„Взех правилно решение — помисли си младежът, — макар че Дърк би постъпил по-добре. Голяма работа, никога няма да стана като него, но той е мъртъв, а аз съм жив. «Небесният» ми обеща да измисли разрешение за писмата й и за новия завой в моята джос.
— Сигурно има отговор, тай-пан — бе му казал «Небесния». — Уверен съм, че има. Все ще попадна на нещо, преди да замина за Хонконг. Имаш нужда от това доказателство, каквото и да се случи.“
Погледът му се плъзна към общата им врата, все още постоянно заключена нощем по взаимно съгласие.
„Няма да мисля за Анжелик, нито за резето, нито за това, че е сама. Нито пък как се провалих в опитите си за нашия брак. Обещах си го преди и ще удържа на думата си. За утре ще му мисля утре.“
На нощната масичка както обикновено имаше половин гарафа вино, малко плодове — личи60 и манго от Нагасаки, — английско сирене, студен чай, който той пиеше вместо вода, чаша и малко шишенце. Леглото бе приготвено, нощницата му лежеше на него. Вратата се отвори.
— Здравей, тай-пан.
Влезе Чен, главният му прислужник, с широка белозъба усмивка, която винаги му доставяше удоволствие. Чен се грижеше за него, откак Малкълм се помнеше, тъй както А Ток бе неговата бавачка; и двамата му бяха напълно предани, държаха се съвсем свойски и бяха вечно скарани помежду си. Чен бе тантурест и много силен, имаше разкошна плитка, а на лицето му вечно бе изписана усмивка, макар очите му невинаги да се усмихваха.
— Твоят гуляй бе достоен за императора Кун.
— Аййиая — кисело се отзова Малкълм — добре разбираше какво има предвид възрастният човек. — Дано великата крава да препикае всичките ти потомци. Върши си работата и запази мнението си за себе си. Не се дръж, като че ли си се родил под знака на Маймуната. — Това бе зодиакалният знак на мъдреците.
Привидната закачка на Чен съдържаше много значения, както повечето китайски изрази: император Кун, управлявал Китай преди около четири хилядолетия, бе прочут с три неща: с епикурейските си вкусове, с организирането на пищни пиршества и със своята „книга“.
В онези времена не съществували съвременните книги, а само свитъци. Императорът бе изписал цял свитък с най-подробен трактат, първото „креватно пособие“ в света, първоизточник на всички останали. Писанието се занимаваше със съвкуплението между мъжа и жената, с всички възможности и опасности, които то крие, обясняваше как да се подсили моментът на насладата, описваше поименно всякакви разнообразни пози до най-незначителните им подробности, разкриваше похвати, лекарства, техники — дълбоко и повърхностно проникване — и как да намериш съвършения си физически партньор в любенето. Покрай другите мъдрости свитъкът гласеше:
„… очевидно мъж, чийто Едноок монах има злочестината да е малък, не бива да се укрепява с Нефритовата порта така, сякаш тя е кобилешка.
Нека се знае веднъж завинаги, че боговете са разпоредили тези части, макар и да изглеждат еднакви, никога да не са едни и същи и да се отличават значително. С изключителна предпазливост избягвайте клопката на боговете — те са завещали на човека средствата и една потребност, толкова силна и постоянна — както стрелката на компаса търси Северната звезда, — че да вкуси Небесното още на земята (а мигът на Облаците и дъжда е точно такъв), и в същото време за свое собствено развлечение са поставили най-разнообразни препятствия е стремежа на мъжа към жената; някои от тези пречки могат да се избягнат, но повечето — не. Тъй като мъжът трябва да вкуси възможно най-много от Небесното, докато е на земята — а знае ли някой дали боговете наистина са богове, — дао61, «Пътят» към Великолепния пролом, следва да бъде изучен, изследван, преследван и оглеждан дори по-сериозно от превръщането на оловото в злато…“
Чен се суетеше из стаята, засегнат, но и доволен от познанията на господаря си. Той само изпълняваше дълга си, като му обръщаше внимание към силата на женското начало и по-специално тази вечер — към излагането й на показ, перченето, танците и целувките, с което възбуждаше мъжествеността на повелителя му. По този въпрос Императорът бе напълно точен:
„Една изнервена и незадоволена мъжественост в домакинството, ако е господарската, ще разстрои цялото домакинство, следователно всички домашни са длъжни да положат всевъзможни усилия, за да облекчат необлекчения.“
„А в нашата къща цари смут — мислеше си Чен с погнуса. — А Ток е по-непоносима от всякога, а А Со роптае заради допълнителната работа и грижи, готвачите се оплакват, че няма апетит, слугите се вайкат, че все е недоволен, и всичко това — само защото тая прилична на крава варварска пачавра не ще просто да изпълни дълга си.“
Всеобщото мнение на прислугата бе, че чужденката навярно притежава един от онези Ненаситни проломи, за които предупреждава император Кун:
„Има някои жени, чиито порти боговете са подплатили с демони, тяхната притегателна сила е толкова голяма, та подлудява мъжете и ги кара да забравят безсмъртната истина, че всички женски порти си приличат, щом желанието е прекалено неудържимо; а най-лошото е, че когато подобен Пролом се разтвори, за да приеме мъжествеността, това Небе се превръща в Ад, тъй като ненаситността им няма край.“
— Аййиая, тай-пан — възкликна Чен, докато му помагаше да се съблече. — Този човек тук каза само, че твоето пиршество задоволи всички.
— Твоят господар и повелител схвана съвсем точно какви ги плямпаш. — Малкълм с усилие свлече ризата си. Чичо му Гордън Чжан, когото момъкът високо ценеше, го бе запознал с труда на император Кун и му бе казал, че неговите сведения, както и останалата съществена информация за мъжествеността и женствеността ще си останат между тях и ще бъдат запазени в тайна от майка му.
— Ти си един безочлив мръсник. — Малкълм мина на английски — главната му защита срещу Чен и А Ток. Май никога нямаше да вземе връх над тях двамата на кантонски, но английският ги разяряваше. — Разбрах, че правиш присмехулни намеци за господарката, ала ще е най-добре да млъкнеш, за Бога.
Кръглото лице на прислужника се разкриви.
— Тай-пан — заяви Чен на възможно най-добрия си кантонски, докато му помагаше да си легне, — този човек тук поставя интересите на своя господар над всичко.
— Аййиая! — подигра го Малкълм. — Думите от двоен змийски език са скъпоценни колкото плесенясалите рибешки кости за гладуващия. — Струан забеляза някакъв плик, подпрян на бюрото. — Това пък какво е?
Чен побърза да го донесе, доволен от смяната на темата.
— Един чуждоземски дявол пристигна тая вечер да се срещне с теб. Прие го нашият сараф Варгас. Чуждоземският дявол рече, че писмото било спешно, та сарафът помоли този човек тук да го сложи на бюрото, в случай че нашият славен господар го поиска.
Почеркът бе непознат.
— Кой е този чуждоземски дявол?
— Не зная, тай-пан. Има ли още нещо?
Малкълм поклати отрицателно глава, прозя се, постави плика на нощната масичка и го отпрати.
— Няма да го чета — твърдо се зарече той, понечи да намали пламъчето на петролната лампа, но промени намерението си и разпечата писмото с внезапна надежда: можеше да е от „Небесния“ или дори от отец Лео.
„Уважаеми господин Струан,
Позволете ми да се представя — Едуард Горнт от компания «Ротуел», Шанхай, биеш жител на Вирджиния, понастоящем в Йокохама за обучение при господин Норберт Грейфорт по настояване на Морган Брок.
Господин Грейфорт ме помоли да стана негов секундант в личното, но неотложно дело по дуела, на който сте го предизвикали. Бих ли могъл да ви поднеса почитанията си утре? Ще ви бъде ли удобно някъде около обяд? Имам честта, сър, да бъда ваш покорен слуга:
Едуард Горнт“
Подписът бе също толкова изряден, както и калиграфският почерк.
