— Извинете, че идвам неканен, Уилф. Аз… — Струан спря, разтревожен от вида на Тилмън.

Тилмън се бе подпрял на подгизнала от пот възглавница, лицето му бе това на скелет, с цвят на неизбелен стар лен, бялото на очите му бе придобило мръсножълт цвят.

— Влизайте — каза той с едва доловим глас. Сега Струан забеляза, че Тилмън, който имаше хубави, здрави бели зъби, беше беззъб.

— Какво е станало със зъбите ви?

— От каломела е. Така въздейства на някои хора… — Гласът на Тилмън глухо се носеше. Очите му излъчваха странен блясък. — Очаквах ви. Отговорът е „не“!

— Какво?

— Не. Просто „не“. — Гласът на Тилмън укрепна. — Аз съм неин настойник и тя никога няма да се омъжи за вас.

— Не съм дошъл да й искам ръката. Просто дойдох да ви видя и как е маларията…

— Не ви вярвам. — Гласът на Тилмън истерично звънна. — Вие просто се надявате да умра!

— Това е смешно? Защо трябва да искам да умрете? Тилмън със затруднение вдигна звънчето, което бе поставено на миришещата на вкиснато завивка, и позвъни. Вратата се отвори и един бос грамаден негър влезе. Той беше роб на Тилмън.

— Джибидая, кажи Купър и миси да дойдат веднага тук.

Джибидая кимна и затвори вратата.

— Още търгуваме с хора, Уилф?

— Джибидая е доволен от положението си, дяволите да те вземат! Вие си гледайте вашата работа и ни оставете да си гледаме нашата, гадна свиньо!

— По дяволите вашата „работа“, проклет роботърговец.

Вторият кораб, на който бе попаднал Струан, се бе запечатал в паметта му и от време на време още сънуваше кошмари, че е на борда му. Със своя дял от наградата за Трафалгар той се бе откупил от флота и се бе наел като каютен прислужник на един английски търговски кораб, който браздеше Атлантика. Бяха вече далеч в открито море, когато откри, че бе кораб за незаконна търговия с роби, който отиваше до Дакар и после през долния Атлантик и екваториалната ивица до Савана. Мъже, жени и деца мряха в трюмовете като мухи. Техните предсмъртни викове и степания отекваха в ушите му, зловонието го задушаваше седмица след седмица. Бе дезертирал в Савана. Това бе единственият кораб, от който бе дезертирал през живота си.

— Вие сте по-лоши от търговци с роби — каза той с груб глас. — Вие просто купувате плътта, слагате я на дръвника и вземате печалбата. Виждал съм пазар за роби.

— Ние се отнасяме добре с тях! — изкрещя Тилмън. — Те са просто диваци, а ние им осигуряваме хубав живот. Наистина! — Лицето му се сгърчи, като се облегна назад и се бореше да събере сили, отчаян от завист към жизнерадостта и здравето на Струан. Усещаше приближаването на смъртта. — Ти няма да се възползваш от смъртта ми, Бог ще те прокълне завинаги!

Струан тръгна към вратата.

— По-добре почакай! Това, което ще кажа, те засяга.

— Нищо от това, което ще кажеш, не може да ме засяга!

— Ти ме нарече роботърговец? А ти как се сдоби с наложницата си, мръсен лицемер такъв?

Вратата широко се разтвори и Купър се втурна вътре.

— О, здравейте, тай-пан! Не знаех, че сте тук.

— Здравейте, Джеф — отвърна Струан, едва успявайки да овладее гнева си.

Купър хвърли поглед към Тилмън.

— Какво има, Уил?

— Нищо. Исках да ви видя, както и племенницата си.

Влезе Шиваун и изненадана, спря.

— Здравейте, тай-пан. Добре ли сте, чичо?

— Не, дете. Много съм зле.

— Какво става, Уил? — попита Купър.

Тилмън слабо се прокашля.

— Тай-панът дойде да ме „посети“. Счетох, че е тъкмо моментът да се уреди една важна работа. Утре отново очаквам пристъп на треска и мисля… — Безводният поглед се насочи към Шиваун. — Горд съм да ви съобщя, че Джеф официално поиска ръката ви и аз с радост се съгласих.

Шиваун пребледня.

— Все още не искам да се омъжвам.

— Обмислих всичко много внимателно…

— Няма!

Тилмън се надигна на лакът с огромно усилие.

— А сега чуйте много добре какво ще кажа! — извика той, като гласът му придаваше сила. — Аз съм вашият законен настойник. В продължение на месеци си кореспондирам с баща ви. Брат ми официално одобри съюза, ако аз официално реша, че е във ваша полза. А аз реших, че е. Така че…

— Е, добре, но няма да го направя, чичо. Сега е деветнадесети век, не Средновековието. Все още не искам да се омъжвам.

— Вашите желания не ме засягат и вие сте напълно права, че сме в деветнадесети век. Вие сте сгодена. Вие ще се омъжите. Моята и на баща ви надежда беше, че по време на вашето гостуване тук Джеф ще ви хареса. И той ви хареса. — Тилмън изтощено се отпусна назад — Това е един много удовлетворителен съюз. Точка по въпроса.

Купър се приближи до Шиваун.

— Шиваун, скъпа. Вие знаете какво чувствам. Нямах представа, че Уилф ще… Надявах се, че…

Тя отстъпи от него и очите й намериха Струан.

— Тай-пан! Кажете на чичо ми. Кажете му, че не може да постъпи така… не може да ме сгоди… кажете му, че не може!

— На колко години сте, Шиваун?

— На деветнадесет.

— Ако баща ви е съгласен и чичо ви е съгласен, вие нямате избор.

— Той погледна към Тилмън. — Предполагам, че имате писмено разрешение?

Тилмън посочи с жест към бюрото.

— Писмото е там. Макар че това изобщо не ти влиза в работата.

— Такъв е законът, Шиваун. Вие сте непълнолетна и трябва да се подчинявате на това, което баща ви иска. — Струан тъкмо тръгна към вратата, но Шиваун го спря.

— Знаете ли защо съм продадена? — избухна тя.

— Дръжте си езика, момиче! — кресна Тилмън. — Не сте ми причинили нищо освен ядове, откакто сте тук, и е крайно време да се научите как да се държите и да уважавате по-възрастните и по-умните от вас.

— Продадена съм за акции — каза горчиво тя. — В „Купър — Тилмън“.

— Не е така! — каза Тилмън. Лицето му беше ужасно.

— Шиваун, вие сте прекалено развълнувана — започна Купър с нещастен вид. — Просто поради внезапността и…

Струан почти я бе отминал, но тя го задържа.

— Почакайте, тай-пан. Това е сделка. Знам как работи съзнанието на един политик. Политиката е скъп бизнес.

— Дръж си езика! — изкрещя Тилмън, после изстена от болка и се строполи на леглото.

— Без дохода от тук — продължи бързо тя, като трепереше — татко не може да си позволи да бъде сенатор. Чичо е най-големият брат и ако умре, Джеф може да откупи дела на Тилмън на номинална Цена и тогава…

— Хайде стига, Шиваун — остро я прекъсна Купър. — Това няма нищо общо с любовта ми към вас. За какъв ме мислите?

— Бъдете откровен, Джеф. Истина е, нали? За номиналната стойност?

— Да — отвърна Купър след мрачна пауза. — При такива обстоятелства бих могъл да закупя дела на Тилмън. Но не съм сключвал такава сделка. Не купувам движимо имущество. Обичам ви. Искам да бъдете моя съпруга.

— А ако не стана, няма ли да откупите дела на чичо?

— Не знам. Ще решавам, когато му дойде времето. Чичо ви би могъл да изкупи моите акции, ако аз умра преди него.

Шиваун отново се обърна към Струан.

— Моля ви, купете ме, тай-пан.

— Не мога, мила. Но не мисля, че Джеф ви купува. Знам, че ви обича.

— Моля ви, купете ме — каза тя съкрушено.

— Не мога, мила. Това е против закона.

— Не е. Не е. — Тя се разрида неудържимо.

Купър, който се измъчваше, я прегърна.

Когато Струан се завърна на „Рестинг клауд“, Мей-мей все още неспокойно спеше.

Докато я наблюдаваше, той мрачно се запита какво да прави с Горт и Кълъм. Знаеше, че веднага трябва да замине за Макао. Но не и преди Мей-мей да оздравее — о, боже, нека оздравее. Да изпратя ли „Чайна клауд“ и Орлов… или може би Маус?! Или да чакам? Казах на Кълъм да се пази — но ще го направи ли? О, Исусе Христе, помогни на Мей-мей.

В полунощ на вратата се почука.

— Да?

Лим Дин влезе тихо. Той хвърли поглед към Мей-мей и въздъхна.

— Голям дебел господар дошъл види тай-пан, може? Айейа?

Струан усещаше болки във врата и гърба. Главата му тежеше, докато се качваше по прохода към квартирата си на горната палуба.