— И сега всеки четвърти човек на земята е китаец, Роб. Имаме огромния шанс да им помогнем днес. Да ги научим на нашия начин на живот. Британския. Законност, ред и справедливост. Християнство. Някой ден те сами ще продължат. Но сега трябва да им покажем пътя.

— Но това е невъзможно. Никога няма да ги промениш! Никога! Няма смисъл!

— Това са условията. След пет месеца ти ставаш тай-пан. След време ще те наследи Кълъм — ако заслужава.

— О, Господи! — избухна Роб. — Към това ли си се стремил през всичките тези години?

— Да!

— Знаех, че си мечтател, Дърк. Но такова нещо — това е прекалено! Не знам дали е чудовищно или чудесно. Но аз не го разбирам!

— Възможно е — каза Струан и гласът му беше твърд. — Но това е условие за твоето оцеляване, Роби, както и за бъдещето на твоето семейство. След пет месеца ставаш тай-пан. Най-малко за една година.

— И по-рано съм ти казвал, Дърк, че това е още едно неправилно решение. — Лицето на Роб се изкриви от гняв. — Нито мога, нито съм достатъчно хитър, за да се справя с Лонгстаф или да задържа „Ноубъл хаус“ на предната линия в цялата тази интригантска война. Или пък да се разбера с китайците.

— А аз мога. И зная какъв риск поемам. Но Хонконг е вече наш. Войната ще свърши също тъй бързо, както и предишната. — Струан посочи среброто. — Всичко това е скала, която не може лесно да се разруши. Отсега нататък ще се използва за търговия. Ти си добър търговец.

— Не става дума само за търговия. Трябва да ръководя движението на корабите, да водя война с пирати, да се справя с Брок и още хиляди неща.

— За пет месеца ще решиш най-важните от тях. Останалите — когато намериш за добре.

— Така ли?

— Така. Защото това сребро е на стойност три милиона. Един милион ще е за мен, когато ви напусна. И двайсет процента от печалбата ще получавам пожизнено. Същото важи и за теб — погледна към Кълъм, — а в края на твоя мандат цената ни ще е десет милиона, защото ти и „Ноубъл хаус“ ще имате протекцията ми срещу Парламента. Освен това аз ще те направя неописуемо богат. Няма да е нужно повече да разчиташ на помощта на сър Чарлз Крос, Доналд Макдоналд, Мак Фий, Смит, Рос и всички други, които подкрепяхме, за да наддават в наша полза. Аз ще върша това сам! И непрекъснато ще снова до Хонконг и обратно, така че няма защо да се безпокоите.

— Искам само едно — достатъчно богатство, за да спя спокойно и да се събуждам в мир — каза Роб и добави: — в Шотландия, не в Ориента! Не искам да умирам тук. Заминавам още със следващия кораб.

— Година и пет месеца не е много време.

— Това е заповед, не молба, Дърк.

— Не те насилвам. Преди един месец, Роб, ти беше готов да приемеш петдесет хиляди и да напуснеш. Е, добре. Това предложение е все още в сила. Ако искаш да получиш това, което ти принадлежи по право — повече от един милион, — ще го имаш в рамките на една година. — После се обърна към Кълъм: — А от теб, момче, искам да ми посветиш две години от живота си. И още три години, в случай че станеш тай-пан. Всичко пет години.

— А ще трябва ли да напусна, ако не се съглася с условията? — попита Кълъм с пресъхнали устни и свито сърце.

— Не. Ще останеш съдружник, макар и по-дребен. Но никога няма да бъдеш тай-пан. Никога! Ще се наложи да намеря и да обуча някой друг. Няма да поискам кой знае колко — от Роб ще настоявам да се съгласи на една година. Не е честно да искам повече. Той вече е единайсет години в строителството. — Струан вдигна един от слитъците. — Дори и да се съгласиш сега, ще трябва да докажеш на какво си способен. Трябва да заслужиш наследството. Няма да дебелееш на мой гръб или на гърба на Роб. Това е семеен и житейски закон. Всеки човек трябва да стои на своите собствени крака. Разбира се, ще ти помагам доколкото мога и докато съм жив, но ти сам трябва да докажеш собствената си цена. Само един истински мъж може да застане на върха.

Кълъм се изчерви.

Роб проговори и погледът му бе пълен с ненавист.

— Не от тай-пан ще имаш нужда пет месеца, Дърк. Ще ти трябва бавачка за една година, нали така?

— Гарантирай, че ще поемеш ръководството за пет години и си избери когото искаш за помощник.

— Значи мога веднага да елиминирам Кълъм, ако дам обещание за пет години?

— Да — отговори Струан веднага. — Смятам, че ще сбъркаш, но ще се съглася, ако това е решението ти.

— Виждаш ли какво прави властта с човека, Кълъм? — В гласа на Роб се долавяше напрежение.

— Без среброто не съществува вариантът „Ноубъл хаус“ — отвърна Струан спокойно. — Съобщих условията си. Решавайте!

— Разбирам защо те ненавиждат по тези места — каза Кълъм.

— Така ли, момче?

— Да.

— Никога няма истински да разбереш това, преди да изтекат твоите пет години.

— Тогава, татко, нямам избор. Пет години или нищо?

— Нищо или всичко, Кълъм. Ако смяташ да останеш на второ място, по-добре заминавай още днес. Това, което искам да те накарам да проумееш, е, че трябва да се примириш с мисълта да съществуваш самостоятелно, да те ненавиждат, да си поставиш безсмъртна цел и да си готов да жертваш всеки, в когото не си сигурен. Защото ти си мой син. Днес аз ти предоставям случай, без дори да те подлагам на изпитание, да получиш върховна власт в Азия. От тук и сила да владееш света. Не го предлагам с лека ръка. Зная какво значи да си тай-пан. Избирай, за бога!

Кълъм бе втренчил поглед в Библията. И среброто. „Не искам да съм на второ място — мислеше си той, — в никакъв случай! Така никога няма да мога да постигна много. Засега не е нужно да се безпокоя за условията, за Джин-куа и китайците, и за всички световни проблеми. Може би няма да почувствам и грижите на тай-пан. Току-виж, че Роб не ме одобрил. Боже милостиви, помогни ми да докажа, че съм достоен да стана тай-пан — така ще мога да използвам властта си за добро. Нека това бъде средство да изпълня волята Ти. Хартата трябва да се приеме. Няма друг начин!“

На челото му избиха капчици пот. Той вдигна Библията:

— Заклевам се във Всевишния да спазвам тези условия, ако и когато стана тай-пан. И да ми помага Бог!

Пръстите му трепереха, когато положи Библията обратно.

— Роб? — каза Струан, без да вдига поглед.

— Пет години като тай-пан и мога да изпратя Кълъм обратно в Шотландия? Сега? Да променя абсолютно всичко, както аз намеря за добре?

— Да, за бога. Пак ли трябва да повтарям? След пет месеца ще правиш каквото пожелаеш. Ако, разбира се, си съгласен да приемеш другите условия. Да!

В трюма настъпи дълбока тишина. Чуваше се само непрекъснатото шумолене на плъхове в тъмнината.

— Защо искаш да ме отстраниш, чичо? — попита Кълъм.

— За да нараня баща ти. Ти си последната издънка от неговия корен.

— Така е, Роб. Той е последният.

— Но как можеш да говориш така? Това е ужасно! — Кълъм бе потресен. — Та ние сме роднини! Роднини!

— Да — призна Роб с болка, — но ние говорим истината. Баща ти е готов да жертва мен, теб, децата ми, за да постигне целите си. Защо да постъпваме като него?

— Може би и ти ще го направиш, Роб. Може би — каза Струан.

— Знаеш, че нищо не бих направил да ти навредя. Господи, ти, който гледаш отвисоко, кажи какво става с нас? Видяхме се с пари и изведнъж побесняхме от алчност и какво ли още не. Моля те, остави ме да си замина! След пет месеца. Моля те, Дърк!

— Аз трябва да замина. Само от Парламента ще мога да осъществявам контрол над Лонгстаф и неговите приемници — както и ти, когато напуснеш Азия. Остани една година като тай-пан и после замини! Така наистина ще можем да осъществим плана. А и Кълъм трябва да бъде обучен.

— Как да бъда обучен за такова кратко време?

— До пет месеца ще разбера дали ще може да стане тай-пан. Ако не е годен, ще внеса промени.

— Какви промени?

— Съгласен ли си с условията, Роб? Ако си, закълни се в Библията и да се качваме горе.

— Какви промени?

— По дяволите! Съгласен ли си или не, Роб? Една или пет години? Или няколко?