— Не дълго — отговори той и се обърна на другата страна.

— Този бал, който Струан ще даде — каза тя, като подбираше внимателно думите, — ще бъде плесница за теб.

— Глупости! Заспивай! — Брок се понадигна.

— Разбира се, ако бяхме облечени както трябва, щяхме да върнем на плесницата, нали, Тайлър?

Брок изпъшка тихо, като се стараеше да не го чуе Лайза. Новината за бала веднага се разнесе във флотилията, щом Струан каза на Скинър. Всички съпрузи осъдиха тай-пана, понеже знаеха, че ги лишаваше от спокойствие. И сърцето на всеки заби учестено. Наддаването бе започнало. Шиваун Тилмън беше фаворитка с най-големи шансове.

— Искаш да кажеш — елегантно да разстроим плановете му? — попита той. — Добра идея, Лайза. Ти изглеждаш много добре в червената копринена рокля, която аз…

— Онази стара дрипа? — Лайза изсумтя презрително. — Сигурно се шегуваш!

— „Стара“ ли казваш? Ами ти си я носила само три-четири пъти. Мисля, че изглеждаш…

— Вече трета година нося това. И на теб ще ти трябват ново палто и бричове, модерни жилетки и какво ли не.

— Моите си ми харесват — каза той. — Мисля…

— Време е да отида на пазар. Преди да се изкупи всяка по-прилична коприна и да наемат всички шивачки. Утре отивам в Макао. С „Грей уич“.

— Но, Лайза! Заради един смахнат бал, който Дърк…

— Заминавам по обяд!

— Да, Лайза — каза Брок, доловил онази особена нотка в гласа й, която показваше, че никакъв довод няма да го избие от главата й. „По дяволите този Струан!“ — Но вместо гняв, мисълта за наградата и конкурса разпали в него страст. — „Великолепна идея! Великолепна! Защо да не помисля по този въпрос? По дяволите Струан!“

Лайза намести възглавницата си и продължи да крои планове за бала. Вече бе решила, че Тес трябва да спечели наградата. И честта. На каквато и да е цена! Да, каза си тя отново, на каквато и да е цена! Но как да убеди Тайлър да пусне Тес на бала? Ще упорства като муле.

— Време е да помислим за нашата Тес.

— Какво да помислим?

— Време е да й намериш съпруг.

— Какво? — Брок се изправи в леглото. — Да не си полудяла? Още не е излязла от пелените. Едва на шестнайсет години е.

— На колко години бях аз, когато се ожени за мене?

— Това беше различно, за бога! Ти беше достатъчно голяма. Времената се промениха. Има време за лекомислени щуротии, за бога! Съпруг за Тес? Ти нещо си врътнала, жено! Какви дивотии ми говориш посред нощ? Слушай, само още веднъж да си заговорила това, ще те наложа с каиша!

Той се обърна ядосано на другата страна, удари по възглавница, та и затвори очи.

— Да, Тайлър — каза Лайза усмихната.

Тя не го осъждаше за побоищата, които й бе нанасял — редки, но никога жестоки или в пияно състояние. При това беше минало много време оттогава. Бе живяла с мъжа си двайсет години и бе доволна от него.

— Лайза, момичето ми — каза Брок внимателно с лице, все още обърнато към стената, — знае ли Тес за… ами за някои неща?

— Разбира се, че не — отвърна тя шокирана. — Тя е добре възпитана!

— Виж, ъъ, време е, за бога, да я дръпнеш настрана и да й кажеш! — ядоса се той и седна отново. — И внимателно я наблюдавай! Кълна се, че ако спипам някой да се навърта около нашата Тес… Какво те кара да мислиш, че тя е голяма? Казала ли ти е нещо? По друг начин ли се държи?

— Разбира се, че ще я наблюдавам. Глупаво е, ако не го правя. Глупаво! — промърмори Лайза. — Всички мъже сте еднакви. „Прави това, прави онова!“, заплашвате и какво ли не, като момичето просто расте и наближава време да се омъжва! И ще те моля да не ругаеш толкоз много, мистър Брок! Не е хубаво и не е прилично!

Лайза се усмихна самодоволно. „Да видим сега кой ще бъде! Не дай боже да е Нагрек Тъмб. Кой тогава? Младият Синклер? Беден, префърцунен и много набожен. Но пък стабилен и с бъдеще и работи в съвета на този гаден Лонгстаф. Нищо по-добро в семейството ти да влезе синът на един преподобен свещеник. Влиятелен. Но е проклет чужденец, който мрази англичаните. Дори Брок и «Купър — Тилмън», обединени заедно, ще бъдат чудесен нож в червата на «Ноубъл хаус». Бива си го и Горт, но той й е заварен брат и остава вън от играта.“

Тя прехвърляше в ума си всички подходящи съпрузи. Мъжът трябва да има пари, власт и влияние. Също желязна воля и силна ръка да я държи изкъсо. „Да — помисли си Лайза. — Ще се налага от време на време да й насинява бутовете. Тя е толкова своенравна. Не е лесно да я обуздае човек. Лонгстаф би бил идеален. За съжаление е женен, макар че жена му е в Лондон и може да се почака.“

Останаха само двама в списъка.

— Тайлър?

— Господи, защо не ме оставиш на мира? Какво има сега?

— Какво ще направи този дявол Кълъм Струан?

— Не зная. Ще го убие може би. Не зная. Сигурно ще направи нещо ужасно.

— Кълъм трябва да е куражлия, щом му се опълчи така.

Брок се засмя.

— Да беше видяла лицето на Дърк. Това копеле здравата се шашна. Наистина се шашна!

— Момчето постъпи много умно, че даде земята на църквата. Спаси баща си от провал. А ти?

— Глупости, жено! Какво аз? Дърк чакаше да получи могилата. Страшно се надяваше. Щях да наддавам и да наддавам, докато цената го задуши. Ако не беше това самонадеяно нищожество, щях да поставя Дърк на колене. Да го разсипя.

— Или Струан щеше да те задуши. По същия начин.

— Не. Той искаше тази могила.

— Той още повече искаше да те види теб унищожен.

— Не. Грешиш. Спи там!

— Какво ще направи той на Кълъм?

— Не знам. Той е отмъстителен. Сега те двамата се мразят. Никога не съм виждал Дърк така сърдит. Всяка вражда между него и момчето може да ни бъде от полза.

В миг Лайза почувства силен страх. Страх за мъжа си. Страх от кървава разправа между него и Струан. Вражда, която само можеше да свърши със смъртта на единия от тях. Или на двамата. „Боже милостиви! — молеше се тя за кой ли път. — Дано се помирят! — После страхът я напусна и тя си каза, както всеки път: — Каквото ще бъде, ще бъде!“ — И тя си спомни за Хамлет и за Уил Шекспир, по когото беше луда.

— Защо не построиш театър, Тайлър? В Хонконг. Нали ще останем тук?

— Да — развесели се Брок, забравил за Струан. — Чудесна идея, Лайза! Много добре. Преди този педераст да се сети за това. Да, утре ще говоря със Скинър. Ще основа фонда. И ще повикаме актьорска трупа. За Коледа ще поставим пиеса. Измисли каква.

Лайза прехапа език. За малко да каже Ромео и Жулиета, нова би било глупаво, защото Брок веднага щеше да разбере целта. Да. Само чрез Тес можеше да се разреши спорът между Брокови и Струанови. Но връзката не трябваше да завършва трагично. Не както Монтеки и Капулети.

— Ако Горт ти беше направил същото — да ти вземе могилата, — какво щеше да направиш?

— Не знам, скъпа. Радвам се, че не беше Горт. Хайде, спи сега.

Лайза Брок се замисли. „Сега кой от двамата ще е по-добър? По-добър и за нас, и за Тес. Кълъм Струан или Дърк Струан?“

Мъглата бавно обгърна корабите, които почиваха закотвени. Приближи забулен в сенките сампан. За миг докосна леко предното котвено въже на „Уайт уич“. Към въжето се стрелнаха ръце. Бързо го сграбчиха. Замахна брадва и сампанът изчезна така безшумно, както се беше появил.

Въоръжените войници на палубата и Нагрек не забелязаха нищо необичайно. Когато има мъгла и не се забелязват други кораби или бряг, по които човек да се ориентира, движението съвсем не може да се прецени по лекия ветрец, спокойното море и бавния прилив и отлив. „Уайт уич“ се носеше към брега.

Боцманът удари осем бела и Нагрек се ужаси от мисълта за риска, който му предстоеше да поеме. „Проклет глупак! — помисли си той. — Излагаш се на страшна опасност, като си определяш подобни срещи с Тес през нощта. Не отивай! Остани на палубата или върви да спиш! Но не при нея! Забрави я, забрави днешния ден и миналата нощ!“ Вече месеци, откакто Нагрек я забелязваше, но миналата нощ по време на вахта беше си позволил да надзърне през прозорчето в каютата, в която спяха тя и сестра й. Видя я по риза, коленичила до койката си като ангел да казва молитвите си. Ризата й беше разкопчана. Твърдата й гръд опъваше бялата коприна. След като свърши молитвите си, за миг му се стори, че го е видяла. Но тя извърна поглед от прозорчето, надипли нощничката около себе си, после прокара ръце по тялото си. Ласкаво. Мечтателно. По гърдите, бедрата, слабините. После свали ризката си и застана пред огледалото. По тялото й премина трепет, после отново се облече, въздъхна и като духна пламъка на фенера, се пъхна в леглото.