Таша се прицели с усмивка. Убийствата бяха неин занаят. И сега щеше да прибави още две имена към списъка си.

Тих шум зад нея я накара да се завърти. Ярък лъч на фенерче нахлу в очите й, заслепи я, а след него връхлетя нещо много по-твърдо. Куршумът, който се заби в главата на Таша, прекъсна веднъж завинаги престъпната й кариера.

Мишел се изправи с треперещи крака. Разтърка гърдите си, където куршумът бе улучил бронираната жилетка, която взе от Симънс. Силата на удара я бе повалила почти в безсъзнание. Болеше ужасно, но беше жива. За щастие успя да се намеси тъкмо навреме.

Използвайки фенерчето си, тя откри Кинг и Кейт.

— Извинявайте, имах малко проблеми, иначе щях да ви подкрепя по-рано. Добре ли сте?

Кинг кимна.

— Видя ли Сидни Морс?

— Сидни ли стои зад всичко това? — смая се Мишел. Кинг кимна. — Мислех, че е Питър Морс.

— И аз самият го проумях съвсем наскоро. Имаш ли нож?

Тя му подаде ножа си.

— Взех го от Симънс заедно с фенерчето. Какво ще правиш?

— Чакай ме в коридора. И вземи Кейт със себе си.

Мишел и Кейт тръгнаха към вратата. Кинг бавно се отправи към асансьора, където все още висеше Джоун. Провери пулса й. Беше жива. Той отряза въжетата, метна я на рамо и изтича при Мишел и Кейт.

Изведнъж Кинг отпусна Джоун на пода, надвеси се над нея и задиша тежко. Ефектът от рискования сблъсък с Морс най-сетне си казваше думата.

— Какво ти е? — попита Мишел.

— Нищо — отвърна раздразнено той. — Мисля, че ще ми призлее.

— Ти блъфираше за пистолета, нали? — обади се Кейт. — Не беше моят.

— Да, блъфирах за пистолета — процеди той през зъби.

Мишел сложи ръка на рамото му.

— Ще ти мине.

— Твърде съм стар за тия мъжкарски изпълнения. — Кинг дълбоко си пое дъх и се изправи. Сетне внезапно запита: — Усещаш ли мирис на дим?

Втурнаха се към изхода и там се натъкнаха на ужасения Бруно. Той посочи напред по коридора, където пламъците вече бяха непроходими. Друга огнена стена преграждаше пътя към горните етажи.

Мишел забеляза черен кабел на пода. Посочи го на Кинг.

— Дали е каквото си мисля?

Кинг се вгледа и лицето му пребледня.

— Заредил е сградата с експлозиви. — Той бързо се огледа. — Добре, не можем да излезем и не можем да отидем нагоре. — Погледна към другия край на коридора. — Ако си спомням добре, оттам се отива в мазето. А то няма изход.

— Един момент — прекъсна го Мишел. — Можем да се измъкнем през мазето.

Втурнаха се към сутерена, гонени от дима на пожара. Долу лампите светеха, тъй че можеха да виждат сравнително добре.

— Е, какво сега? — попита Кинг, оглеждайки дългия коридор, преграден от купища отломки. — Казах ти, че няма изход. — Проверихме го още навремето, когато дойдохме с Ритър.

— Не, насам — каза Мишел. Тя отвори вратата на големия служебен асансьор. — Ще се изкачим с това нещо на третия етаж.

— На третия етаж! — гневно възкликна Бруно. — А после какво, ще скачаме ли? Гениално, агент Максуел, направо гениално!

Мишел застана пред него с ръце на бедрата.

— Този път ще правите точно каквото ви наредя, тъй че млъквайте и се качвайте… сър.

Тя изблъска Бруно в асансьора и се обърна към Кейт.

Кинг пристъпи напред.

— Качвай се с Бруно и върни асансьора обратно. Аз ще те последвам с Джоун и Кейт.

Мишел кимна и му подаде пистолета си.

— Истински куршуми. Само внимавай.

Тя влезе в асансьора и двамата с Бруно задърпаха въжетата, за да се издигнат нагоре.

Докато Кинг се мъчеше да съживи Джоун, Кейт се отпусна безсилно на пода.

— Можеш да ме оставиш — каза тя. — Не искам да живея.

Той коленичи до нея.

— Морс си е играл с ума и сърцето ти, а на това трудно се устоява. И все пак ти не можа да натиснеш спусъка.

— Чувствам се толкова глупава. Искам да умра.

— Не, не искаш. Чака те дълъг живот.

— И къде точно? В затвора?

— Сторила ли си нещо лошо? Никого не си убила. А доколкото познавам Морс, сигурно те е отвлякъл, за да те доведе тук.

Тя го погледна.

— Защо правиш за мен всичко това?

Той се поколеба, после каза:

— Защото те лиших от баща. Изпълнявах дълги си, но когато отнемеш нечий живот, нищо не те оправдана.

Чуха асансьора да слиза надолу.

— Хайде да се махаме — каза Кинг.

Писъкът на Кейт го накара да се завърти.

От пушека към тях се задаваше Сидни Морс. Той замахна с металния прът към Кинг; Кинг обаче се хвърли на пода и Морс не улучи.

Легнал по гръб, Кинг извади пистолета на Мишел и се прицели в Морс.

— Вече не се хващам на въдицата — ухили се презрително Морс.

— Не е въдица — отвърна Кинг.

Куршумът улучи Морс в гърдите. Със смаяно изражение той падна на колене и изтърва металния прът. Погледна надолу, докосна шуртящата кръв, после тъпо се втренчи в Кинг.

Кинг бавно стана и се прицели право в сърцето му.

— Първият изстрел беше заради мен. Този е за Арнолд Рамзи.

Раздаде се гръм и Морс рухна мъртъв по гръб.

— И наистина би трябвало малко повече да уважаваш тайните служби — тихо добави Кинг, докато се изправяше над трупа.

Когато видя кръвта по края на металния прът, Кинг застина за миг, после бавно се завъртя и очите му се разшириха от смайване. Кейт лежеше до стената с разбит череп. Неточният удар на Морс бе улучил нея. Безжизнените й очи гледаха изцъклено към Кинг. Морс бе убил бащата и дъщерята. Кинг коленичи и нежно затвори очите й.

Чу как Мишел го вика откъм асансьорната шахта.

Той погледа мъртвата още малко.

— Толкова съжалявам, Кейт. Толкова съжалявам, по дяволите.

Кинг вдигна Джоун, пренесе я в асансьора, после влезе и задърпа въжето с всичка сила.

В една стаичка до коридора на мазето таймерът на детонаторите, който Морс бе включил преди последното си нападение, отброяваше оставащите трийсет секунди до взрива.

На третия етаж Кинг изнесе Джоун от асансьора и обясни на Мишел какво е станало с Кейт и Морс.

— Губим си времето — каза Бруно, който явно не даваше пет пари за смъртта на младата жена. — Как да се измъкнем оттук?

— Насам — отвърна Мишел и затича по коридора. Стигнаха до края и тя посочи улея за отпадъци, прикрепен към прозореца. — Долу има кофа за боклук.

— Няма да скачам в боклука — заяви възмутено Бруно.

— Ще скачаш и още как — отсече Мишел.

Бруно изглеждаше готов да избухне, но зърна убийствения й поглед. Изкачи се в улея, Мишел го тласна и той полетя с писък надолу.

— Сега ти, Мишел — каза Кинг.

Тя скочи в улея и изчезна.

Когато Кинг се покатери в улея заедно с Джоун, таймерът щракна на пет секунди.

Експлозията събори хотел „Феърмаунт“ точно в мига, когато Кинг и Джоун се приземиха в контейнера за отпадъци. Силата на взрива прекатури контейнера и навярно така бе по-добре, защото металното дъно ги защити от ударната вълна, дима и отломките. Тежкият контейнер измина цели три метра, преди да спре само на две-три крачки от оградата, по която течеше ток.

След като прашните облаци се разсеяха, те излязоха навън и огледаха купчината бетон, останала от някогашния хотел „Феърмаунт“. Изчезнали бяха призраците на Арнолд Рамзи и Клайд Ритър, както и призракът на вината, която бе преследвала Кинг през всичките тези години.

Кинг се озърна, когато Джоун изпъшка, после бавно се надигна, хвърли поглед наоколо и очите й най-сетне се избистриха. Тя видя Джон Бруно и трепна. А когато се завъртя и видя Кинг, изумлението й нямаше граници. Той сви рамене и каза:

— Почвай да взимаш уроци по управление на катамаран.

Озърна се към Мишел. Тя се усмихна измъчено и каза:

— Всичко свърши, Шон.

Той отново погледна развалините и каза:

— Да, може би най-сетне свърши.

Няколко дни по-късно Шон Кинг седеше върху парче обгорено дърво, останало от някогашната му красива кухня, и оглеждаше мястото, където доскоро беше къщата му. Чу шум от кола, обърна се и видя приближаващо беемве.