— Толкова странно — измърмори той и си помисли, че не е чак толкова странно, лекарството бе притъпило болката.

— Cheri?

— Странно е, че се нуждая от теб толкова много, но мога да изчакам. Не дълго, но мога.

— Моля те, не за дълго, моля те. — Устните й отново затърсиха неговите, не мислеше за друго, освен за него, топлината стопяваше спомена и тревогата й и вече не съществуваше никакъв проблем. И за двамата. После отвън наблизо се чу внезапен изстрел от пушка. Настроението им се развали, тя се надигна от скута му и преди да се усети, вече бързаше към полуотворения прозорец. Долу зърна Палидар и Тайърър. „По дяволите, забравих ги“ — помисли си тя. Двамата мъже гледаха към сушата, после се обърнаха, вниманието им се насочи към Пияния град.

Анжелик надникна навън, но видя само неясна група мъже в далечината. Вятърът донасяше неясните им викове.

— Май няма нищо, в Пияния град е… — каза Анжелик; изстрелите и побоищата, дори дуелите бяха чести в тази част на Йокохама. Чувстваше се странно, а тръпнеше и в същото време пламтеше. Върна се и го погледна. С лека въздишка коленичи и взе ръката му, притисна я до бузата си, сложи глава в скута му, но нежността му и галещите косата и тила й пръсти вече не я разнежваха. — Трябва да си вървя у дома, моя любов.

— Добре. — Пръстите му продължиха да я галят.

— Искам да остана.

— Зная.

Струан се наблюдаваше отстрани: идеалният джентълмен, спокоен, мълчалив, помага й да се изправи, изчаква я да си пристегне корсажа, да си оправи косата и да се загърне с шала. После, ръка за ръка, бавно върви до нея към стълбата, където й се оставя тя да го убеди да остане, позволява на прислужника да я поведе надолу. На вратата тя се обръща и му маха за сбогом, той й махва и тя излиза.

Изглежда, че му костваше усилие да се върне и съблече, остави прислужника си да му свали ботушите. После си легна без чужда помощ в мир със себе си и със света. Главата не го болеше, тялото му се усещаше чудесно, отпуснато.

— Как е моят син? — прошепна А Ток от прага.

— В Страната на маковете.

— Добре, добре. Там няма да го боли.

Прислужникът духна пламъка и излезе.

По-надолу по Хай стрийт френският часови, с немарлива униформа и също толкова немарливи обноски, отвори вратата на легацията пред Анжелик:

— Bonsoir, mademoiselle.

— Bonsoir, monsieur. Лека нощ, Филип, лека нощ, Сетри.

Вратата се затвори и тя се подпря на нея, за да се съвземе. Очарованието от вечерта бе изчезнало. На негово място се трупаха призраци. Дълбоко потънала в мисли, прекоси преддверието и се запъти към своите покои, зърна светлинка под вратата на Сьоратар. Спря се и внезапно й хрумна, че може би сега е най-подходящото време да го помоли за заем. Почука и влезе.

— О, Андре! Здравей, извини ме, очаквах да заваря господин Анри.

— Той все още е при Сър Уилям. Тъкмо довършвах едно официално съобщение от негово име. — Андре седеше на бюрото на Сьоратар, отрупано с листове. Съобщението бе свързано с компания Струан, с тяхната вероятна сделка за оръжие с Чошу и вероятната помощ, която една съпруга французойка би могла да окаже на тяхната начеваща оръжейна промишленост. — Прекара ли добре? Как е годеникът ти?

— Много по-добре е, благодаря. Вечерята бе изобилна, стига човек да обича похапването. Ех, да бе в Париж!

— Да. — „Боже мой, тя е само за в леглото“ — помисли си той и това му припомни за гнусната заразна болест, която го разяждаше.

— Какво има? — попита Анжелик, стресната от внезапното му пребледняване.

— Нищо. — Той си прочисти гърлото и се помъчи да овладее ужаса си. — Просто не съм в настроение — нищо лошо.

Андре изглеждаше толкова уязвим, толкова безпомощен, че тя изведнъж реши пак да му се довери, затвори вратата, седна до него и изговори на един дъх:

— Какво ще правя, Андре? Не мога да получа никакви пари в брой… какво да направя?

— Изтрий си сълзите, Анжелик, отговорът е толкова прост. Утре или вдругиден ще те заведа на пазар — започна той с изчистено от мирските грижи съзнание. — Ти си ме помолила да отида с теб на пазар, нали, да ти помогна да избереш годежен подарък за Малкълм Струан. Златни копчета за ръкавели с перли и обици с перли за теб. — В гласа му се прокрадна тъжна нотка. — Но, о, какъв ужас, някъде по пътя на връщане от бижутерския магазин ти си загубила едната — търсили сме навсякъде, но напразно. Ужасно! — Светлокафявите му очи се задържаха върху нейните. — Междувременно мама-сан си получава тайно парите; ще направя така, че обицата, която си „загубила“, да струва повече от достатъчно, та да стигне за лекарството и всички разходи.

— Ти си чудесен! — извика Анжелик и се хвърли на врата му. — Чудесен си, какво щях да правя без теб? — Отново го прегърна, благодари му и изскочи от стаята.

Андре дълго гледа затворената врата. „Да, това ще стигне за лекарството, и за моите двайсет луидора, и за другите разноски, само да поискам — помисли си той, странно нерешителен. — Малка глупачка, толкова е лесно да те подведа. Забъркваш се във все по-дълбоки и по-дълбоки водовъртежи. Не разбираш ли, че се превръщаш в крадец и дори по-зле — в престъпник, обмислящ предумишлена измама.

А ти, Андре, си съучастник в заговора.“

Той се изсмя открито, със зъл, порочен смях. „Докажи го де! Ще разкаже ли тя на съда за аборта, мама-сан ще свидетелствува ли срещу мен? Съдът на кого ще повярва — на дъщерята и племенницата на престъпници или на мен?

Не, но Господ знае, а ти скоро ще се изправиш пред Него.

Да, и Той ще знае, че съм извършил много злини. И че се каня да сторя още по-големи.“ Сълзи рукнаха по лицето му.

— Аййиая, госп’жица — сопна се А Со, докато помагаше на Анжелик да се съблече; девойката не седеше мирно, веселото й настроение се върна — неотложният й проблем бе решен. — Госп’жица!

— О, много добре, но побързай. — Анжелик се изправи до леглото и продължи да си тананика веселата полка. Стаята изглеждаше по-уютна и приятна в светлината на лампата, отколкото денем, стъклените прозорци бяха леко открехнати, а дървените капаци — залостени.

— Госп’жица прекарал добре, хей? — А Со ловко заразвързва връзките на кринолина на талията й.

— Добре, благодаря ти — учтиво рече Анжелик, не я харесваше особено. А Со бе с широк ханш, на средна възраст, прислужница, а не истинска бавачка.

„Но тя е толкова стара, Малкълм, намери ми някоя млада и хубава, която се смее!

— Гордън Чжан, нашият компрадор, я избра, Анжелик. Той гарантира, че можеш напълно да й се довериш, може да ти среше косата, да те изкъпе, да се грижи за европейските ти дрехи, тя е моят подарък за теб, докато си в Япония…“

Връзките се разхлабиха и кринолинът се смъкна, после А Со направи същото с фустата й и накрая с обемистата рамка от костени и метални обръчи, която придаваше форма на кринолина. Дългите гащи, копринените чорапи, късия комбинезон, корсажа и накрая — корсета, който пристягаше талията й от двайсет до осемнайсет инча и повдигаше бюста й по модата. Когато прислужницата развърза стегнатия корсет, Анжелик въздъхна дълбоко от задоволство, прегази морето от платове, строполи се на леглото и се остави да я доразсъблекат като дете. Покорно вдигна ръце и пъстрата нощница се хлъзна по тялото й.

— Седни, госп’жица.

— Не, не тази вечер. А Со, косата ми може да почака.

— Аййиая, утре не добро! — А Со размаха четката.

— О, добре. — Анжелик въздъхна и се смъкна от леглото, седна до тоалетката и остави прислужницата да свали фибите и да я реши. Бе толкова приятно. „О, колко е умен Андре! Той прави всичко толкова просто — сега ще мога да получа парите, от които се нуждая, о, колко е умен.“

От време на време капаците изскърцваха от лекия морски бриз. На стотина ярда отвъд стъргалото вълните заливаха чакълестия бряг, отдръпваха се и пак прииждаха с успокоителен шум, който обещаваше още една спокойна нощ за всички в Колонията. Флотата бе отплавала по залез. Всички, които не бяха пияни или приковани към леглото, наблюдаваха с различна степен на тревога как корабите отплават. До един им желаеха Бог да ги пази и скорошно завръщане. С изключение на японците. Ори беше един от тях. Наблюдаваше Анжелик през един процеп в капака на прозореца й, добре скрит и замаскиран от високите храсти камелия, които растяха тук в изобилие. Бе ги посадил запаленият градинар Сьоратар.