Когато плъзнеше новината, че в адвокатската му кантора е убит човек от Програмата за защита на свидетели, Кинг отново щеше да попадне в центъра на всеобщото внимание, а тъкмо това го плашеше най-много. Последният път някакъв жълт вестник най-безогледно го бе обвинил, че е бил подкупен от радикална политическа групировка, за да се престори на разсеян, докато стрелят по Клайд Ритър. Е, законите за клевета все още бяха на почит в Съединените щати и Кинг спечели от вестника солидно обезщетение. Използва неочакваната печалба, за да построи тази къща и да започне живота си отначало. Ала парите не изтриха спомена за станалото. Нима биха могли?

Той седна на перилото, ритна обувките си настрани, смъкна дрехите и се гмурна в тъмната вода. След малко изплува и си пое дъх. В езерото всъщност бе по-топло, отколкото навън.

Кариерата му като агент от тайните служби се бе сгромолясала след разкритието, че през съдбоносните мигове една от охранителните камери на хотела е била насочена право към него. Записът ясно показваше как той отклонява поглед от Ритър за много по-дълго, отколкото се полагаше. Показваше още как убиецът вади пистолета, прицелва се, стреля и убива Ритър, а през цялото това време Кинг гледа настрани като в транс. Виждаше се дори как някои деца от тълпата реагират на появата на пистолета, преди Кинг да осъзнае какво става.

Медиите бяха решили да бъдат безпощадни към Кинг — от една страна, заради гръмогласните вопли на привържениците на Ритър, а от друга, за да не изглеждат предубедени към един непопулярен кандидат.

Той си спомняше повечето заглавия: „Агент зяпа настрани, докато кандидат-президентът умира“, „Провал на агент ветеран“, „Задрямал на пост“. Имаше и едно, което при други обстоятелства би го накарало да се разсмее — „Значи затова носели тъмни очила“. Най-лошото обаче бе, че почти всичките му колеги се отдръпнаха от него.

Бракът му се разпадна от напрежението. Всъщност той бе започнал да се разпада много преди това. Кинг отсъстваше твърде често, понякога заминаваше без предупреждение и без да знае кога ще се върне. При тези обстоятелства той прости първата извънбрачна връзка на жена си, прости дори и втората. Третия път обаче се разделиха. А когато след рухването на неговия свят тя бързо се съгласи на развод, Кинг не се натъжи кой знае колко.

Въпреки всичко бе успял да оцелее и да възстанови живота си. А сега?

Кинг бавно се изкатери на моторницата, препаса се с хавлията, която държеше на борда, и потегли обратно. Но вместо да се върне към кея, той изключи двигателя и светлините и отби в едно заливче на неколкостотин метра от дома си. Хвърли малката плаваща котва, за да не се забие лодката в калния бряг. Горе, нейде зад къщата му, светъл лъч шареше напред-назад. Имаше посетители. Може би журналистите се мъчеха да надушат нещо. Или пък, помисли си той, убиецът на Хауард Дженингс се връщаше за нова жертва.

Кинг тихо прегази до брега, облече се и приклекна зад няколко ниски храста. Светлината продължаваше да шари напред-назад, докато непознатият се движеше из района покрай източната граница на имота му. Прикрит от дърветата, Кинг се отправи към предната част на къщата. На алеята беше паркирана непозната кола — синьо открито беемве. Понечи да се приближи, но в последния момент реши, че ще е по-разумно да се въоръжи. С тежък пистолет в ръката щеше да се чувства далеч по-спокоен.

Той се промъкна в тъмната къща, взе пистолета и отново излезе през страничната врата. Светлата дъга бе изчезнала и това го разтревожи. Коленичи и се ослуша. До ушите му долетя рязък пукот на строшен сух клон. Шумът се раздаде отдясно, само на три-четири метра от него; после той дочу човешка стъпка, след това още една. Напрегна се, стиснал здраво пистолета със свален предпазител.

Хвърли се напред, блъсна непознатия, стовари се върху него и насочи пистолета към лицето му.

С изненада откри, че противникът е жена. И тя също държеше насочен пистолет. Двете дула почти се докосваха.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — попита гневно той, когато видя с кого си има работа.

— Ако се дръпнеш от мен, може би ще си поема дъх да ти кажа — отвърна тя също тъй гневно.

Кинг се изправи, без да бърза, и когато жената протегна ръка, за да й помогне да стане, той се престори на разсеян.

Гостенката беше облечена с пола, блуза и късо яке. При сблъсъка полата се бе вдигнала почти до слабините й. Докато се изправяше с усилие, тя успя да я придърпа надолу.

— Навик ли ти е да нападаш посетителите? — попита сприхаво тя, докато прибираше пистолета си в кобура и се изтупваше.

— Обикновено посетителите не се промъкват в имота ми.

— Почуках на предната врата, но никой не ми отговори.

— Тогава трябваше да си тръгнеш и да дойдеш друг път. Не са ли те учили като малка?

Жената скръсти ръце.

— Отдавна не сме се виждали, Шон.

— Тъй ли? Не бях забелязал. Напоследък съм доста зает с новият си живот.

Тя се озърна.

— Виждам. Хубаво местенце.

— Какво търсиш тук, Джоун?

— Дойдох да видя един стар приятел, изпаднал в беда.

— Нима? И кой е той?

Тя се усмихна сдържано.

— Убийство в кантората ти. Това е беда, нали?

— И още как. Питах кой е „старият приятел“.

Тя кимна към къщата.

— Идвам отдалече. Много съм слушала за южняшкото гостоприемство. Няма ли да ми го покажеш в действие?

Кинг се замисли дали да не пусне един-два куршума над главата й. Но единственият начин да разбере какво си е наумила Джоун Дилинджър беше да я търпи, поне засега.

— Какво гостоприемство по-точно?

— Е, часът вече наближава девет, а аз не съм вечеряла — каза тя. — Да започнем оттам, а после ще видим.

— След всички тези години ми цъфваш изневиделица и очакваш да ти готвя вечеря? Ама че си нахална.

— Това не би трябвало да те изненадва, нали?

Докато Кинг приготвяше вечерята, Джоун тръгна да обиколи приземния етаж с чаша джин-тоник в ръка. После влезе при него в кухнята и се настани на ръба на масата.

— Как е пръстът? — попита тя.

— Боли ме само когато съм сериозно раздразнен. Един вид индикатор за настроението. И за твое сведение в момента боли, та се не трае.

Тя не обърна внимание на закачката.

— Къщата е великолепна. Чух, че си я построил сам.

— Все трябваше да се занимавам с нещо.

— Не знаех, че си дърводелец.

— В колежа се издържах, като изработвах разни неща за хора, които можеха да си ги позволят. После си рекох: по дяволите, защо пък да не поработя и за себе си?

Вечеряха на масата в трапезарията, откъдето имаше великолепен изглед към езерото. Кинг бе донесъл от избата бутилка мерло. При други обстоятелства би било много романтично преживяване.

След вечерята седнаха да пият кафе във всекидневната с висок сводест таван и панорамни прозорци. Когато забеляза, че Джоун потръпва, Кинг включи газовата камина и й подхвърли одеяло да се наметне. Седяха на кожените дивани един срещу друг. Джоун свали обувките си, настани се с подвити крака и сложи одеялото върху тях.

— Вечерята беше приказна. — Тя вдигна чашата си и вдъхна аромата на виното. — А виждам, че си добавил още нещо към списъка на уменията си.

— Добре де, вече си с пълен стомах и леко подпийнала. Защо дойде?

— Когато с бивш агент се случи нещо необичайно и предстои сериозно криминално разследване, всички проявяват интерес.

— И те пратиха да ме видиш?

— Вече мога и сама да се пращам където искам.

— Значи е неофициално посещение? Или си дошла тук да шпионираш за службите?

— Бих го определила като неофициално. Искам да чуя как стоят нещата от твоя гледна точка.

Кинг държеше чашата между дланите си, потискайки желанието да замери Джоун с нея.

— Нямам гледна точка. Човекът работеше за мен отскоро. Убиха го. Днес открих, че бил включен в Програмата за защита на свидетели. Не знам кой го е убил. Точка.