— Интересна теория — отбеляза Джоун и отпи от чая си.

— След това продължаваме с Кейт Рамзи веднага щом се прибере в Ричмънд — добави Мишел.

— Какво стана с връщането ти на служба? — попита Кинг.

— Разрешиха ми отпуск.

— Виж ти — сепна се Джоун, — не помня тайните служби да са били толкова отстъпчиви.

— Мисля, че нашият приятел от шерифската служба има нещо общо.

Всички се вгледаха в сконфузения Паркс. Той остави клечките и отпи глътка вино.

— Хубаво е.

— Няма начин да не е — отвърна Кинг.

— Скъпо ли е?

— Цената често няма нищо общо с качеството на виното. Тази бутилка струва някъде около двайсет и пет долара, но трудно ще намерите по-добро бордо дори и на тройна цена.

— Наистина трябва да ме просветиш в тази област, Шон — каза Джоун, преди отново да насочи поглед към Паркс. — И тъй, Джефърсън, да поговорим за ненадейното измъкване на агент Максуел, което си организирал. На какво дължим този великодушен жест?

Паркс се покашля.

— Добре, ще говоря направо. Съгласна ли си? Не си падам много по тайните работи.

— Звучи превъзходно — каза тя. — Цялата съм в слух.

— Джоун, остави човека на мира — прекъсна я Кинг и се обърна към Паркс. — Говорете.

— Беше оформена работна група с участието на ФБР, тайните служби и федералните шерифи. Целта е да разберем що за каша се е забъркала с изчезването на Бруно и убийствата на Хауард Дженингс, Сюзан Уайтхед, Лорета Болдуин и съвсем неотдавна — на Милдред Мартин. За Болдуин и Мартин знаем категорично, че са убити от един и същ човек или група от хора.

— Оттук нататък — намеси се Мишел — всичко тръгва по логична верига. Болдуин е свързана с Ритър, а Мартин — с Бруно. Следователно ако убийствата на Болдуин и Мартин са свързани, значи трябва да има връзка между Ритър и Бруно.

— Може би — отбеляза предпазливо Паркс. — Засега не искам да прибързвам с изводите.

Кинг излезе за малко. Когато се върна, подаде на Паркс лист хартия с копие от бележката, която бе намерил върху трупа на Сюзан Уайтхед. Сетне хвърли поглед към Джоун, която трепна, но веднага стана и зачете през рамото на Паркс.

Паркс привърши текста и вдигна глава.

— Чух от федералните за тази бележка. Какви са вашите изводи?

— Че може би по някакъв начин съм се озовал в центъра на събитията.

— Стърчене на пост и полагане на жалони? — изрече въпросително Паркс.

— Всичко е от жаргона на тайните служби — поясни Мишел.

— Звучи ми като изпълнено с желание за мъст — заключи Паркс.

— И е свързано с убийството на Ритър — добави Джоун.

— Арнолд Рамзи улучи целта си — каза Паркс. — А Шон уби него. Тогава кой е останал, за да търси отмъщение? — завърши той подозрително.

— Не забравяйте в градината на Лорета — напомни Кинг. — Може през онзи ден да е имало двама убийци. Аз застрелях единия, а другият се е измъкнал, за да се озове в мрежата на Лорета. Ако догадките ми са правилни, сега онзи тип е отново на сцената, а Лорета си плати за изнудването. Както и Милдред Мартин, когато обърка конците около Бруно.

Паркс поклати глава.

— Значи този тип преследва теб? Защо чак сега? Защо замесва Бруно и семейство Мартин? Прекалено си усложнява живота. Не се засягай, но ако онзи смахнат искаше да ти отмъсти, щеше да те убие още онази вечер, когато едва не откъснаха врата на Мишел.

— Не вярвам да са искали Шон да умре онази вечер — каза Джоун. Тя погледна Мишел. — Очевидно същото се отнася и до теб.

Мишел неволно докосна гърлото си.

— Това ме успокоява.

— Нямам навика да успокоявам хората — каза Джоун. — Обикновено е чиста загуба на време.

Паркс се облегна назад.

— Добре, да предположим, че Бруно и Ритър са били свързани по някакъв начин. Това обяснява убийствата на семейство Мартин и Лорета Болдуин. Убийството на Сюзан Уайтхед може да е своеобразен удивителен знак върху бележката, която убиецът е оставил за теб, Шон. Но как се връзва с всичко това Хауард Дженингс?

— Той работеше за мен — каза Кинг, отлагайки за по-късно обсъждане предчувствието си, че Паркс има много по-важна цел, отколкото само да открие убиеца на Дженингс. — Може това да е достатъчно. Мисля, че Сюзан Уайтхед бе убита просто защото убиецът я е видял с мен, може би онази сутрин, когато открих трупа на Дженингс. Искал е да ми остави бележка и е решил да добави труп, за да подчертае значението й по свой, извратен начин.

— Бих приел това, ако Дженингс ти беше обикновен съсед. Но той беше в Програмата за защита на свидетели.

— Добре, тогава как ти се струва друг вариант? Късно вечерта Дженингс отива в кабинета ми, може би за да довърши някаква служебна задача, и заварва онзи луд да претърсва кантората. Заради което си спечелва куршума.

Паркс разтърка брадата си. Не изглеждаше убеден, но Джоун кимна замислено.

— Правдоподобно звучи — каза тя. — Но да се върнем към отмъщението. Отмъщение за какво? Че Шон е оставил Ритър да умре?

— Може би нашият убиец е някой смахнат от политическата партия на Ритър? — подхвърли Мишел.

— Тогава трябва да е адски злопаметен — каза Кинг.

— Мисли, Шон! — подкани го Джоун. — Трябва да има някой.

— Всъщност не познавах почти никого от хората на Ритър. Само Сидни Морс, Дъг Денби… и може би още двама-трима.

— Морс е в психиатрията — каза Джоун. — Видяхме го с очите си. Може да лови топки за тенис, но не е в състояние да измисли подобен план.

— И освен това — каза Кинг, — ако човекът, когото издирваме, е същият, който е скрил пистолет в килера, а след това е бил изнудван от Лорета и я е убил, няма начин да е подкрепял кандидатурата на Ритър.

— Искаш да кажеш, че не би убил кокошката, която му снася златни яйца? — обади се Паркс.

— Именно. Затова можем да отпишем Сидни Морс, дори да не беше в това състояние, както и Дъг Денби. Те не са имали мотив.

Мишел изведнъж трепна от вълнение.

— Ами шефът на охраната Боб Скот?

— Но това също е пълна безсмислица — възрази Кинг. — Боб Скот не би имал причина да крие пистолет. Никой нямаше да го претърси. А и да го претърсеха, би било нормално да е въоръжен.

Мишел поклати глава.

— Не, имах предвид друго. Неговата кариера бе съсипана от смъртта на Ритър, също като твоята. Това е добър мотив за отмъщение. Знае ли някой къде е той?

— Можем да разберем — каза Джоун.

Кинг се навъси.

— Но това не обяснява пистолета, който намерих, както и причината за смъртта на Лорета. Убиха я, защото е изнудвала някого. И този човек не може да е Боби Скот, защото той не е имал причина да крие оръжие.

— Добре — намеси се Паркс. — Скот вероятно отпада. Но да се върнем на онзи Денби. Кой беше той?

— Шеф на щаба на Ритър — отговори Джоун.

— Имаш ли представа къде е сега?

— Не. — Джоун се озърна към Кинг. — А ти?

— Не съм виждал Денби, откакто загина Ритър. Сякаш потъна вдън земя. Нямаше шанс да се прилепи към някоя от големите партии. Мисля, че общуването му с Ритър го беше превърнало в парий.

— Знам, че изглежда крайно невероятно с оглед на политическите им убеждения, но възможно ли е Денби и Арнолд Рамзи да са се познавали? — промърмори замислено Мишел.

— Е, струва си да проверим — заяви Паркс.

— Списъкът на заподозрените расте в геометрична прогресия — отбеляза Джоун. — А дори не сме сигурни да ли има някаква връзка между отделните линии на разследване.

Кинг кимна.

— Има много възможности. Ако искаме да разплетем кълбото, трябва да работим заедно. Мисля, че мога да говоря от името на шерифа и Мишел, но какво да кажем за теб? — обърна се той към Джоун.

Тя се усмихна кротко.

— Разбира се. Стига всички да са наясно, че моето участие има определена финансова цел.

Те разпънаха проводници с точно определена дължина и ги свързаха с експлозивите, разположени в носещите точки на конструкцията. Работеха бавно и методично, защото в този момент на операцията нямаше място за грешки.