…
— О, бих искала, но, толкова съжалявам, ще стане много трудно, генерал Акеда е изключително придирчив. Той лично ще беседва с нея. Така стори и с останалите ми помощнички. — Койко говореше колкото е възможно по-любезно, в душата си ужасена, че Кацумата смее да й прави толкова опасно предложение — тя да укрие избягала шиши дори и момичето да е невинно. — Ще е необикновено труд…
— Разбира се, че ще е трудно. Но все ще уредиш нещата, без генералът да се среща с нея.
— Едва ли е възможно, пък и не забравяй за господаря Йоши. — Тя остави думите й да повисят във въздуха с безумната надежда, че Кацумата ще оттегли молбата си, но той тихичко продължи, като я гледаше с напрегнатия си, властен поглед. Убеждаваше я, че при нея Сумомо ще е на сигурно място, че момичето е самурай, сгодено за много важен шиши, човек можел да й се довери:
— Толкова съжалявам, но те моля в името на соно-джой. Ако възникне някаква трудност, отпрати я. Тя ще изпълнява всичко, каквото й поръчаш… Извини ме, Койко-чан, трябва да тръгвам. Ще ти бъда задължен цял живот. Направи ми тази услуга като на стар приятел.
— Почакай. Ако… Ще се наложи да се посъветвам с генерал Акеда. Но дори и да успея да го избягна някак си, все едно трябва да попитам домашните си. И какво да им кажа за нея? Не познавам нравите в Киото, нямам никаква представа за тях.
— Тяхната мама-сан гарантира, че са сигурни хора — напълно убеден й отговори Кацумата. — Попитах я и тя одобри предложението ми, Койко, иначе нямаше да те моля. Кажи им истината — че Сумомо е просто едно вироглаво момиче и нейният настойник — твой стар, отдавнашен клиент — желае да я обуздаете и да я обучите на полезни женски умения. Не мога да я взема със себе си, а искам да й осигуря закрила. Поел съм задължение пред годеника й. Тя ще ти се подчинява във всичко.
Койко трепереше заради опасността, на която бе изложила както себе си, така и помощничките си: четири прислужнички, фризьорка и масажистка. За щастие те се съгласиха да приемат непознатата и да й помогнат да промени навиците си. А генерал Акеда след щателен оглед не откри никакви недостатъци у момичето.
„Ах, Кацумата, ти знаеш, че нищо не мога да ти откажа — мислеше си Койко. — Любопитно е колко бързо преодоля нуждата си от моето тяло, само за няколко месеца, и пожела да притежаваш и развиваш ума ми. Все още ме държиш свързана като в железни обръчи, до гуша затънала в дълг към теб. Без теб и без това, на което ме научи, сега нямаше да съм на върха и да развличам най-великия мъж в страната.“
— Седни, Сумомо — покани я Койко. — Не разполагаме с много време — трябва да излизам. Тук не могат да ни подслушват.
— Благодаря.
— Моите помощници са загрижени за теб.
— Моля да ме извиниш, ако съм сбъркала.
Койко се усмихна.
— Момичетата се чудят дали въобще имаш език. Всички смятат, че се налага да усъвършенстваш изтънчеността си, и разбират настойника ти.
— Нуждая се от усъвършенстване. — Сумомо й се усмихна с поглед.
Койко присви очи. Девойката съвсем не бе непривлекателна, имаше гъвкаво и силно тяло; лицето й не бе гримирано, но цъфтеше от младост и здраве. „Косата й е в добро състояние, но трябва да й се придаде стил — мислеше критично куртизанката. — Тукашният много ще й отива. Ще я мажем обилно с масла по ръцете и раменете, трябва да се подчертаят леко прекрасните й скули, да се придаде цвят на устните — и готово. Момичето е обещаващо. Май ще трябва да се изкъпем заедно и тогава ще разбера повече, макар да се съмнявам, че е способна да се пригоди към нашия живот дори и да иска.“
— Девствена си, нали?
Койко видя как девойката се изчерви и искрено се разсмя.
— Ах, толкова съжалявам, разбира се, че си девствена. За момент забравих, че не си от нашия свят. Моля да ме извиниш, но ние рядко срещаме външни хора, да не говорим пък за дами самураи. А да си имаме такава в домакинството е нещо направо непознато.
— Така… така ли ни наричате? Външни хора?
— Да. Животът в Свободния свят ни отделя от останалите. Виж например малката Теко. Скоро тя съвсем ще забрави как е живяла досега и ще заживее като мен. Мой дълг е да я обучавам, да я направя благовъзпитана и любезна, за да се жертва за удоволствие на мъжа, и то не по своя подбуда. — Очите на Койко блеснаха. — Само така мъжете са щастливи и доволни — удоволствие, манифестирано във всичко, нали?
— Извини ме, но не разбирам какво означава „манифестация“.
— Ах, прости ми, означава „прояви или отсенки“ — да им покажеш всички степени на удоволствието.
— О, благодаря — произнесе Сумомо с благоговение. — Моля да ме извиниш, не съм предполагала, че дамите от Свободния свят са толкова… Разбира се, допусках, че са красиви, но никога, никога не съм знаела, че са красиви като теб. Нито пък съм се надявала да са така добре образовани и изискани. — През няколкото дни, прекарани тук, бе чувала Койко да пее и да свири на шамисен. Бе се въодушевила от несравнимото й изпълнение и от репертоара й — и тя свиреше малко на шамисен и знаеше колко е трудно. Бе я чула да учи Теко как се пишат хайку и други видове стихове, как да подхване фразата; бе я слушала да разказва за коприните — как се произвеждат, за основата и тъканта им и за други техни тайни; да я запознава с историята и с разни подобни чудеса — начетеността й не знаеше граници. Поклони й се почтително. — Ти ме изненада, господарке.
