Високата желязна вана бе поставена на ниска платформа и от нея към стената водеше отводнителна тръба, а оттам в дълбока, иззидана от камъни яма, изкопана в градината. Над ваната висеше продупчена желязна кофа, закачена за гредата на тавана. На покрива на къщата имаше резервоар за прясна вода, която отиваше до кофата по тръба. Тоалетната представляваше затворен шкаф с подвижна вратичка и кофа, която се зареждаше за през нощта.

Банята беше вече пълна с гореща вода. Струан свали вкисналите от потта дрехи и прекрачи с благодарност в банята. Обтегна се назад и потъна в блаженство.

Вратата на спалнята се отвори и влезе Мей-мей. След нея вървеше А Сам и носеше поднос с чай и горещ дим сум, а по петите й се влачеше Лим Дин. Те всички влязоха в банята и Струан стисна отчаяно очи. Никакви обяснения и наказания не можеха да внушат на А Сам, че не бива да влиза в банята, докато той се къпе.

— Здравей, тай-пан — поздрави Мей-мей със слънчева усмивка. — Цялото му раздразнение изчезна. — Ще пием заедно чай — добави тя.

— Добре.

Лим Дин вдигна мръсните дрехи и изчезна. А Сам постави весело таблата на масата, защото знаеше, че е спечелила баса. Каза нещо на Мей-мей на кантонски, което я накара да се разсмее, сама се изкикоти и побягна вън от стаята, като затвори след себе си вратата.

— Какво каза тя, по дяволите?

— Женски приказки.

Той вдигна гъбата, за да я хвърли по нея, но Мей-мей побърза да каже:

— Каза, ти си много як мъжки.

— Защо не разбере А Сам, дявол я взел, че банята е интимно място?

— А Сам е много интимна. За какво ти срамуваш, а? Тя много гордее с тебе. Няма за какво срамуваш. — Тя свали дрехите си, прекрачи във ваната и седна в другия край. После наля чая и му предложи.

— Благодаря. — Той пи от чая, после се пресегна и взе едно парче дим сум.

— Борба добра ли беше? — попита тя. Забеляза на ръката му заздравелите рани, останали от зъбите й, и се усмихна скришом.

— Чудесна!

— Защо бил толко ядосан?

— Няма причина. Много са хубави — добави той, като си взе още една хапка. После й се усмихна. — Ти си красива и си измислила най-добрия начин за пиене на чая.

— Ти си красив.

— Идва ли в къщата фенг шуй?

— Кога конкурс за рокля?

— В полунощ. Защо?

Тя вдигна рамене.

— Половин час преди полунощ ще върнеш ли тука?

— Защо?

— Искам да видя мой мъж. Да отвлека от тая лоша уста с кравешко виме. — Кракът й се плъзна под водата.

Струан трепна от внезапната интимна атака и едва не изпусна чая си.

— Престани да правиш това и внимавай. — Той спря ръката й и се засмя. — Бъди добро момиче.

— Да, тай-пан. Ако ти сам внимателен. — Мей-мей се усмихна мило и остави ръката си да лежи кротко в неговата. — Ти не зяпаш мене, както зяпал онази дяволска женска, макар че аз без дрехи. Какво липсва на мои гърди?

— Идеални са! Ти си идеална! Разбира се, че си. Сега престани да ме дразниш!

— Значи ще върнеш тук в половин час преди?

— Всичко ще направя, за да има мир. — Струан отпи от чая. — А, да. Ти не ми отговори. Идва ли в къщата фенг шуй?

— Да. — Тя вдигна сапуна и започна да се сапунисва, но не каза нищо повече.

— Слушай, кажи да или не.

— Да. — И отново замълча, възхитителна и нежна. Мълчанието й го вбесяваше.

— Кажи какво се е случило.

— Аз съжалявам ужасно, тай-пан, но ние точно върху клепач на дракон и трябва да заминаваме.

— Никъде няма да заминаваме и точка по въпроса!

Тя започна да тананика песничка. Когато свърши да се сапунисва, изми пяната и го погледна нежно с широко отворени очи.

— Завърти, за да сапунисвам твой гръб.

— Няма да заминем! — повтори той подозрително.

— Ма-рий дойде този следобед и ние поприказвали много хубаво.

— Няма да заминем! И точка по въпроса!

— Виж какво, тай-пан. Аз не глуха. Чух фантастично добре пръв път. Искаш ли да изтъркам гръб или не? Той обърна гърба си и тя започна да го сапунисва.

— Ние няма да заминем и край! Защото твоя майка решила така! — каза тя на кантонски.

— Какво? — попита той, като изви леко врата си, за да се наслаждава на нейните леки пръсти, докато масажираше приятно раменните му мускули.

— Стара кантонска поговорка — кога лястовици гнездят изгрев слънце се усмихва.

— Какво означава това?

— Какво означава? — попита тя, доволна от себе си. — Просто щастлива мисъл, това е. — Тя гребна малко вода и изми пяната. — А Сам, а-а-ах!

А Сам дотърча с огромни хавлиени кърпи. Мей-мей стана и А Сам уви едната от тях около нея и подаде другата на Струан.

— Кажи й, по дяволите, че аз сам ще го направя! — извика той.

Мей-мей преведе. А Сам остави кърпите, изкиска се и побягна навън.

Струан излезе от ваната и Мей-мей го зави с кърпа. За негово учудване, тя бе затоплена.

— Казах в бъдеще А Сам да готви малко хавлии на огън — обясни Мей-мей. — Добре за здраве.

— Великолепно е! — каза той и избърса водата от тялото си. Отвори вратата и видя, че леглото му е отвито и на бюрото са приготвени нови дрехи.

— Ти имаш време за малко почивка — каза Мей-мей и когато той се опита да възрази, добави повелително: — Ти почивай!

Струан погледна часовника си. Имаше още много време и той легна в леглото. Изпъна се блажено.

Мей-мей повика А Сам при себе си в банята и затвори вратата. Момичето коленичи, разви кърпата от краката на Мей-мей и ги избърса. Напудри ги и смени старите бандажи с чисти и сухи, после обу върху тях нови бродирани пантофки.

— Толкова са красиви, майко — каза тя.

— Благодаря, А Сам — Мей-мей леко я щипна по бузата, — и моля те, не говори толкова високо за атрибутите на татко.

— Аз само направих учтива забележка, а те наистина заслужават уважение. — А Сам махна карфиците от косата на Мей-мей и започна да я реше. — Нормално е един татко да се радва на такива комплименти. Аз наистина съвсем не разбирам нашия варварски татко. Досега ни веднъж не ме е повикал в леглото си. Толкова ли съм отвратителна?

— Непрекъснато ти повтарям, че варварите не лягат с всички жени в къщата — обясни уморено Мей-мей. — Той изобщо няма да го направи. Това е против неговата религия.

— Наистина много лош джос! — подсмъркна А Сам. — Да имаш такъв баща, така надарен, и религията му да не позволява!

Мей-мей се усмихна и й върна хавлиената кърпа:

— Бягай оттук, малка мазнице. Донеси чай след един час и ако закъснееш, хубавичко ще те напердаша.

А Сам побягна.

Мей-мей се парфюмира и влезе в стаята с мисълта за балната рокля и за другата изненада.

Лайза Брок отвори вратата на каютата и отиде до койката. Чувстваше, че я облива студена пот. Знаеше, че въпросът за Тес щеше да се реши сега или никога.

— Хайде, скъпи. — Тя започна да буди Брок. — Време е за ставане.

— Остави ме. — Брок се обърна на другата страна, полюляван леко от вълните, които плискаха по корпуса на „Уайт уич“. — Ще успея да се облека навреме.

— Говориш едно и също нещо от половин час. Ставай или ще закъснееш.

Брок се прозя и се протегна, после се изправи в леглото.

— Още не е започнало да залязва слънцето — каза той полусънен, като погледна през илюминатора.

— Скоро ще пристигне Горт и ти искаше да бъдеш готов по-рано. После трябва да прегледате счетоводните книги заедно с компрадора. Каза ми да те събудя.

— Добре, престани да нареждаш, Лайза! — Той отново се прозя и погледна жена си. Тя бе облечена в нова рокля от тъмночервен копринен брокат, бухнала широко върху многобройни фусти. Косата й бе сресана на кок. — Много си елегантна — каза той машинално и отново се протегна.

Лайза повъртя в ръце огромната шапка с пера и отново я остави.

— Ще ти помогна — каза тя.

— Какво е това? Казах ти, че старият ми костюм си го бива — избухна той, като видя новите дрехи на стола. — Мислиш ли, че толкова лесно се намират пари тези дни, та ги харчиш, все едно че са сол?