— Бедният! Може би е по-добре, че не остана жив, за да види края на колонията.

Скинър го хвана под ръка и посочи към пристанището.

— Какво има там?!

— А? Пристанище, за бога!

— Бедата е, че хората не използват главите и очите си. Флотата е оцеляла — и всички търговци! Загубихме само една фрегата. Но ще я ремонтираме и тя ще бъде на вода след една седмица. Същото е положението с „Рестинг клауд“. „Бостон принсес“ се разби в Каулуун. Но това е всичко. Не разбираш ли? Най-страшният тайфун, кой то историята познава, постави Хонконг на изпитание. Но флотата оцеля и продължава да развява флаговете си с милостта на Бога. Тайфунът бе голям джос. Мислиш, че адмиралът няма да разбере? Смяташ ли, че твърдоглавият Кънингтън, каквото и да мисли този смахнат генерал, не знае, че мощта на нашата флота е запазена? Морската мощ, бога ми!

— Господи! Наистина ли мислиш така?

Скинър бе вече влязъл и разчистваше пътя пред себе си. Той седна, намери перо, мастило и хартия и започна да пише.

— Наистина ли мислиш така?

— Ако бях на твое място, щях да започна да правя планове за ново обзавеждане на конюшнята. Искаш ли да обявя във вестника, че следващата среща ще бъде по обявения график?

— Абсолютно. О, много добре! Да. — Блоър помисли за момент. — Ще направим специално надбягване. Най-голямата парична на града за годината — последно надбягване за сезона. На името на тай-пан.

— Добре! Ще го прочетеш още тази нощ!

Блоър наблюдаваше как Скинър пише.

— Ще напишеш ли некролога му?

Скинър отвори едно чекмедже, извади лист хартия и му го подаде.

— Написах го преди няколко дни. Прочети го. После можеш да ми помогнеш при печатането с ръчната преса.

Кълъм и Тес още стояха там, където Скинър ги беше оставил.

— Хайде, любов моя! — извика Тес, като разтревожено дърпаше Кълъм за ръката.

С усилие Кълъм дойде на себе си.

— Защо не отидеш на „Уайт уич“? Сигурен съм, че те се безпокоят за теб. Аз ще дойда по-късно. Остави ме сам за известно време. Ще го направиш ли, скъпа моя? Аз… добре, просто остави ме сам.

— О, Кълъм! Какво ще правиш?

— Не зная. Наистина не зная.

Тя го изгледа продължително, после си тръгна. Той отиде до Глесинг пойнт, без да чува, без да вижда нищо, като че ли времето за него бе спряло. „О, Господи! Какво да правя?“

— Мистър Струан?

Кълъм усети, че някой го дърпа за ръката, и дойде на себе си. Той видя, че слънцето е високо в небето, и осъзна, че се бе облегнал на счупения пилон пред Глесинг пойнт. Морският комендант гледаше към него.

— Поздрави от Негово превъзходителство, мистър Струан. Бихте ли дошли на борда?

— Да. Да, разбира се — каза Кълъм, изнемощял и разстроен.

Той се остави да бъде отведен до чакащия катер. Изкачи се по мостика на флагманския кораб и слезе долу.

— Скъпи Кълъм! — каза Лонгстаф. — Ужасна новина! Ужасна! Порто?

— Не. Не, благодаря, Ваше превъзходителство.

— Седни. Да, ужасно. Шокиращо. Веднага щом научих новината, изпратих човек да те потърси, за да ти изкажа моите съболезнования.

— Благодаря Ви.

— Заминавам утре по време на прилива. Новият посланик изпрати съобщение чрез Мънси, че е в Макао. Проклет да е Уолън! Защо, по дяволите, не почака? Проклет тайфун! Проклет Дърк! По дяволите всичко! Ти се срещна с Мънси, нали?

— Не. Не, сър.

— Няма значение. Честна дума, много е досадно. Мънси дойде в резиденцията и не каза нито дума. Да, ужасно. Да не говорим за джос… — Той смръкна енфие и кихна. — Научи ли, че Хорацио също е загинал?

— Не. Не, сър. Аз мислех, че той е в Макао.

„По дяволите, как е могъл да загине? Да направи всичко по-трудно!“ — помисли Лонгстаф.

— О, впрочем, баща ти имаше някакви документи за мене. Аз трябва да ги имам, преди да замина.

Кълъм направи усилие да си спомни. Това усилие го изтощаваше още повече.

— Не ми е говорил за документи, Ваше превъзходителство. Нищо не зная за документи.

— Добре, вярвам, че ги е запазил на сигурно място — каза Лонгстаф, доволен, че Кълъм не знае нищо за документите. — В сейфа трябва да са, Кълъм, в сейфа. Къде е личният му сейф?

— Аз… аз не зная, сър. Ще попитам Варгас.

— Хайде, Кълъм. Съвземи се. Животът продължава. Мъртвите са си мъртви. Не трябва да се отчайваш! Къде е неговият сейф? Помисли! В резиденцията? На борда на „Рестинг клауд“?

— Не зная.

— Тогава мисля, че трябва да го потърсиш, и то много бързо.

Гласът на Лонгстаф стана остър.

— Това е от изключителна важност. И го пази в тайна. Разбираш ли какво е наказанието за предателство? — заплашително добави Лонгстаф.

— Да. Да, разбира се — отговори Кълъм, уплашен от Лонгстаф.

— Добре. И не забравяй, че ти си заместник-секретар на колонията и си положил клетва пред Короната. Поверих документите на баща ти, за да бъдат в безопасност. Строго секретни дипломатически документи, отнасящи се до приятелска „сила“. Карти, документи на руски език с преводи на английски. Намери ги. Докладвай ми веднага щом ги намериш. Във всеки случай докладвай ми при залез слънце. Ако ти не можеш да направиш това, аз сам ще го направя. О, да! Скоро ще получиш някои материали. Ще пристигнат след няколко дни. Ще ги изпратиш до мене, като всичко запазиш в тайна. Дежурният! — извика той.

Вратата се отвори веднага.

— Да, сър!

— Изпрати до брега мистър Кълъм!

Кълъм се качи на дългата лодка, силно разтревожен. Той бързаше към „Рестинг клауд“. Корабът бе сред многобройните сампани, почти изправен. Войници го пазеха от крадци. Той се изкачи на борда и слезе долу.

Лим Дин стоеше със секира в ръка пред помещенията на Струан.

— Маса мъртъв?

— Да.

Лим Дин не отговори. Нито промени изражението на лицето си.

— Когато тай-пан имаше документи — важни документи, — къде ги оставяше? — попита Кълъм.

— Айейа?

— Документи — поставя в сейф. Има сейф? Каса?

Лим Дин го въведе вътре и му показа касата в спалнята на Струан.

— Това там?

— Ключ?

— Ключ няма. Тай-пан има. Нищо няма.

„Къде би могъл да бъде ключът? — се питаше Кълъм. — В него! В него, разбира се. Трябва да… дали Варгас има ключ? О, господи! Помогни ми! Ще има… погребение и ковчег. Къде трябва да… и… и какво ще правя с тази китайка? Може ли тя да бъде погребана с него? Не, това не може. Има ли той семейство с нея? Не ми ли каза, че има? Къде са те? В руините? Помисли, Кълъм! Събуди се, за бога! А корабите? Парите? Оставил ли е завещание? Забрави за това! Това сега не е важно. Ти трябва да намериш тайните документи. Какво каза Лонгстаф? Карти и руски документи?“

Брок влезе в кабината незабелязан. Той видя страха и безпомощността по лицето на младия Кълъм и петната от кръв по ръцете и дрехите му.

— Добро утро, мойто момче — любезно каза той. — Дойдох веднага щом научих. Съжалявам, мойто момче, но не се плаши. Ще направя всичко за тебе.

— О, благодаря, мистър Брок — отвърна Кълъм поуспокоен. — Аз само…

Той седна отново, почувствал слабост.

— Тес каза, че без тебе щяла да умре. Глесинг също. Лош джос за баща ти, но не се плаши. Аз ще бъда в резиденцията, моето момче, и ще уредя всичко както трябва. Заповядах на Орлов да остави корабите Лъв и Дракон с половината мачти, а аз ще оправя „Рестинг клауд“ много бързо. Ти само се съвземи. Аз ще се грижа за всичко.

— О, благодаря, мистър Брок. Виждали ли сте ключа му? Аз трябва…

Кълъм тъкмо щеше да обясни историята с документите, но си спомни какво му бе казал Лонгстаф относно предателството и се спря навреме.

— Просто мислех — каза той неуверено, — трябва да прегледам документите му.

— Аз няма да пребърквам джобовете му! — каза Брок със студен глас. — Просто го положих, както си му е реда, и изнесох жената да не се вижда.

„Е, Дърк — каза си той, — няма да забравя как изглеждахте ти и езичницата. Заедно. Но заради тебе, заради децата ти, ще бъдеш погребан сам, като християнин. Ще се разпоредя за нея без много шум.“