— Подчертай им, че им се плаща, за да са търпеливи, учтиви и усърдни. Научи ги как да се държат, как да се покланят и така нататък. Ти отговаряш за това.

Когато Мисамото се подчини, Йоши махна на своя помощник, който измъкна две къси наметала, специално ушити от Хосаки, подобни на жилетки с връзки по тях. Отпред и отзад имаше ивици с изписани върху бледа коприна йероглифи, които гласяха: „Този гай-джин е личен слуга и златотърсач, под моя защита, на когото е разрешено, снабден с официални придружители с точни документи, да търси злато навсякъде в моето владение. На всички се заповядва да му помагат в тази работа.“

Всяка ивица носеше неговия печат.

— Кажи им, че трябва да ги носят винаги и така ще си осигурят безопасно преминаване — обясни какво е написано.

Мисамото пак се подчини, без да мисли, и показа на двамата мъже как да ги облекат. Те предпазливо се преструваха на търпеливи и смирени, нещо, което бе чуждо на тяхната природа и възпитание.

— Чарли — прошепна корнуелецът, оправяйки връзките, едва помръдваше устните си, докато говори, като повечето бивши затворници — той бе излежал четири години с усилен труд в австралийски затвор за незаконно присвояване. — Заради едното пени, заради шибаната лира.

Американецът неочаквано се ухили:

— Надявам се, че е повече от една лира, друже…

Йоши ги наблюдаваше. Остана доволен и махна на Мисамото.

— Вземи ги със себе си и чакайте в двора.

Щом излязоха, след като се поклониха подобаващо, без този път да им се помага, Йоши изпрати всички надалеч, за да не подслушват, и остана насаме с Инеджин.

— Седни, стари приятелю. — Той махна към стъпалата, където възрастният човек можеше да седне удобно — левият му хълбок бе пострадал при падане от кон, което не му позволяваше да коленичи. — Добре. Е, какви са новините?

— Всичко и нищо, господарю. — От три века Инеджин и неговите предци бяха служили на този клон от рода Торанага. Като хатамото той не се боеше да говори истината, когато задълженията му го изискваха. — Земята е обработена усърдно и наторена, както трябва, посевите растат, но стопаните казват, че тази година ще настъпи глад дори тук, в Куанто.

— Голям глад ли ни чака?

— Тази година ще се нуждаем от ориз отвсякъде, за да се спасим, а другаде ще бъде далеч по-зле.

Йоши си спомни какво му бе разказала Хосаки, доволен от нейната далновидност и благоразумие. Радваше се и че има васал като Инеджин — рядко се среща човек, на когото да се довериш безусловно, още по-рядко — да говори истината, истината въз основа на достоверни знания, а не заради лични изгоди.

— Друго?

— Всички предани самураи кипят от нетърпение заради безизходицата между Бакуфу и непокорните господари на Сацума, Чошу и Тоса, техните самураи също са недоволни главно заради обичайния проблем: данъците, определени преди век причиняват все по-големи затруднения, става все по-трудно да се плаща лихвата при все по-нарастващите дългове и да се купува ориз и храна при непрекъснато растящите цени. — Инеджин бе добре запознат с трудностите, тъй като по-голямата част от разпръснатото му многобройно семейство, все още със самурайски ранг, страдаше сериозно. — С всеки ден шиши печелят нови привърженици ако не явно, със сигурност подмолно. Селяните са съвсем покорни, търговците не толкава, но всички, с изключение на повечето търговци в Йокохама и Нагасаки искат да изгонят гай-джин.

— А соно-джой?

След пауза старият мъж каза:

— Както много неща на земята, господарю, този боен призив е отчасти правилен, отчасти погрешен. Всички японци мразят гай-джин — те са по-лоши от китайците, По-лоши от корейците, — всички искат те да си идат, всички почитат Сина на небето и вярват, че Неговото желание да ги изгони е правилна политика. От твоите двайсет човека тук тази вечер предполагам, че двайсет биха подкрепили тази страна на соно-джой. Както би сторил ти самият, доказвайки, че шогунатът е този, който упражнява светската власт, за да осъществи желанията на Императора според процедурите, заложени от шогуна Торанага…

— Съвсем правилно — съгласи се Йоши, но в дъното на душата си осъзнаваше, че ако зависеше от него, никога не би допуснал първия договор, така че никога да не се налага Императорът да се намесва във въпроси на шогуната, и никога не би позволил на подлеците в обкръжението на Сина на небето да Го заблуждават.

Въпреки това в противовес на соно-джой, ако имаше власт, Йоши би поканил някои от гай-джин, докато не е станало късно. Но само според неговите условия. И само заради търговия, която желаеше. „Само с флота и оръжия като техните — помисли си той — ще ги изхвърлим от нашата страна, ще ги изгоним от нашите морета и най-сетне ще осъществим своята историческа предопределеност — да поставим Императора на Драконовия, трон в Китай. И тогава с техните милиони и с нашето бушидо ще подчиним целия гай-джин свят.“

— Продължавай, Инеджин.

— Няма кой знае какво, което вече да не си чул, господарю. Мнозина се страхуват, че момчето шогун никога няма да стане мъж, много се безпокоят от недотам мъдрия Съвет, мнозина са смаяни, че твоят благоразумен съвет да не пътува до Киото в качеството си на молител е бил погазен, мнозина съжаляват, че не ти контролираш роджу, за да извършиш принудително необходимите промени: да направиш Бакуфу почтени и умни и да спреш разложението.

— Шогунът си е шогун — сряза го Йоши. — И всички са длъжни да подкрепят него и неговия Съвет. Той е нашият законен господар и трябва да бъде подкрепян.

— Напълно съм съгласен, господарю, просто излагам мнението на самураите, доколкото мога. Неколцина искат Бакуфу и шогунатът да бъдат премахнати. Само шепа дръвници вярват, че Императорът ще може да управлява Нипон без шогуната. Дори сред шиши малцина вярват, че шогунатът наистина трябва да се унищожи.

— Е, и?

— Изходът е очевиден: някоя силна ръка трябва да поеме властта и да управлява, както шогунът Торанага е управлявал. — Инеджин нагласи крака си по-удобно. — Моля да ме извиниш за дългите приказки. Мога ли да изразя каква чест е за мен твоето посещение?

— Благодаря ти, Инеджин — каза замислено Йоши.

— Няма ли вести, че някои даймио събират сили срещу нас?

— Няма мобилизация, господарю, не в този район, обаче чувам, че Санджиро е вдигнал на крак цяла Сацума за война. — А Чошу?

— Не още, но Огама отново е подсилил гарнизонните си поделения, които държат „Портите“, и увеличава броя на бреговите батареи в Шимоносеки.

— Ах! Неговите холандски оръжейници!

Инеджин кимна.

— Съгледвачи ми донасят, че те обучават неговите артилеристи, и произвеждат по четири оръдия на месец в новия арсенал на Чошу. После ги откарват на редутите. Скоро Проливите ще станат непревземаеми.

„Това е и добре, и зле — помисли си Йоши, — добре е, че има такава възможност, зле е, че е във вражески ръце.“

— Огама възнамерява ли да увеличи нападенията на корабите?

— Засега уж нямало. Но е наредил на своите батареи да унищожат всички кораби на гай-джин и да затворят Проливите завинаги, щом им изпрати паролата — Инеджин се наведе напред и тихо съобщи: — „Пурпурно небе.“

Йоши зяпна.

— Същата, която е използвал шогунът Торанага?

— Така се шепне от ухо на ухо.

На Йоши му се зави свят. „Означава ли това, че както моят предшественик, Огама възнамерява да предприеме също такова внезапно и всеобщо изненадващо нападение — като наградата пак ще е върховната власт?“

— Можеш ли да получиш доказателства?

— След време. Но това е точната парола. Що се отнася до истинския план на Огама — Инеджин сви рамене, — той владее „Портите“ сега. Ако смогне да убеди Санджиро да се обвърже с клетва за вярност…

Настъпи тишина.

— Много добре си си свършил работата.

— Още един интересен факт, господарю. Господарят Анджо страда от болест на стомаха. — Очите на Инеджин светнаха още повече, като забеляза незабавния интерес на Йоши. — Приятел на мой приятел, на когото се доверявам, ми каза, че той тайно се е консултирал с китайски лекар. Страда от разяждащата болест и няма да се излекува.