От мястото си на дивана той разглеждаше платното с удоволствие, свободно от принуда.

Седем минути.

Льосюр пресрещна щаб-капитан Мейсън, когато тя влезе през външния люк на охраняемия вход на мостика. Мейсън спря, когато видя лицето му.

— Капитан Мейсън… — започна той, но се разколеба.

Тя го погледна, лицето й не издаваше нищо. Продължаваше да изглежда спокойна, съсредоточена, с прибрана под капитанската фуражка коса, без нито един стърчащ кичур. Единствено очите й говореха за дълбока тревога.

Погледът й се плъзна за миг преценяващо към данните на приборите, после отново върна вниманието си към него.

— Искате ли да ми кажете нещо, господин Льосюр? — Гласът й прозвуча преднамерено неутрално.

— Чухте ли за последното убийство?

— Да.

— Комодор Кътър отказва да се отклони към Сейнт Джонс. Поддържаме курс към Ню Йорк. Шейсет и пет часа и нещо.

Мейсън не направи коментар. Той се обърна да тръгне, но усети възпиращата й ръка на рамото си. Бе леко изненадан: никога не го бе докосвала преди.

— Капитан Льосюр — каза тя. — Искам да дойдете с мен, когато говоря с комодора.

— Бях освободен от мостика, сър.

— Смятайте се за възстановен. И моля ви, извикайте втория и третия помощник-капитани на мостика, заедно с господин Холси, главния механик. Искам да присъстват като свидетели.

Льосюр усети, че сърцето му забързва.

— Да, сър.

Беше въпрос на пет минути да ги събере и да се върне на мостика. Мейсън ги посрещна на охраняемия вход. Зад гърба й виждаше, че комодорът продължава да крачи напред-назад пред прозорците. При звука от тяхното влизане той спря и вдигна поглед. Не можеше да не види, че най-отзад е застанала Мейсън.

Воднистите му очи се преместиха от Льосюр към нея и после обратно.

— Какво прави тук първият помощник, капитан? Освободих го.

— Помолих го да се върне на мостика, сър.

Настъпи дълга тишина.

— А останалите?

— Помолих и тях.

Кътър продължаваше да я гледа с неподвижен поглед.

— Проявявате неподчинение, капитане.

След кратка пауза Мейсън отвърна:

— Комодор Кътър, най-учтиво ви моля да обясните решението си за поддържане на курс и хединг за Ню Йорк, вместо да отклоните към Сейнт Джонс.

Очите на Кътър станаха твърди.

— Вече го обсъдихме. Такова отклонение е необмислено и съвсем не необходимо.

— Извинете ме, сър, но мнозинството от подчинените ви, както и делегация видни пътници, са на друго мнение.

— Повтарям: проявявате неподчинение. В резултат на което сте освободена. — Кътър се обърна към двамата охранители, които стояха на входа. — Придружете капитан Мейсън.

Двамата мъже пристъпиха към нея.

— Последвайте ни, сър — рече единият от тях.

Мейсън ги игнорира.

— Комодор Кътър, не сте видели онова, което видях аз; което ние видяхме. На борда на този кораб има четири хиляди и триста ужасени пътници и екипаж. Охранителният персонал е напълно неспособен да се справи със ситуация от такава величина, нещо, което господин Кемпър отлично знае. А тя продължава да ескалира. Контролът, и следователно сигурността на този кораб, са застрашени. Настоявам да се отклоним към най-близкото достъпно пристанище — Сейнт Джонс. Всеки друг курс ще изложи на опасност кораба и ще представлява нарушение на задълженията според Параграф V от Морския кодекс.

Льосюр дишаше мъчително. Той очакваше разярени изблици или студено отхвърляне в стил капитан Блай17. Вместо това Кътър направи нещо напълно неочаквано. Тялото му сякаш се отпусна, той заобиколи и се облегна на края на една конзола, скръстил ръце. Цялото му изражение се бе променило.

— Капитан Мейсън, всички ние сме повече от объркани. — Той погледна към Льосюр. — Може би съм бил малко сприхав в реакциите си и към вас, мистър Льосюр. Съществува причина, поради която един кораб има капитан и неговите заповеди не подлежат на разискване. Не можем да си позволим времето и лукса да започнем да се препираме, да обсъждаме доводите и да гласуваме като комисия. Предвид обстоятелствата обаче, се налага да обясня аргумента си. Ще го обясня веднъж, само веднъж. Очаквам — той погледна към палубните офицери и главния механик, и гласът му се втвърди отново — да слушате. Всички вие трябва да се подчинявате на древната и спазвана от векове неприкосновеност на правото на капитана да взема решения на борда на кораба си, дори когато става дума за решения, касаещи ситуации на живот и смърт, точно като тази тук. Ако не съм прав, това ще бъде докладвано веднага щом влезем в пристанище.

Той се изправи.

— Сега сме на двайсет и два часа от Сейнт Джонс, но само ако поддържаме тази скорост. Ако направим отклонение, ще се озовем право в сърцето на бурята. Вместо с попътна вълна, ще сме изложени на странично вълнение, а след като пресечем Голямата плитчина — на насрещно вълнение. Ще е късмет, ако успеем да поддържаме ход двайсет възла. Според тази сметка, Сейнт Джонс е отдалечен на трийсет и два часа, а не на двайсет и два — и то само ако бурята не се влоши. Лесно мога да си представя пристигане в Сейнт Джонс след четирийсет часа от този момент.

— Това е все пак един ден напред…

Капитанът вдигна ръка, лицето му потъмня.

— Извинете ме. Прав хединг към Сейнт Джонс ще ни отведе опасно близко до Източния шел и Кериън Рокс. Така че ще е нужно да планираме курс предвид тези препятствия, губейки най-малко час или два. Това прави четирийсет и два часа. Голямата плитчина е пълна с риболовни съдове и доста от най-големите преработвателни кораби ще посрещнат бурята недалеч от сушата, с пуснати котви, неподвижни, превръщайки ни в кораб, принуден да дава път при всяка неочаквана среща. Свалете два възла от скоростта и добавете време за маневри — ето ви изгубени още няколко часа. Макар да е месец юли, сезонът на айсбергите не е отминал и неотдавна беше съобщено за повишената им активност във външните зони на Лабрадорското течение, северно от Източната плитчина. Махнете още един час. Така се оказва, че не сме на двайсет и два часа от Сейнт Джонс, а най-малкото на четирийсет и два.

Той млъкна.

— „Британия“ стана сцена на престъпление. Всички пасажери, както и целият екипаж са заподозрени. Независимо къде акостираме, корабът ще бъде задържан от съдебните власти и няма да бъде освободен, преди съдебното разследване на борда да е приключило и всички — пътници и екипаж — не бъдат разпитани. Сейнт Джонс е малко, провинциално градче на остров в Атлантика, с малко полиция. Няма да разполага с необходимите ресурси, за да свърши ефективна работа по събирането на доказателства. „Британия“ може да остане на Сейнт Джонс седмици наред, дори месеци заедно с екипажа си и много пътници, на загуба от стотици милиони долари. Голяма част от хората на борда ще залеят градчето.

Той огледа притихналата група и облиза устни.

— Ню Йорк сити, от друга страна, разполага с условия за провеждане на необходимото криминално и съдебно разследване. Създадените на пасажерите неудобства ще са минимални и корабът ще бъде освободен в рамките на няколко дни. Най-важното, обаче: разследването ще се проведе както му е редът. Убиецът ще бъде заловен и наказан. — Кътър уморено притвори очи, след това пое въздух и ги отвори. Беше бавно, странно движение, от което по гърба на Льосюр полазиха тръпки. — Надявам се, че съм бил достатъчно ясен, капитан Мейсън?

— Да — отвърна Мейсън с леден глас. — Но позволете ми да изтъкна един факт, който пропуснахте, сър: убиецът удари четири пъти за четири дни. Всеки ден по веднъж, като по часовник. Вашите двайсет и четири часа допълнително до Ню Йорк означават още една смърт. Ненужна смърт. Смърт, за която ще бъдете лично отговорен.

Тишината, която настъпи, беше неприятна.

— И какво значение има, че на пътниците ще бъдат създадени неудобства? — продължи Мейсън. — Или че корабът ще бъде задържан в пристанище? Или че Корпорацията може да загуби милиони долари? Какво значение има, когато животът на хората е в опасност?