— Аз ще ти кажа какво не наред. Ти мислиш твърде много затова, което вече станало. И още по-зле — за това, което можеше стане. Да! Неразумно! Бъди китаец! Заповядвам! Минало е минало. Сключили мир с Брок! Не губи време като запечена кокошка. Хапни нещо, пий малко чай и прави любов на Ин-хси!

Тя се засмя и извика Ин-хси, която бързо изтича през огромната стая, седна на леглото и хвана ръката й.

— Погледни я, за бога! Аз вече говорих какво трябва прави.

Той се усмихна и му стана по-леко.

— Така по-добре — продължи тя. — През цяло време мисля за тебе. Няма значение. Ин-хси бъде в съседна стая сама. През цяла нощ. Ще чака.

Той се усмихна, а Мей-мей бързо заговори на китайски на Ин-хси. Ин-хси слушаше с цялото си внимание и когато Мей-мей свърши, радостно плесна с ръце, погледна Струан с възторжени очи и бързо излезе.

— Какво й каза, Мей-мей? — попита той подозрително.

— Казах как ти правиш любов. Научи нея как те възбужда фантастично. И не плаши, когато накрая тя изкрещи.

— Дявол да те вземе! Не мога ли веднъж да остана сам?

— Тай-тай знае кое най-добро за невъздържано малко момче. Ин-хси вече чака тебе.

— Какво?

— Ин-хси. Казах да подготви. Вечер любов приятна. Забрави ли?

Струан изръмжа и тръгна към вратата.

— Благодаря ти сърдечно, но съм зает.

Той слезе долу и изведнъж се почувства по-добре. Да, глупаво е да се мисли за миналото. И той благославяше своя джос заради Мей-мей.

Брок се разпореди да се демонтира счупената главна мачта на „Уайт уич“. Тя бе положена на палубата за по-голяма сигурност. Всички счупени рейки и скъсани въжета бяха свалени и събрани в долната част на кораба. Бяха спуснати три котви в предната част на „Уайт уич“ и една от страната на кормилото. По този начин корабът щеше да бъде максимално устойчив на вятъра.

През целия ден Брок бе разстроен. Имаше главоболие, болки в гръдния кош. Той знаеше, че тази нощ го очакват лоши сънища. Би желал да се напие, да забрави. Усещаше наближаващата опасност. Той направи последен оглед с фенер в ръка на мократа палуба, после слезе долу при Лайза и Лилибет.

— Ето ти чая, любов моя — каза Лайза. — Най-добре облечи сухи дрехи. Те са приготвени.

Тя посочи към купчината от морско палто и панталони, морска шапка и ботуши.

— Благодаря, любов моя.

Той седна на масата и изпи чая.

— Татко! — каза Лилибет. — Ще играеш ли с мене? — Брок не отговори. Той не я чу. Тогава тя се хвана за мокрото му палто.

— Татко, ще изиграеш ли една игра с мене?

— Остави баща си на спокойствие — каза Лайза. — Аз ще играя с тебе.

Тя заведе Лилибет в съседната каюта и благодари на Бога, че мъжът й и Струан се помириха. Брок й бе разказал за случилото се ц тя бе благодарна, че Бог е чул молитвите й. „Вятърът бе едно чудо, — каза си тя. — Сега всичко, от което той има нужда, е търпение. Той ще се съгласи да благослови Тес.“ Лайза се помоли на Бога да бди над Тес и Кълъм, кораба и всички тях, после седна и започна играта с Лилибет.

Този следобед ковчегът на Горт бе поставен в един катер. Лайза и Брок отидоха в дълбоки води и Брок изпълни погребалния обред. Когато свърши, той прокле сина си и хвърли ковчега в дълбините. После се върнаха на „Уайт уич“, Брок отиде в каютата си и заключи вратата. Той плака за сина си и за дъщеря си. Той плака за първи път, откакто бе станал мъж. Радостта от живота го бе напуснала.

През цялата нощ вятърът и дъждът се усилваха. На разсъмване духаше силно, но все още не бе опасно, морето беше бурно, но не заплашително.

Брок бе спал с дрехите си и се появи на палубата с подпухнали очи. Провери барометъра. Нивото на живака бе неизменно 29,8 инча. Разклати го, но нивото не се промени.

— Добро утро, сър — каза Пениуорт.

Брок апатично кимна с глава.

— Мисля, че бурята е предстояща — каза Пениуорт, смутен от безразличието на Брок.

Брок се вгледа в морето и небето. Гъстите облаци бяха само на няколко стотици фута и закриваха напълно планините и върха на острова. Но това не представляваше нещо необикновено.

Брок неохотно тръгна да провери въжетата на котвите. Те бяха стабилни — три котви и три въжета, дебели колкото човешко бедро. Достатъчно са здрави, за да устоят на всякаква „буря“ — помисли той. Но всичко това не му харесваше. Като че ли бе безчувствен.

„Чайна клауд“ леко се поклащаше, но стоеше стабилно във водите на пристанището, а часовникът на квартердека потрепваше, макар че бе защитен от вятъра. Всички други кораби, сред които се открояваше флагманският, също стояха стабилно. Няколко закъснели сампани и джонки търсеха удобни места за пускане на котва в малкото свободно пространство близо до Глесинг пойнт.

Брок слезе долу. Пениуорт и останалите моряци въздъхнаха с облекчение. Присъствието му ги притесняваше.

— От вчера насам изглежда остарял — каза Пениуорт. — Има вид на човек, който умира прав.

На разсъмване Струан проверяваше здравите щори на прозорците на първия етаж. Той слезе по стълбите на партера и провери другите щори. Погледна към барометъра — 29,8 инча.

— За бога! — извика той и гласът му отекна наоколо. — Или падай надолу, или да свършва този проклет дъжд и това проклето време!

— Какво, тай-пан? — извика Мей-мей от площадката на стълбището.

Тя изглеждаше малка и очарователна.

— Нищо, моето момиче. Върни се в леглото — нареди й той.

Мей-мей слушаше шума от дъжда и й се искаше да е в Макао.

Там шумът от дъжда по покрива е винаги приятен.

— Не харесва този дъжд — каза тя. — Надявам се, децата са добре.

Много ми липсват.

— Да. Върни се в леглото. Бъди добро момиче! Аз ще изляза за малко.

Тя жизнерадостно му махна с ръка.

— Бъди внимателен!

Струан облече моряшкото си палто и излезе. Сега дъждът падаше под наклон. Той не бе се усилил през последния час. „Всъщност — помисли той — изглежда, че е отслабнал.“ Облаците се спускаха ниско. Той отново огледа „Чайна клауд“. „Корабът е хубав и стабилен“ — каза си. Струан се върна и отново провери барометъра. Без промяна.

Той закуси добре и се приготви да излезе отново.

— Горе! Долу! Защо толкова нетърпелив? Къде отива сега, айейа? — попита Мей-мей.

— При началника на пристанището. Искам да проверя дали Кълъм е добре. В никакъв случай не излизай навън и не отваряй врати и прозорци, Върховна лейди тай-тай или не Върховна лейди тай-тай.

— Да, съпруже. — Мей-мей го целуна.

Куинс роуд, покрит с дълбоки локви, бе почти безлюден. А вятърът и дъждът не преставаха и бе за предпочитане човек да е във фабриката. „Това напомня пролетен дъжд в Североизточна Англия. Не, не е толкова силен“ — мислеше си Струан.

Той влезе в сградата на пристанището и се отърси от дъжда.

Глесинг стана прав зад бюрото си.

— Добро утро. Странна буря, нали? Малко чай? — Той го покани да седне. — Предполагам, че търсиш Кълъм и мисис Струан. Те отидоха на ранната църковна служба.

— Моля?

— Ще се върнат всеки момент. Днес е неделя.

— О, аз забравих.

Глесинг наля чай от голяма кана, после го остави обратно на края на мангала. Стаята бе голяма и пълна с морски карти. Една мачта стигаше до тавана, а до върха й имаше някакъв люк. Подредени бяха сигнални флагчета, пушки и всякакви морски принадлежности.

— Какво мислиш за бурята?

— Ако това е тайфун, ние сме на пътя му. Това е отговорът. Ако вятърът не отслабне или не промени посоката си, тогава тайфунът ще мине над главите ни.

— Бог да ни е на помощ, ако си прав.

— Да.

— Веднъж попаднах в тайфун край Формоза. Никога не бих пожелал да съм в такъв момент в открито море; при това не бяхме близо до центъра на вихъра. Ако такова нещо съществува.

Силен пристъп на вятъра притисна щорите на прозорците. Те погледнаха ветропоказателя. Все още духаше неумолимо от север. Глесинг постави на бюрото чашата си за чай.