— Дали наистина ни наблюдава?

— Не съм сигурен, сър, но бих се хванал на бас.

— Тогава да идем нейде другаде. Или да се видим по-късно?

— Не, и тук става, при все че той е много хитър и не бих желал да заподозре нещо. Цената ще ви кажа, ако чрез моите сведения попречите на намеренията на Морган да ви ликвидира и разорите Брокови.

— Запознат ли сте с подробности?

Горнт тихо се изсмя.

— О, да, и дори нещо повече — нито Морган, нито Стария Брок, нито господин Грейфорт подозират, че зная. — Едуард снижи още повече гласа си, устните му се движеха едва забележимо. — Всичко това ще си остане между нас. Ето и цената: вие разорявате Морган Брок, докарвате го до фалит или до затвора, стига да успеете. Ако се наложи да разорите и Тайлър, ще ми е все едно. Но след като ги съсипете, ми гарантирате, че получавам техния дял от петдесет процента в „Ротуел“, свободен от задължения и тежести; освен това ще ми помогнете да изкупя половината на Джеф Купър от банка „Виктория“. Десет години няма да се домогвате до мен, освен в качеството си на обикновен конкурент, като ми осигурявате права на най-облагодетелствана страна във всички търговски връзки. Всичко това ще залегне в писмен договор и вие ще сложите подписа си под него. А като изтекат десетте години, се гответе за ожесточена борба.

— Дадено — отвърна тутакси Малкълм; бе очаквал по-сурови условия. — Но негодниците от „Виктория“ не са ни приятели — Брок основа банката и те никога не са ни допускали, тъй че едва ли ще можем да ви помогнем кой знае колко там.

— Скоро ще ви станат приятели, сър. Скоро целият им съвет ще пърди, стига да им наредите да пърдят. Но, естествено, се налага всичко да се запази в пълна тайна. Какво ще правите след дуела?

Малкълм дори не се подвоуми, макар да му изглеждаше странно, че незабавно се е доверил на този човек… Каза му как ще се качи на борда на „Буйният облак“.

— Това предполага, че ще победя и няма да съм тежко ранен. Щом веднъж се озова в Хонконг, ще уталожа духовете — заяви той самонадеяно.

— Ами как ще стреляте? Искам да кажа, че бастуните ще ви пречат.

— Един ще ми е достатъчен, за да се задържа нрав през необходимото време. — Малкълм се подсмихна: — Вече тренирах.

— Така, а сега да ви предложа една заблуда за избягване на правните усложнения. Вършеше ни добра работа във Вирджиния и би следвало да помогне и тук, в случай че някой от двама ви бъде убит: и двамата написвате писмо до противника си, което да носи датата и да бъде изпратено в нощта преди дуела. В него ще изложите общото си съгласие да отмените дуела на „утрешната си среща в Ничията земя и да приемете като истински джентълмени взаимните си и едновременни извинения“. — Горнт се усмихна. — Ние, свидетелите, ще заявим под клетва, че докато сте си показвали един на друг пистолетите, единият е гръмнал. Трагична случайност.

— Прекрасно хрумване. Норбърт прие ли?

— Да. Ще ви донеса неговото писмо във вторник. Изпратете вашето по Макфей, но най-добре е да запазите в тайна факта, че то е само една хитрина.

„Във вторник“ — ечеше в съзнанието на Малкълм, но той се насили да не обръща внимание. В това време Горнт сухо добави:

— След дуела — най-хубаво ще е да го убиете, а не просто да го раните — ще дойда с вас на клипера. Вие ще ми връчите писмения договор, а аз ще ви изложа подробностите, с които напълно да съсипете финансовата система на Брок, заедно с пакет заверени копия от писма и документи, достатъчни, за което и да е съдилище. Ще ви връча също и други книжа, които да използвате в качеството на сопа срещу „Виктория“.

Малкълм усети, че се разгорещява.

— Защо не веднага, защо да изчакваме до сряда?

— Господин Грейфорт може да ви застреля — спокойно обясни Горнт — и тогава сведенията ми ще отидат напусто, а аз ще се изложа на безпричинна опасност.

Малкълм помълча и каза:

— Да речем, че ме убие или ме рани тежко, как тогава ще постигнете отмъщението си?

— Незабавно ще се обърна към госпожа Струан, сър. На бас се хващам, че няма да ми се наложи. Залагам на вас, а не на нея.

— Чух, че не залагате на комар, господин Горнт.

— На карти за пари — никога, сър. Видях колко е безсмислено от пастрока си. На живота? Всичко. — Горнт усети нечий поглед върху себе си и тихо добави: — Някой ни наблюдава — и се озърна. Беше Анжелик. Тя излизаше от къщата на Струан и пресичаше улицата. Махна им с ръка. Малкълм й отвърна и стана. Младежите я наблюдаваха как се приближава.

— Здравей, Анжел — топло я посрещна Малкълм, а думите на адмирала не му излизаха от ума. — Разреши ми да ти представя господин Едуард Горнт от „Ротуел“ в Шанхай. Годеницата ми госпожица Ришо.

— Госпожице! — Горнт пое ръката й и галантно я целуна. — Щастие е за мен, че ви срещнах.

— Господин Горнт — прошепна тя, загледана в очите му. Между тримата неочаквано настъпи странна тишина, а после без видима причина те прихнаха да се смеят.

— Какво става? — запита французойката с разтуптяно сърце.

— Joie de vivre63 — отвърна Горнт.

Анжелик го погледна и го хареса. Понрави й се сърдечната му усмивка. После девойката хвана Малкълм под ръка, като вече мислено разказваше за неочакваната среща в писмото, което бе прекъснала: „Признавам, скъпа ми Колет, че ги проследих на стъргалото. Така че си сложих новата шапка и ги заварих неподготвени. Хванах своя Малкълм под ръка (като предпазна мярка), защото новодошлият е висок и красив, с непристоен блясък в очите, който аз забелязах тутакси, а Малкълм навярно не го е усетил, иначе щеше да изревнува повече от всякога, горкичкият! Исках да срещна високия непознат уж случайно. Има съвсем лек южняшки акцент, широки рамене, тънък е в кръста, навярно е фехтовач и великолепен танцьор. Много се надявам да ми стане приятел, такава нужда от приятели имам тук…“

— La, cheri — възкликна тя, като си вееше с ветрилото срещу незабавно и приятно избилата я отвътре жар — подсъзнателна и лукава реакция на мъжествеността на Горнт — извини ме, нямах намерение да прекъсвам важния ви разговор…

— Не ни прекъсна, Анжел — успокои я Малкълм.

— Тъкмо си тръгвах — побърза да добави Горнт. Нямаше защо да скрива огромното си възхищение. — Радвам се, че се запознахме, госпожице. — Той се поклони. — Довиждане, сър, ще поддържам връзка с вас.

Анжелик и Струан го наблюдаваха как се отдалечава.

— Какъв е този господин Горнт?

Малкълм й отговори, без въобще да й съобщи истината за него. В съзнанието му се въртеше единствено мисълта за вторник.

— Още свинско с черен боб, По-млада ми сестрице? — запита А Ток, продължавайки да дъвче парче риба.

— Благодаря ти — А Со се пресегна с пръчиците си да напълни отново паничката си и грабна отдавна избраната добре изпържена скарида, към която хвърляше влюбени погледи. — Моля те, продължавай. По-стара ми сестрице.

Двете жени се намираха в стаята на А Ток. Пред тях обедът бе сервиран в многобройни съдове, а чайник с току-що запарен жасминов чай бе поставен на две крачки.

— Аййиая, толкова е трудно. Славният Чжан не дава никакви точни указания.

— Колко несвойствено за него. — А Со си взе още от сочното говеждо в сос от стриди. — Хич не му прилича, ама никак.

— Тъй, тъй, обаче новата му наложница, тая пачавра от Суджоу, изцяло е завладяла мислите му.

— Аййиая, вярно ли, че била на четиринайсет и не била окосмена?

А Ток си взе още едно парче от рибешката глава и одобрително я осмука.

— Само Избраният народ на чесъна не е окосмен. — Тя изплю костите на пода и си подбра ново късче. — Интересно. Те дали ядат само чесън? Може ли да препрочета писмото му, По-стара ми сестрице?

То гласеше: