— С обичайните ласкателства, Сър Уилям, но с много учтиви извинения този път той казва, че е невъзможно да се срещнете с шогуна в Киото, времето е много бурно през този сезон, но те ще те уведомят веднага, щом се върне, и т.н., и т.н.

Сър Уилям се усмихна тъжно.

— Кажи им: бурно или не, ще посетим Императора в най-близко бъдеще, подчертай това, Йохан. Само на тази основа ще продължим.

Роджу приеха думите му с каменно мълчание.

Поред, Сър Уилям най-напред, после останалите, се изправиха и се поклониха, всеки изрече името и поста си и страната, която представя, и предложи своите акредитивни писма. Те бяха приети с достойнство. Всеки път роджу се покланяха с уважение.

— Сега — рече Сър Уилям с вирната брадичка — да продължим с втория въпрос на срещата: правителството на Нейно величество потвърждава, че на 14 септември, петък, година 1862 от нашето летоброене, един английски джентълмен беше отвратително убит посред бял ден от самураи от контингента на Сацума под командването на техния крал Санджиро. Други двама бяха ранени. Правителството на Нейно величество изисква убийците да бъдат предадени или да се разправите с тях публично според японските закони, като бъде изплатено веднага и обезщетение от сто хиляди лири стерлинги в злато, да получим и публично извинение, както и публична гаранция, че това няма да се случи повторно. Трето: втората и последна вноска от пет хиляди лири стерлинги в злато като обезщетение за убийствата на сержант Гън и ефрейтор Роуиър в нашата Легация миналата година, закъснели със седмици, да бъдат изплатени след три дни или сумата ще се удвоява за всеки изминал ден…

Сър Уилям остави време на Йохан да преведе дума по дума, но не допусна никакви дискусии, докато не завърши списъка, Адамсън искаше обезщетение за убийството на американския чиновник, а накрая думата взе руският посланик.

Граф Сергеев, с множеството си медали и декоративни знаци, подрънкващи по униформата му със златни ширити, рече:

— Руски офицер и руски войник от нашата армия, Гуденев, са били смъртоносно съсечени в Йокохама на 16 февруари миналата година. — После добави за ужас на останалите: — Вместо обезщетение цар Александър II на цяла Русия иска — Курилските острови.

По време на превода Сър Уилям се приведе напред и любезно прошепна на руски:

— Голяма авантюра, граф Сергеев, тъй като, разбира се, правителството на Нейно величество никога няма да се съгласи с такава намеса в нашата сфера на влияние.

— Може и да, може би не. В Европа отново се задава война. Скоро ще се разбере кои са наши приятели и кои — врагове.

Сър Уилям се подсмихна.

— Това винаги представлява проблем за определени страни. Обединеното кралство няма постоянни врагове, а само постоянни интереси.

— Наистина, драги приятелю, но забравихте да добавите „никакви постоянни приятели“. Освен това сега с Владивосток ние сме тихоокеанска сила.

— Държава от море до море? Мечтата на царете, а?

— Защо не? По-добре ние, отколкото друг — натърти граф Алексей, после сви рамене. — Курилските острови? Ако не те, някои други острови — колкото да защитаваме Владивосток.

— Трябва да обсъдим вашето „чудато“ тихоокеанско присъствие в по-добри условия. Моето правителство е най-заинтересованото!

Сьоратар, който не разбираше руски, вбесен, че не взима участие в тази размяна на реплики, се намеси студено на френски:

— Вярвам, Сър Уилям, че сте съвсем наясно с френските интереси.

— Както винаги, господине, интересите на доблестните съюзници са на преден план в Министерството на външните работи на Нейно величество.

— Сър Уилям — каза изтощено Йохан, — старейшината… той само повтаря предишното им становище, че нямали никакви правомощия над Сацума, не знаели кои са убийците и смятали, че каквото и да е обезщетение трябва да се иска от самата Сацума, по канален ред, разбира се.

— Какъв канален ред? На холандски, на японски, пак на холандски:

— Чрез тях, те щели да предадат вашата молба пак на Сацума.

— Това не е молба, за Бога. Ще опитаме за последен път, подчертай това, Йохан, по друг начин — рече Сър Уилям. — Питай: ще накажат ли убийците? И предай на преводача, че искам отговор с да или с не. Единствено.

На холандски, на японски, пак на холандски.

— Той казва, Сър Уилям, че при някои обстоят…

— Убийство, за Бога. Да или не! Филип, кажи го на японски!

Тайърър го присви стомахът. Той наблюдаваше как мургавият старейшина прошепна нещо, но храбро скочи на крака:

— Почитаеми господари, моля да извините лошия ми японски, но моят господар пита, моля, ако има убийство, вие убивате убиеца, да или не, моля.

Настана тишина. Старейшините погледнаха Йоши, който се втренчи в Тайърър, ръцете му си играеха с ветрилото. Мъжът до него му прошепна нещо и японецът кимна.

— Наказанието за убийство е смърт.

— Той казва да, сър. За убийство наказанието е смърт — рече Тайърър, научил ключовите думи от Накама, които му бе обяснил японския, наказателен кодекс и неговата суровост.

Благодари му.

— Моят господар ви благодари, господарю.

— Сега го попитай: правилно ли е да се иска обезщетение за такова престъпление, да или не?

— Господарю, моля да ме извините, но е… аз… — Тайърър млъкна, главата му внезапно се изпразни. — Съжалявам, Сър Уилям, не зная думата за „обезщетение“.

Веднага се намеси Андре Понсен: — Думата е бакин, Сър Уилям, и е малко известна, мога ли да опитам, ако обичате?

— Давайте.

— Почитаеми господари — започна Понсен с дълбок поклон, а Тайърър го благослови и за помощта, и че го е избавил от позора. — Моля, моят господар пита дали е правилно смирено да иска правосъдие и съответно заплащане за семейството заради убийството, глоба от Сацума?

— От Сацума — да — каза Йоши с бегла усмивка.

Андре въздъхна с облекчение.

— Той казва да, Сър Уилям, но обезщетението трябва да се изиска специално от Сацума.

Преди Сър Уилям да успее да зададе друг въпрос, Понсен започна с най-перфектния си, отработен японски — и за учудване на Тайърър — да предлага начина за спасяване на честта, който той бе измислил:

— Почитаеми господарю, от името на моя господар скромно предлагам роджу да обмисли да заеме на Сацума първата вноска, една пета. Това, което ще предложите сега, ще ви даде време да получите останалото от Сацума, да вземете останалото от Сацума. Моля?

Този път всички забелязаха проявата на интерес у младия старейшина. Той веднага започна шепнешком да разговаря с другите. Андре видя, че Тайърър му се мръщи, така че французинът незабележимо поклати глава, мълчаливо молейки го да не се намесва. След миг Йоши каза:

— Навярно ще е възможно да предложим една двадесета след сто дни от неизплатения дълг на Сацума.

— Почитаеми господарю…

— Какво, по дяволите, казва той, Филип, а старейшината?

— Само секунда, Сър Уилям — сряза го учтиво Андре, искаше му се да го смачка. — Почитаеми господари, моят господар съветва да е една десета, платена след шейсет дни. Толкова съжалявам, моля да извините лошото ми произношение, но той много смирено моли, да.

— С огромно облекчение Понсен видя, че японците пак се задълбочиха в обсъждания и реши отново да рискува.

— Извинете, Сър Уилям, но както Филип ще потвърди, предложих да обмислят предварително заплащане от името на Суцума, за която те твърдят съвсем правилно, че трябва да плати цялото обезщетение.

— По дяволите! Те ще го направят ли? — Сър Уилям се вторачи в него, умората му моментално се изпари, както и на всички останали. — Добра работа — ако те го направят, тогава и аз бих могъл да направя компромис, а? Съгласни ли сте? — Само от учтивост той се обърна към останалите за мнението им. Зад него Тайърър подсвирна беззвучно; бе разбрал повечето от думите на Понсен на японски, начина, по който бе подвел старейшината и посланика, и слабата, но съществена разлика в английския превод. „Умно от страна на Андре. Но какво цели, това негова идея ли е или на Сьоратар?“ Прикрития поглед започна да мърмори поверително на младия старейшина, чието внимание се насочи към посланиците. Почти като че ли…