— Капитан Пениуорт!

— Да, сър?

— Най-добре е да се помириш с Бога — каза Брок. — Само той е знаел какво се крие зад тези дяволски облаци. Слезте всички долу!

Той взе телескопа и го насочи към резиденцията „Ноубъл хаус“. Струан стоеше сред група от няколко души до предната врата. Няколко глави се показваха от прозорците на третия етаж. Той затвори телескопа.

— По-добре влез вътре, Дърк — каза той тихо.

Закрепи колкото бе възможно останките от парапета на мостика и слезе долу.

— Мисля, че трябва да се помолим — каза той ведро.

— О, добре — съгласи се Лилибет. — Мога ли първа да кажа молитвата си? Както преди лягане?

Кълъм бе прегърнал Тес с едната си ръка.

— Ако се отървем живи, да бъда проклет, ако остана тука! — каза той. — Ние сме без дом. По дяволите това място!

— Да — каза Тес, сломена от разрухата. Тя гледаше с ужас приближаващите тъмни облаци. Те вече бяха погълнали полуостров Каулуун.

— По-добре да влезем вътре — каза тя.

Кълъм затвори вратата след нея. Изпитваше остри болки от изгорените места по ръцете си. Но той заключи вратата.

Тя си проправи път сред отломъците и коленичи до Глесинг. Лицето му бе като на мъртвец, но сърцето му биеше.

— Бедният Джордж!

Струан измери разстоянието от пристана до „Чайна клауд“ и до буреносните облаци на изток. Той знаеше, че няма време да търси катер, затова изтича до края на пристана. Събра ръце във формата на фуния около устата си:

— Орлов! — изкрещя той. — Ехей, „Чайна клауд“!

Гласът му се разнесе зловещо във всички посоки над пристанището на Хепи вели. Орлов размаха ръка и той едва чу отговора му.

— Да?

— Насочи кораба на юг! Ветровете сега ще духат от юг! Обърни носа на кораба на юг!

— Да! — отговори Орлов.

В същия момент Струан видя моряци, забързани по палубата. Той видя също един катер до „Чайна клауд“. Моряците трескаво работеха и носът на „Чайна клауд“ се завъртваше на юг.

Струан бързо се върна при мъжете, събрани до предната врата.

— Всички вътре!

Някои от тях веднага се раздвижиха, но младият лейтенант още наблюдаваше своята лорча в пристанището и не вярваше на очите си.

— Боже всемогъщи, тя е още над водата! Погледнете към флотата! Погледнете корабите! Аз мислех, че всички са отишли по дяволите, а само една фрегата е изхвърлена на брега и този клипер е загубил мачтите си. Невероятно, бога ми! На юг ли казахте? Защо?

— Елате! — каза Струан, като го задържа за ръката. — Влезте вътре. Вземете и хората си вътре!

— Какво става?

— За бога, ще излезем от вихъра след няколко минути. След това ураганът ще се обърне. Приберете хората си…

Той се слиса, като видя Хорацио да тича край него и да се отправя към Куинс роуд и пристанището.

— Върни се! Луд ли си! Ще загинеш! — изкрещя Струан, но Хорацио не му обърна никакво внимание. Струан хукна след него. — Хорацио! Какво, по дяволите, правиш? — извика той, като го настигна и го хвана за раменете.

— Трябва да кажа на Глесинг! Да свърша с тази мръсна женитба! — изкрещя Хорацио. — Пусни ме! Убиец! Ти и твоята мръсна проститутка! И двамата ще ви обеся!

Той успя да се откъсне от Струан и хукна отново.

Струан побягна след него, но заваля дъжд и той се спря. Стената от буреносни облаци се бе придвижила над половината от пристанището. Морето отново кипеше. Той видя, че моряците на „Чайна клауд“ се катереха по палубата и изчезваха долу в трюмовете. Орлов махна с ръка за последен път и също се прибра.

Струан се затича обратно към резиденцията. Вятърът го спираше и той удвои усилията си. Стигна до вратата във вихъра на пороя и погледна назад.

Хорацио тичаше по брега. Облакът покриваше вече пристанището и той изчезваше в мъглата. Струан го видя как спря, погледна нагоре и после вятърът го отнесе като отбрулен лист.

Струан бързо отвори вратата, влезе вътре и я затвори, но преди да успее да я залости, настъпи мрак и ураганът го изхвърли чак във фоайето. Той откърти всички прозорци на първия етаж и уби трима моряци. И премина.

Струан се изправи, като се учудваше, че още е жив. С всичката си огромна сила той успя да затвори вратата и да я залости. Бурята проникваше през прозорците и разхвърляше безразборно отломъци, хартии и фенери — всичко, което не бе здраво закрепено.

Като тичаше към стълбите, Струан стигна до премазаното тяло на младия лейтенант. Спря се, но внезапен силен вятър го отхвърли назад и издуха тялото надалеч. С неимоверни усилия Струан се добра до стълбите и оттам до спасението.

Под напора на урагана от юг „Уайт уич“ се люлееше като пиян. Наклони се силно напред и бе залян от огромна вълна. Като по чудо се изправи и треперещ заби нос във вятъра. Брок грабна Лайза и Лилибет и ги постави в леглото. Той им изкрещя нещо окуражително, но те не го чуха. Всички отчаяно се бореха за живота си.

Вода нахлу по мостика и заля залостената врата на кабината и под нея проникна вътре. Дяволски вятър връхлетя върху кораба. Чу се гръм, корабът се раздруса рязко и Брок разбра, че въжето на една от котвите е разкъсано.

На борда на „Бостон принсес“ Шиваун бе запушила с ръце ушите си, за да не чува ужасното скърцане, причинено от връхлетелия върху кораба ураган. Купър усети, че и на последната котва въжето е скъсано. Той извика на Шиваун да се държи, но тя не можеше да го чуе. Спусна се към нея и я притисна до един стълб с последни сили.

Корабът се наклони. Планширът му изскочи от морето нагоре и пое още вода. „Бостон принсес“ започна да потъва.

Бурята отново се нахвърли върху него и го блъсна в руския кораб.

В главната каюта на огромния двумачтов кораб шкафът със стъклени витрини се тресеше и разпръскваше наоколо бутилки, кристални чаши и посуда. Сергеев се суетеше и проклинаше. После произнесе молитва. След като корабът се поизправи, забил нос срещу вятъра, той разчисти отломъците под краката си, каза още една молитва и отново си наля бренди.

„Проклета Азия! — помисли той. — Бих искал да съм у дома. Проклета буря! Проклети англичани! Проклет дяволски остров! По дяволите всичко! Проклет да е принц Тергин, че ме изпрати тука! По дяволите Аляска и проклетата емиграция! Проклети да са Америка и американците! Но благословена да е Шиваун! Да — каза си той, когато корабът отново се раздруса и заскърца под натиска на бурята. — Бог да благослови свещената майка Русия и мястото й в историята. Планът на принц Тергин е чудесен и правилен, разбира се. Аз ще помогна той да се осъществи. Да. Този проклет куршум и тази проклета рана. Повече няма да скитам по тези безкрайни равнини. Край. Сега съм принуден да спра играта. Съвземи се, Алексей! Куршумът бе шанс — каква дума употреби тай-пан?… а, да, джос. Куршумът бе джос. Добър джос. Сега мога да използвам всичките си сили в полза на Русия. Какво да се прави? Да напусна веднага Хонконг. Глупакът лорд Кънингтън задуши Англия и ни даде ключа към Азия. Добре. Споразумей се с тай-пан или с Брок, след това колкото е възможно по-бързо замини от тук и иди в Аляска. Помогни на племената. После се върни вкъщи. Не, по-добре иди във Вашингтон, бди, ослушвай се и мисли. Прави това, за което си роден — да служиш на майка Русия до края на земята. Нейната земя.“

Сергеев усети болка в хълбока си и за пръв път й се зарадва. „Много добър джос — помисли той. — Това е. Ако оцелеем, заминаваме. А Шиваун? А, това е момиче, за което си заслужаваше да се мисли, кълна се в кръста. Политически много ценна, а физически също. Но не е достатъчно добра за женитба, макар че баща й е сенатор. А може би е подходяща. Може би това би бил мъдър ход. Помисли за това, Алексей! Ние ще имаме нужда от лидери в Руска Америка. Континентът ще бъде разделен на княжества. Женитбите на хора от различни националности винаги са били форма на завоевание, нали? Може би трябва да се възползваш от случая. Свети Петре, тя много ми харесва за метреса. Как бих могъл да уредя това? Ще се съгласи ли? Защо не? Купър е глупак. Лошото е, че е сгодена. Жалко. Но тя казва, че не го обича.“