Кълъм се почувства неудобно от погледа на баща си.

— Е, донякъде. Споразумението е условно, докато го одобриш. — Той извади една карта и я разтвори на бюрото. Землището на новия град заобикаляше Глесинг пойнт на две мили западно от Хепи вели. Изравнената площ за застрояване бе ограничена от околните планини и ширината й едва ли беше повече от половин миля. Толкова беше и отдалечеността от брега. Тай Пинг Шан се извисяваше над землището и спираше разрастването на изток.

— Това са всичките парцели. Избрах 8 и 9. Горт каза, че те искат 14 и 21.

— Съгласува ли това с Тайлър?

— Да.

Струан хвърли поглед към картата.

— Защо избра два парцела един до друг?

— Е, тъй като не разбирам нищо от земя, кантори, пристани, попитах Джордж Глесинг. И Варгас. После, отделно, Гордън Чен. И…

— Защо Гордън?

— Не знам. Просто реших, че е добра идея. Струва ми се, че е много умен.

— Продължавай.

— Е, те всички се съгласиха, че 8, 9, 14 и 21 са най-добрите парцели. Гордън предложи два един до друг, в случай че решим да се разширим. Тогава един пристан ще обслужва две представителства. По предложение на Глесинг помолих капитан Орлов тайно да измери дълбочината недалеч от брега. Каза, че дъното е добро, скалисто, но шелфът е плитък. Ще трябва да отвоюваме земя от морето и да направим пристана доста далеч.

— Кои крайни парцели избра?

Кълъм нервно ги посочи.

— Гордън счита, че трябва да наддаваме за този имот. Това е… това е хълм и… е, мисля, че би могъл да се окаже подходящо място за Голямата къща.

Струан се надигна, приближи се до прозорците на кърмата и погледна хълма през бинокъла. Бе на запад от Тай Пинг Шан, от другата страна на землището.

— Ще трябва да прокараме път дотам, нали?

— Варгас каза, че ако закупим крайни парцели 9А и 15Б, ще получим… той го нарича „право на преминаване“ или нещо такова и това ще защищава собствеността ни. По-късно бихме могли да ги застроим и да ги даваме под наем, ако искаме. Или да ги препродадем.

— Разговаря ли с Брок за това?

— Не.

— С Горт?

— Не.

— С Тес?

— Да.

— Защо?

— Няма специална причина. Обичам да разговарям с нея. Говорим си за много неща.

— Опасно е да говориш с нея за такива неща. Може да ти харесва или не, но си я подложил на изпитание.

— Какво?

— Ако Горт или Брок наддават за 9А или 15Б, ще знаеш, че не можеш да й имаш доверие. Без по-малките парцели хълмът е страхотен риск.

— Тя никога няма да каже — каза нападателно Кълъм. — Това си беше тайно, между нас. Може Брокови да са имали същата идея. Ако наддават срещу нас, това още нищо не доказва.

Струан го погледна изпитателно. После каза:

— Нещо за пиене или чай?

— Чай, благодаря. — Дланите на Кълъм лепнеха. Той се запита дали Тес наистина не е говорила с Горт или Брок. — Къде беше?

— Какво още трябва да бъде решено?

Кълъм се съсредоточи с усилие.

— Има много писма както за теб, така и за чичо Роб. Не знаех какво да ги правя и ги сложих в касата. После Варгас и Чен Шенг оцениха разходите по Хепи вели и… е… аз подписах за среброто. Лонгстаф е платил на всички, както каза. Така че подписах и го преброих. Освен това вчера пристигна човек от Англия на кораба на Сергеев — Роджър Блоър. Каза, че се е качил в Сингапур. Спешно иска да те види. Не пожела да ми каже какво му трябва, но аз… както и да е, оставих го на колектора. Кой е той?

— Не знам, сине — отвърна замислено Струан. Той дръпна шнура на звънеца до бюрото и стюардът влезе. Струан нареди да пратят катер за Блоър. — Това ли е всичко, сине?

— Трупат се поръчки за строителни материали и части за кораби. Трябва да поръчваме нови количества опиум — толкова много неща.

Струан си играеше с чаената чаша.

— Брок даде ли ти вече отговор?

— Днес е последният срок. Покани ме довечера на „Уайт уич“.

— Тес не намеква ли за решението на баща си?

— Не.

— А Горт?

Кълъм отново поклати глава.

— Утре заминават за Макао. С изключение на Брок. Поканиха ме да отида с тях.

— Ще заминеш ли?

— Щом си тук, бих искал. За една седмица — ако каже, че скоро ще можем да се оженим. — Кълъм отпи малко чай. — Трябва да купя мебели и други неща от този род.

— Срещна ли се със Суса?

— О, да, срещнахме се. Земята е прекрасна, а плановете вече са готови. Не можем достатъчно да ти се отблагодарим. Суса ни каза за отделната стая за баня и тоалетна, която си замислил за твоята къща. Ние… ние също го помолихме да ни построи такава.

Струан предложи пура и сам запали.

— Колко време би чакал, Кълъм?

— Не разбирам.

— Да се върна. Морето можеше да ме погълне.

— Не и теб, тай-пан.

— Един ден би могло. Един ден ще го направи. — Струан издуха струйка дим и я загледа как се носи из въздуха. — Ако изобщо отново се случи да замина, без да те предупредя къде отивам, чакай четиридесет дни. Не повече. Или ще съм умрял, или никога няма да се върна.

— Добре. — Кълъм се чудеше накъде бие баща му. — Защо изчезна така?

— Ти защо разговаряш с Тес?

— Това не е отговор.

— Какво още се е случило, откакто заминах?

Кълъм отчаяно се опитваше да разбере, но не успяваше. Уважението към баща му се бе засилило, но все още не можеше да почувства синовна обич. Той с часове бе разговарял с Тес и бе открил неподозирана задълбоченост в нея. Бяха говорили за бащите си, като се опитваха да вникнат в тези двамата, които обичаха, от които се бояха и които понякога мразеха най-много на земята и все пак се втурваха към тях при полъха на опасността.

— Фрегатите се завърнаха от Кемой.

— И?

— Потопили са петдесет-сто джонки. Големи и малки. Очистили са три пиратски гнезда на брега. Може да са потопили У Куок, но може и да не са.

— Мисля, че скоро ще разберем.

— Онзи ден ходих да видя къщата ти в Хепи вели. Пазачите… е, знаеш, че никой не би стоял през нощта… опасявам се, че е разбита а ограбена.

Струан се запита дали са разбили тайната му каса.

— Няма ли добри новини?

— Аристотел Куанс избяга от Хонконг.

— О, така ли?

— Да. Мисис Куанс не го вярва, но всички или почти всички са го видели на кораба, същия, с който замина леля Сара. Клетата жена вярва, че той все още е в Хонконг. Знаеш ли за Джордж и Мери Синклер? Ще се женят. Това е хубаво, макар че Хорацио е ужасно разстроен. Но и тук не всичко е наред. Току-що научихме, че Мери е много зле.

— Малария?

— Не. Някакво разстройство има в Макао. Много странно. Вчера Джордж получи писмо от игуменката на католическия орден на болногледачите. Клетият момък се тревожи до смърт! Никога не може да се разчита на тия паписти.

— Какво пише майката игуменка?

— Само това, че според нея трябвало да уведоми най-близките роднини. И че Мери казала да пишат на Джордж.

Струан се намръщи.

— Защо, по дяволите, тя не отиде в Мисионерската болница? И защо не казва на Хорацио?

— Не знам.

— Каза ли на Хорацио?

— Не.

— Глесинг би ли му казал?

— Съмнявам се. Изглежда, че сега те се мразят.

— Тогава по-добре замини с Брокови и разбери как е.

— Мислех, че ще искаш новини от първа ръка, така че изпратих племенника на Варгас, Хесус, с лорча вчера. Горкият Джордж не може да си вземе разрешително за отпуск от Лонгстаф и ми се искаше да му помогна.

Струан си доля чай и погледна Кълъм с ново уважение.

— Много добре.

— Е, мислех, че тя ти е почти под опека.

— Аха.

— Единственото, което не съм ти казал, е, че преди няколко дена се състоя следствието по инцидента с ерцхерцога. Съдебните заседатели установиха, че се отнася само до нещастен случай.

— Мислиш ли, че е така?

— Разбира се. Ти не мислиш ли така?

— Посети ли Сергеев?

— Най-малко веднъж дневно. Той, разбира се, присъства на следствието и… и каза много хубави неща за теб. Че си му помогнал, че си му спасил живота — от този род. Сергеев не предяви обвинение към никого и каза, че е изпратил сведение на царя в този смисъл. Открито заяви, че счита, че дължи живота си на теб. Скинър пусна специален брой на „Ориентал експрес“, отразяващ следствието. Запазил съм ти го. — Кълъм му подаде вестника. — Не бих се изненадал, ако получиш лична благодарност от царя.